Връзки за достъпност

Извънредни новини

Кога започват войните? 5 парчета от пъзела на име Нагорни Карабах


Остатъците от снаряд край град Мартуни в Нагорни Карабах

Това е земя, скрита сред върховете и безплодните плата на Южен Кавказ, която е вековен кръстопът за няколко империи. Нарича се Нагорни Карабах и днес отново е в центъра на кървави сблъсъци. Първо Азербайджан и Армения започнаха да си разменят удари в един стар конфликт, а после това прерасна в най-тежкия сблъсък между двете страни от 1994 г., когато примирие беше сложило край на предишната война.

От 27 септември насам боевете са довели до смъртта на 532-ма войници. Зародишът на конфликта датира от последните години на Съветския съюз, но някои смятат, че историята е много по-стара.

Ето пет факта, които си струва да се знаят за Нагорни Карабах.

Дълги спомени

От векове през Кавказ преминават походите на редица армии - римляни, араби, османци, сефевиди, руснаци и още редица други.

Там също се простират и териториите на античното Арменско царство, което спира да съществува около 300 г. пр. Хр. - доста отдавна, но за много арменски националисти мястото остава символ на истинската слава на страната им и начална точка на дискусията за правата над Нагорни Карабах.

До днес арменците често наричат планинската област Арсцах – по името на част от древното царство.

Исторически регионът е полунезависим, населяван основно от арменци християни и владян от азерски мюсюлмански лидер с титла хан, който е бил подчинен на персийските сефевиди през 19 в. По-късно контролът попада в Руската империя, която след 1922 г. се трансформира в СССР.

В края на Първата световна война през 1918 г., когато към хаоса се добавя и гражданската война в Русия, арменци и азери се сблъскват на няколко пъти. Техният конфликт е прекратен от Червената армия, която през 1920 г. окупира целия регион.

Наследството на Сталин

Преди да се превърне в деспотичен лидер на СССР, Йосиф Сталин участва във взимането на едно решение, което по-късно води до напрежението в Нагорни-Карабах. Ето как става това.

В началото на 20-те години на 20-и век водачът на болшевишката революция Владимир Илич Ленин се опитва да укрепи комунистическото управление, а Сталин е народен комисар по националните работи и част от задачите му е свързана с това как да бъде наложен контрол над далечните региони и различните етнически групи.

В Кавказ, откъдето произхожда грузинецът Сталин, границите на Карабах са уточнени през 1923 г. а Нагорни Карабах става част от Азербайджанската Социалистическа република. Това решение води до създаването на Нахичеван, автономен регион на Азербайджан, населен основно с азери. Той е сгушен между Армения и Иран, и няма обща граница с останалата територия на азербайджанската република.

В следващите десетилетия СССР, Комунистическата партия и управлението в Москва държат под строг контрол всички националистически и религиозни идеи, които могат да създадат проблем.

Това приключва през 1988г., когато Съветският съюз е пред разпада си.

От Ахдам до Аскеран

Строгият контрол приключва през 80-те след въвеждането на политиката за перестройка и гласност от страна на Михаил Горбачов. На 20 февруари 1988 г. общественият съвет в Нагорни Крабах, доминиран от етнически арменци, прогласява намерението си да се присъедини с Армения. По това време три четвърти от общо 190 хил. жители на региона са арменци, а останалите са азери.

Това събитие води до масови демонстрации – в азербайджанската столица Баку те се провеждат в знак на гняв и протест, а в арменската столица Ереван – в знак на подкрепа и радост. Още на 22 февруари азербайджанци и арменци се сблъскват в околностите на Аскеран, където е извършено и първото кръвопролитие в модерната история на конфликта.

Пет дни по-късно азербайджанска тълпа извършва погром в арменско предградие на Баку. 32-ма са убити. Арменците твърдят, че жертвите са стотици.

През следващите три години Армения и Азербайджан водят спорове относно правата си, границите и проведените референдуми, докато по улиците има дребни сблъсъци, а в някои села се извършват погроми. Това трае до септември 1991 г., когато двете републики обявяват независимостта си от СССР.

През февруари 1992 г., когато Армения и Азербайджан вече са поели контрола над въоръжението, оставено от съветските войници, започва война.

Нестабилното прекратяване на огъня

Боевете спират през май 1994 г., когато е обявено прекратяване на огъня. Тогава силите на етническите арменци имат контрол над почти целия Нагорни Карабах, както и на няколко от заобикалящите го региони. Това се равнява на приблизително 20% от цялата територия на Азербайджан. Загубата за Баку е унизителна. 30 000 души са убити, а стотици хиляди бягат или са изгонени от домовете им.

От 1995 г. насам Франция, Русия и САЩ си поделят председателството на Минската група – инициатива на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE). Тя, към момента неуспешно, се стреми да помогне на враждуващите страни да достигнат до разрешаване на конфликта.

Двете страни са най-близко до сключване на договор през 2001 г., когато президентите им се срещат във Флорида със съдействието на Минската група.

Есента на 2020 г.

Между 1994 и 2020 най-сериозното влошаване на ситуацията е било през април 2016 г., когато 200 войници и цивилни са убити.

Това, което допринася за развитието на конфликта, са и фактори, свързани с развитието на въоръжението на двете страни, които вече използват дронове и други безпилотни летателни машини.

Нито една от двете държави не разполага с големи военновъздушни сили, така че основната част от военните действия е наземна. В последните години Азербайджан инвестира много в дронове, най-вече от Израел, но и от Турция.

Някои анализатори насочват вниманието към липсата на ангажираност на външните сили към конфликта, като сред тях попадат и членовете на Минската група Франция и САЩ. Те отдават това на световната пандемия.

В същото време засилените връзки между Турция и Азербайджан от последните години започват да застрашават позициите на Русия в Южен Кавказ.

Анкара за пръв път поема много по-сериозна роля в сблъсъците в Нагорни Карабах, като според някои данни дори изпраща военна техника и специалисти на помощ на азербайджанската армия.

Според специалисти Русия няма интерес от ескалацията на сблъсъците и държи на добрите взаимоотношения както с Ереван, така и с Баку.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво става с колекцията на Васил Божков
please wait

No media source currently available

0:00 0:15:06 0:00
XS
SM
MD
LG