Връзки за достъпност

Извънредни новини

Въпроси и отговори: Защо Скопие говори за България като за “фашистки окупатор”


Премиерът Бойко Борисов и македонският му колега Зоран Заев по време на срещата им в Скопие на 1 август 2019 г.

Уж кратко изречение, уж вмъкнато сред много по-важни твърдения, а ето че точно то може да струва поста на македонския премиер Зоран Заев. Северна Македония буквално беше взривена от следната фраза на Заев, произнесена в интервю за агенция БГНЕС: “България не е фашизъм, България е наш приятел”.

Какво толкова има в това изречение?

За България изречението звучи като почти безсмислено, защото не е ясно с кого спори Заев, макар и задочно. Фразата му не беше обсъждана в никоя българска медия и от никой политик.

През това време обаче то остана дни наред на първите страници на македонските вестници и заради него премиерът Заев беше представен като национален предател. Историци и политици обясняват, че Заев не е трябвало да казва точно това. Почти всичко друго – да. Само това не.

Причината: за голяма част от македонското общество името на България върви ръка за ръка с израза “фашистки окупатор”. И така е от повече от 70 години.

Затова ли България спря Северна Македония към ЕС?

Не. България беше поставила съвсем други условия – езикът да не се нарича македонски, а Скопие да признае българските основи на македонската идентичност. София има и други условия, но нито едно от тях не засяга феномените “фашизъм” и “окупация”. Външната министърка Екатерина Захариева напоследък говори за антибългарска кампания в Северна Македония, която, по думите й, трябва да спре. Но това е изискване, което много косвено се доближава до темата с “фашисткия окупатор” и го няма в документите, изпратени в Брюксел.

Защо тогава Заев повдига темата?

Експерти, с които Свободна Европа разговаря, обясняват репликата с желанието на Заев София да омекне. Затова показва, че е готов “да жертва” дори и най-непоклатимата за Скопие част от историята. Противно на това, което е известно в България, тази непоклатима част е именно историята на Втората световна война.

Какво е станало по време на Втората световна война?

На 1 март 1941 г. България става съюзник на нацистка Германия. В замяна на този съюз тя получава съседни територии. Сред тях са земите на днешна Северна Гърция, част от Източна Сърбия, както и голяма част от днешната територия на Република Северна Македония.

През април 1941 г. днешната Северна Македония е практически поделена между България и Италия (която е окупирала териториите, населени преобладаващо с етнически албанци).

България управлява отредените й територии фактически до 18 септември 1944 г., а формално – до 28 октомври 1944 г., когато е сключено Московското примирие. Тогава България преминава на страната на Съюзническите сили и изпраща войски на териториите на днешна Сърбия и Северна Македония срещу войските на Германия.

Как е изглеждала тази анексия практически?

В периода 1941-1944 в анексираните части на тогавашна Македония е имало между 20 000 и 30 000 български войници и офицери. Управлението на общините, населените места, полицията, училищата, транспорта, болниците са поети от българските власти. Редица документи са подпечатвани с български печати. България поема дълговете на съответните територии. В София е отделен голям бюджет за “новите земи”.

Всички жители на окупираните територии получават българско гражданство, освен хората с еврейски произход. Българските власти депортират в нацистките лагери 7215 евреи от територията на днешна Северна Македония.

Нали бяхме спасили всички евреи?

Ръководството на Българската православна църква, 43 български депутати, много от големите творци и юристи, както и отделни български граждани спасяват от сигурна смърт близо 50 000 евреи, живели на територията на днешна България.

Но евреите от окупираните земи са депортирани и са унищожени в газовите камери. Това са общо 11 343 души. 7215 от тях са от територията на днешна Северна Македония и представляват близо 100 процента от тогавашното й еврейско население.

Затова ли в Македония наричат България “фашистички окупатор”?

Този израз е част от обичайната лексика в Северна Македония в продължение на повече от 70 години. Причините са комплексни, но депортирането на македонските евреи е сред основните.

Кой всъщност е виновен за това депортиране?

Решението за пълно физическо унищожение на евреите е взето от нацистка Германия през януари 1942 г.

През февруари 1943 г. е подписано споразумение между България и Германия. Чрез него България се ангажира да депортира 20 000 евреи от новопридобитите територии.

Депортирането е подготвено от комисии, състоящи се от местни български полицаи, кметове и други длъжностни лица. То е извършено под български конвой и с влакове на БДЖ до пристанището в Лом, а оттам е поето от германски речни кораби. Имуществото на депортираните е иззето пряко или косвено в полза на българската държава.

Защо не се говори за това в България?

Депортирането на евреите от “новите земи” е описано за първи път от Натан Гринберг през 1945 г. Книгата му не е преиздавана в продължение на следващите 70 години. Темата е спомената веднъж в учебник от 1946 г., а след това – чак през 1993 г. И в двата случая депортирането е споменато мимоходом. След много опити да се пробие табуто, това в крайна сметка е направено с двутомното най-пълно досега издание на автентичните документи, събрани от Надя Данова и Румен Аврамов през 2013 г.

Затова ли македонците упрекват Заев? Защото е казал, че България не значи фашизъм?

Да, но не само. В интервюто си за БГНЕС Заев произнася и следното заплетено изречение: “Имало е някога една администрация в този момент, в началото”. Обвиненията към Заев са заради това, че сам, от свое име, използва думата “администрация”, докато всъщност това е дума, въведена от днешна официална София.

В Северна Македония се смята, че думата “администриране” на територии, отнесено към Втората световна война, омаловажава факта на окупацията.

В Скопие наричат това “окупация”, в София - “администриране”. Как е правилно?

Историците използват думата “анексия”. Тя е залегнала и в текста на Примирието, сключено с победена България през октомври 1944 г. В западната историография се редува използването на “анексия” и “окупация”.

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

Facebook форум

Най-ново видео

Какво промениха талибаните, след като взеха властта
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:37 0:00
XS
SM
MD
LG