Кино за нас - кино за всички. Това е личната кауза на Виктория Радославова, съосновател на фондация “Чуй ме със сърцето” - българско кино за глухи хора. През последните седмици Виктория и фондацията правят над 40 български продукции достъпни за глухата общност в България.
Виктория и екипът ѝ до момента са реализирали пет прожекции на филми, достъпни за глуха публика. Те започват дейността си с малък жест - създаването на субтитри на български език. “Най-вече искахме да направим кауза, работеща за нуждите на глухите хора в България”, казва Виктория пред Свободна Европа.
Тази история започва скоро след премиерата на филма “Воевода”, по който Виктория работи. Боряна Гюрова, другия член на екипа, пита дали филмът ще бъде излъчен с български субтитри. “В първия момент бях изненадана - защо пък с български субтитри?”, казва Виктория. Скоро тя разбира, че така глухите хора могат да се насладят на българското кино, а двете започват съвместна работа.
Най-тъжно ми беше да разбера, че в България никога не е имало такава практика. Този проблем датира откакто има кино у нас.Виктория Радославова
“Най-тъжно ми беше да разбера, че в България никога не е имало такава практика. Този проблем датира откакто има кино у нас”, казва Виктория. Към инициативата се включват десетки представители на глухата общност, сред които Ашод Дерандонян - основател на фондация “Заслушай се”, и Митко Якимов - първият завършил глух актьор в България.
По време на прожекциите на субтитрирани филми фондацията осигурява и жестов преводач, който помага на глухите хора да разговарят с екипа. “Много е важно да се изгражда мост между глухи и чуващи хора”, казва Виктория. “Трябва да свикнем да не отделяме различните. Различни не значи ощетени или увредени”.
За Виктория обаче това далеч не е първият сблъсък с филмово изкуство. Тя започва кариерата си в киноиндустрията още като студент в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ). Скоро се превръща в режисьор по монтажа на едни от най-успешните съвременни български филми и сериали, сред които “Денят на бащата" и "Дяволското гърло", както и филмът “Воевода” с режисьор Зорница Попганчева.
Работата на Виктория я отвежда до десетки национални филмови премиери и прожекции. Въпреки това най-ярък спомен ѝ оставя първата прожекция, която организира с фондацията. “Беше най-емоционалната, на която съм присъствала. Глухите хора бяха изключително благодарни от досега си с изкуството. Разплакаха целия ни екип,” казва тя.
По писането на български субтитри работят както Виктория, така и десетки доброволци. “В началото заявих, че ще е успех да съберем десетина човека,” казва тя. Само за няколко дена обаче за каузата се записват над 170 доброволци, някои от които извън България. “Страшно много ме зарадва - доброволците бяха повече от филмите за субтитриране!”, казва Виктория.
Въпреки текущата пандемия, Виктория и екипът ѝ не се спират в каузата за създаване на достъпно българско кино. В момента фондацията работи по субтитрирането на 15 пълнометражни български филма, сред които и 5 класики на българското кино.
“Нищо за нас без нас”. Това е мотото на глухата общност, зад което Виктория искрено застава. “Най-благодарна съм не за резултата от работата ни, а за това че страшно много се учим едни от други,” казва тя.
