Без страх от различните. Това цели да постигне режисьора Бурхан Курбани чрез последния си филм “Берлин Александерплац”. Тази събота филмът беше отличен с голямата награда на фестивала “Синелибри” за майсторска литературна адаптация.
“Берлин Александерплац” е петият пореден пълнометражен филм на Курбани. Той е съвременна адаптация на едноименния роман на Алфред Дьоблин от 1929 година и разказва историята на африкански бежанец в Германия. “Най-трудно ни беше да пресъздадем свят между този в романа и този на съвремието” - казва Курбани.
Филмът се стреми да даде видимост на общността от африкански мигранти в Германия, които според Курбани често остават незабелязани. “Трябваше да сведем романа до главната му идея. За нас това беше историята на травмиран от бягство човек” - казва той.
“Гласът на отхвърлените” заема централно място във филмите на Курбани. Предишният му филм “Шахада” разказва историята на трима млади мюсюлмани в Берлин, които се борят да запазят семейните традиции. През 2010 година той е номиниран за “Златна мечка” - най-високото отличие на Международния филмов фестивал в Берлин.
“Докато гледаш филм, ти физически се пренасяш в нечие друго тяло за два часа. Виждаш как различни общества споделят едни и същи проблеми. Моето творчество е част от един демократичен диалог” - казва Курбани.
Тематиката в творчеството на Курбани обаче не е случайност. Роден е в немското градче Еркеленц в семейство на двама бежанци. Родителите му успяват да избягат от родината си Афганистан по време на нахлуването на СССР в страната. “Пристигнали са в Германия само с два куфара. Не са знаели езика, борили са се” - казва той. Родителите на Курбани оставят “следи от културата, мислите и историята си” у младия творец. Следи, които ще го вдъхновят да разкаже историята на “Берлин Александерплац” близо 40 години по-късно.
Успехите на филма на световната сцена обаче не бива да заличават трудностите в режисурата му, споделя Курбани. “Романът е както шедьовър сам по себе си, така и чудовище за адаптиране” - казва той. Наградата на “Синелибри” е присъдена именно след оценка на “майсторската литературна адаптация” на Курбани и екипа му.
Адаптацията успява да запази проблема с толерантността към различните като централен. Той е ключов както за 20-те години на миналия век, така и за днес, споделя Курбани. “Обществото ни страда от липса на съчувствие и поглед към непознатото. Чрез ролята си на режисьор целя да дам начало на тази промяна” - казва Курбани.
Историята на “Берлин Александерплац” е лична и същевременно общочовешка. За Курбани, тя е нещо повече от разказ за “престъпници и бежанци”. “Това е история за различните” - казва той.
