Връзки за достъпност

Извънредни новини

Децата на указ 770. Как Чаушеску забрани абортите и до какво доведе това


Непосредствено след падането на ражима на Чаушеску в домовете в Румъния има над 100 000 деца. Тази снимка е от октомври 1990 г.

„Понякога си мисля, че имам късмет, че изобщо съм жива.“ Тези думи са на румънката Дорина, която през 1996 г. разказва на репортер от Ню Йорк таймс за своите девет аборта. Всички те са направени в домашни условия и в нарушение на указа, който между 1966 и 1989 г. забранява абортите и контрацепцията в комунистическа Румъния за жените под 45-годишна възраст и тези с под четири деца.

След всеки аборт Дорина, която по време на интервюто е на 40 години и има три деца, е трябвало да отиде в болница заради усложнения, където е посрещана с упреци и заплашвана със затвор. Но все пак не е сред поне десетте хиляди румънки, загубили живота си при опити да прекратят бременността си сами, без лекарска помощ в този период.

Указ 770

Когато идва на власт през 1966 г., Николае Чаушеску се заема да осъществи плановете си за икономическо развитие на Румъния. До Втората световна война в държавата се развива предимно селското стопанство. Едва след установяването на комунистическия режим започва интензивен процес на индустриализация. Чаушеску смята, че ръстът на населението ще подпомогне икономическия растеж.

През 1966 г., малко след като става ръководител на Румънската комунистическа партия, Чаушеску издава т.нар. указ 770. С него използването на средства за предпазване от нежелана бременност е забранено за жени под 45 години, и за жени, които имат по-малко от четири деца, за които се грижат (по-късно броят е увеличен на пет). Абортът също е забранен за тези жени, с изключение на случаите, когато бременността е резултат от изнасилване или кръвосмешение или когато застрашава живота на майката.

Фетусът е собственост на цялото общество.
Николае Чаушеску

„Фетусът е собственост на цялото общество“, казва Чаушеску тогава. „Всеки, който откаже да има деца, е дезертьор, който изоставя законите за продължение на нацията.“

С прилагането на правилата е натоварена „Секуритате“, румънската комунистическа тайна полиция. Лекарите, които извършват аборти, са наказвани със затвор. На всеки три месеца жените са подлагани на гинекологични прегледи на работните си места. Ако по време на някой от тези прегледи стане ясно, че някоя жена е бременна, се следи дали тя ще роди и ако това не стане, тя също е заплашена от присъда.

Последиците от забраната

Непосредствено след влизането в сила на указа, раждаемостта в Румъния се увеличава двойно. След това обаче част от жените намират начин да заобикалят ограниченията.

Някои жени си набавят продукти за контрацепция, внасяни нелегално. В случай на нежелана бременност, някои подкупват лекари, които да извършат тайно аборт, а други прибягват до процедури в домашни условия, извършвани без лекарска помощ.

Над 10 000 жени са починали при такива нелегални аборти между 1966 и 1989 г.

По официални данни над 10 000 жени са починали при такива нелегални аборти между 1966 и 1989 г. В действителност е възможно броят им да е по-голям, защото съобщаването за такъв случай води до риск от наказание и за „съучастниците“.

„Понякога жените не са могли да кажат на съпрузите си или на най-добрите си приятелки, че искат да направят аборт, защото това би изложило на риск и тях“, казва пред американското издание Форин полиси Ирина Илисей, изследователка и основателка на румънска феминистка група. „За много жени сексуалността от нормална част от живота се е превърнала в най-големия страх.“

Общата смъртност сред бременните жени или жените непосредствено след края на бременността се удвоява между 1965 и 1989 г. – от 85 до 169 смъртни случая на 100 000 раждания.

Децата на указа

Друг резултат от тази политика на Чаушеску става видим за външния свят след падането на режима. Тогава журналистите от западноевропейски медии, които идват в Румъния, виждат в препълнените сиропиталища картини, които могат да бъдат описани „само като нечовешки“. Кадри на недохранени бебета, оставени без надзор в креватчета с метални решетки, на деца в училищна възраст, които не могат да ходят и да говорят, се появяват в медии като Би Би Си, Гардиън, Ню Йорк таймс.

Десетки хиляди изоставени деца живеят в домове в Румъния към този момент. Точният им брой не е ясен, но оценките варират между 100 000 и 170 000. Те са част от поколението, наричано в Румъния децата на указа (decreței).

Политиката на Чаушеску е нежеланите деца да се отглеждат от държавата. Властите насърчават родителите да оставят децата, за които не могат да се грижат, в сиропиталища. През последните години от режима обаче Чаушеску решава да насочи ресурсите към изплащане на външния дълг на Румъния и това се отразява и на сиропиталищата. Има режим на тока и отоплението, персоналът не достига, дори храната е малко.

„Дългосрочните последствия от такова законодателство [като указ 770 на Чаушеску] трябва да се имат предвид“, казва за забраната на абортите и контрацепцията Чарлз Нелсън, професор по педиатрия в Харвард, цитиран от Форин полиси.

През 2000 г. той започва изследване на последствията от лошите грижи в сиропиталищата в Румъния върху децата и открива, че много от тях имат тежки нарушения в развитието и психически проблеми в допълнение към физическите. Според Нелсън случаят на Румъния е пример за това какво се случва при опит на държавата на практика да отнеме правото на семейно планиране на хората.

Когато комунистическият режим на Чаушеску рухва през декември 1989 г., едно от първите неща, които прави новото правителство, е да отмени указ 770. Сега в Румъния контрацепцията е достъпна като във всяка друга европейска държава, а абортът е разрешен до 14-ата седмица от бременността.

Facebook форум

Най-ново видео

В навечерието на "Оскарите". Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:44 0:00
XS
SM
MD
LG