За нея науката е приключение, а химията – страст, още дори преди да започне да я изучава в училище. Тя е член-кореспондент проф. Вася Банкова и е ръководител на група в лаборатория по химия и природни вещества към Българската академия на науките (БАН). Голяма част от научната си кариера посвещава на прополиса. Именно Банкова е една от основателките на Школата за изследване на прополиса, която налага стандарт за природното вещество в целия свят.
В работата си Банкова и колегите й изследват състава на прополиса, а тяхната цел е той да заеме полагащото му се място в традиционната медицина. “Говоря за науката медицина, а не за бабешката”, казва химикът.
За научните си постижения наскоро проф. Банкова бе отличена с престижното 91-во място в класация на учените в областта на “Медицинска и биомолекулярна химия”, изготвена от Станфордския университет.
Проф. Банкова е на 66 години и е член-кореспондент на БАН от 2014. Завършва Химикотехнологичния и металургичен университет в София и дълго време ръководи лаборатория “Химия на природните вещества” към академията на науките. Към настоящия момент преподава и в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Когато говори за прополиса, на който посвещава сериозна част от научната си работа, проф. Банкова звучи така, като че ли описва живо същество. И бързо обяснява, че той е част от "социалния имунитет" на кошера с пчели - “предпазва го, има противомикробно действие”. Затова и прополисът има добър ефект върху кожни инфекции, рани, изгаряния, възпаления на гърлото и други. “Той е нещо като еквивалент на ваксините за хора, но в кошера на пчелите”, обяснява химикът.
За да бъде сертифицирано вещество обаче пчелният продукт трябва да бъде въведен в стандарт. Ето защо проф. Банкова и колегите й започват да изследват състава му. Усилията им привличат вниманието на учени от други страни и така българката изследва прополис от Северна и Южна Америка, Азия, дори от островите Фиджи. “Открихме много нови за науката вещества в състава на прополиса, като навсякъде по света той е различен, защото растенията са различни”, казва тя. И допълва, че прополисът е познат в народната медицина почти във всички държави. “Целта е да се ползва като средство и в официалната”.
В цялата си кариера проф. Банкова се е занимавала с наука. А мотивация за това черпи от разнообразието: “В науката непрекъснато се случва нещо ново – всеки ден”. Проф. Банкова смята, че съвременната наука е колективно дело. И подчертава важната роля в изследванията й, която изигрват нейните колеги и сътрудници, както и Институтът по органична химия с Център по фитохимия към БАН.
В момента Банкова води “малък курс в Софийския университет”. “Виждам, че има млади хора, които имат амбиции да се занимават с наука. Липсата на институционална поддръжка за тях обаче ги отказва”, обяснява химикът.
“Млади учени със сълзи на очи са напускали, тъй като средствата не им достигат”, разказва тя. “Условията са отблъксващи, особено за млад човек, който иска да създава семейство, да има деца. Как да стори това с 600-700 лева? Та тези хора трябва да чакат поне 10 години, за да може доходът им да нарасне до 1200 лева. Как да правят наука?”, пита проф. Банкова. И допълва, че въпреки липсата на институционална грижа за учените, все пак има млади хора, които остават в научните среди.
