Авторът е ученик, част от инициативата sCOOL media, чийто ментори и редактори са членове на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България.
Ели Маринова е на 27 години от Добрич. Тя нама близки, израснала е по институции, където за удобство на системата се сдобива с етикета “умствено изостанала“. Като такава тя не може да се грижи сама за себе си и бива поставена под запрещение. Години наред живее без базисни човешки права, без възможност да работи и без да взема собствени решения.
Това се проеменя преди година, когато напук на системата и след дълга съдебна битка, запрещението на 27-годишната жена е отменено. Днес тя работи, издържа се сама и се чувства щастлива и пълноценна.
България е единствената държава членка на ЕС, в която хора с психични проблеми все още биват поставяни под запрещение. Т.нар. запретени хора нямат право на свой собствен живот – за тях се грижат настойници, определени от съда, които имат цялата власт над имуществото и финансите им.
Състояние на гражданска смърт
Юристи и активисти от гражданския сектор определят запрещението като състояние на “гражданска смърт”.
По тази причина преди седмица стартира кампанията „Родени готови“, организирана от Български център за нестопанско право, Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения и десетки други организации в подкрепа на хората с увреждания.
В рамките на кампанията „Родени готови“ ще бъдат разказани личните истории на 27 души, поставени под запрещение. Целта е да бъде отменен съществуващият от 40-те години на миналия век Закон за лицата и семейството, който регламентира запрещението, а на негово място да бъде приет нов закон за физическите лица и мерките за подкрепа.
Картината в цифри
Случаят на Ели Маринова е прецедент в българското законодателство. Щастливите развръзки на хора, чиито запрещения са били свалени до момента, са едва седем. Шест от тях са в Добрич и са свързани с Фондация „Св. Николай Чудотворец“ и нейния председател Мария Методиева.
По нейни думи, делата за сваляне на запрещение продължават средно между 6 и 12 месеца.
В същото време България не разполага с официална статистика колко точно са хората под запрещение, но по данни на неправителствени организации броят на запретените лица у нас е около 7000 души.
„Хората под запрещение биват заличени от всякакви регистри. Те нямат никакви граждански права. Не могат да се женят, не могат да упражняват родителски права, нито пък могат да избират къде да живеят. Всички решения в техните животи се взимат от настойниците им.“, обяснява Мария Методиева.
Налагането на запрещение категорично противоречи на член 12 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана от България през 2012 година. С това си действие държавата ни е поела ангажимент за реформи, категорични са адвокатите. Осем години по-късно обаче, България все още не е направила нужните промени в законодателството си.
Липсващите законодателни промени
Законът за лицата и семейството, по силата на който съществува запрещението в България, не е променян от създаването му през 1949 година. В него е записано, че всички хора, които страдат от слабоумие или душевна болест, са определени като “недееспособни“.
Повече от осем години неправителственият сектор настоява за отмяна на запрещението
Повече от осем години неправителственият сектор настоява за отмяна на запрещението. В продължение на повече от година през 2015 и 2016 г. негови представители заедно с второто правителството на Бойко Борисов, подготвят законопроект за мерки за подкрепа, който да замени съществуващия Закон за лицата и семейството.
След множество дискусии и кръгли маси през август 2016 година текстовете са внесени в Министерския съвет, след което са одобрени от множество парламентарни комисии. Предложенията така и не влизат в пленарната зала, тъй като три месеца по-късно правителството на Борисов подава оставка.
sCOOL Media отправи писмено запитване към Министерството на правосъдието защо по време на третия кабинет “Борисов” не е проведена инициатива за внасянето на законопроекта в пленарната зала.
От там обясниха, че е било взето решение да се направи цялостна оценка за въздействие на законопроекта. Натоварената с тази задача работна група, съставена от представители на изпълнителната и съдебната власт, както и НПО сектора, не е постигнала съгласие относно конституционосъобразността му, допълват от ведомството.
Министерството уточни още, че подготвя академична дискусия с преподаватели по конституционно право от цялата страна, на която ще бъде обсъдено дали премахването на запрещението и даването на избирателни права на хората под запрещение не противоречи на основния закон.
“След провеждане на дискусията ще бъде взето решение за предприемане на конкретните следващи стъпки: финализиране на закона в настоящия му вид или изготвянето на нов законопроект в съответствие с института на запрещението съобразно действащата Конституция на Република България”, посочи Министерството на правосъдието.
По думи на Мария Методиева за всички тези години неправителствения сектор е действал активно за приемането на законодателните предложения, но правителството е останало пасивно.
През 2018 година бъдещият закон за физическите лица и мерките за подкрепа отново излиза на дневен ред, когато Националната гражданска инициатива “7000“ събира и внася в Народното събрания подписка, подкрепена от 12 000 човека с настояване за отмяна на запрещението и гласуване на проектозакона.
Въпреки това до реална законодателна промяна отново не се стига.
До момента срещу България има спечелени две дела в Европейския съд по правата на човека за лица, поставени под запрещение, по които държавата ни е осъдена да изплати обезщетения в размер на общо 30 000 евро.
Какво се предвижда в законопроекта?
Законопроектът за физическите лица и мерките за подкрепа предвижда комплексни мерки. Те са свързани с подкрепата и защитата, която се оказва на лицата, които до този момент са били под запрещение. Целта е постигането на автономност на хората с увреждания, които при нужда или неяснота ще разполагат с лице, което да им осигурява съдействие.
Предвидените мерки за подкрепа са четири вида – договор за подкрепено вземане на решение, съвместно вземане на решение, налагане на ограничение за разпореждане с определено имущество и одобряване на предварителна декларация.
Мерките за подкрепа ще се определят за срок до 2 години, като съдът своевременно ще получава информация за това какво се случва с човека, добре ли се развиват отношенията с довереното лице, справят ли се и дали има нужда от промяна на мерките.
Мерките за защита са предвидени за по-сериозните случаи, при които има опасност за живота и здравето на лицето. Те ще са с продължителност до шест месеца, за да може ситуацията на риск да бъде преодоляна.
От гражданската инициатива “7000“ отбелязват, че мерките за подкрепа ще се основават на доверието и споделената отговорност между лицето с психично увреждане и човекът, който му оказва съдействие. Това обаче поражда предпоставка за злоупотреби с отношенията между подкрепян и подкрепящ.
В тази посока Наказателният кодекс предвижда и затвор за измама, както и налагането на административни актове на доверените лица.
Според Мария Методиева дори запрещенията на хората с интелектуални увреждания да бъдат премахнати, те трудно биха се интегрирали на пазара на труда.
“Работодателите все още трудно изграждат доверие към хора, които имат решения от ТЕЛК.“, казва още тя.
sCOOLmedia.com е част от инициативата „Медийна грамотност в класната стая“ на Асоциацията на Европейските Журналисти – България в партньорство с Българо-американската комисия за образователен обмен “Фулбрайт” и Фондация "Америка за България". Тя има за цел да развие уменията на българските ученици да преценяват, анализират критично, тълкуват и анализират информация чрез програма за медийна грамотност.
