Връзки за достъпност

Извънредни новини

Сянка над улица "Нарва". Как 183 души се борят с хаоса, за да спасят 13 декара гора


Гората край ул. "Нарва"

Щом станат сутринта, през прозорците си виждат гората. Тя е на отсрещната страна на улицата откакто се помнят.

„Знаем, че нашите дядовци са участвали в залесяването преди повече от 50 години. Ние сме израснали край тази гора и си я гледаме, и си я пазим“, казва един от хората, които живеят на улица „Нарва“ във Варна.

Един ден се усещат, че непознатите хора, които оглеждат гората, вече са идвали тук и преди. Че вече са дочували от тях думите „сеч“ и „строителство“. За хората от улица „Нарва“ това значи само едно: тревога, че скоро през прозорците си може и да не виждат гората, край която са живели досега.

Затова започват да проучват статута на имотите, върху които е гората, да задават въпроси на институциите и да изпращат сигнали, под които са подписани 183 души, живеещи край гората.

Така откриват куп разминавания в държавните регистри за собствеността и предназначението на един от тези имоти, който се намира точно срещу домовете им. Накратко, откриват точно това, от което се опасяват: административен хаос, който наистина може да доведе дотам, че гората върху този терен да изчезне. И на мястото ѝ да се появят сгради.

Частна или държавна, за сеч или не

Имотът, за който става въпрос, се намира край варненския квартал „Аспарухово“. От едната страна граничи с улица „Нарва“, а от другата страна са разположени държавни гори. Площта му е близо 13 декара, върху които има 50-годишна иглолистна гора.

Дотук свършват фактите, за които всички институции са единодушни, и започват разминаванията.

Гората край ул. "Нарва"
Гората край ул. "Нарва"

Когато хората проверяват какво пише в кадастралната карта за имота, с изненада откриват, че той е отбелязан като частна собственост, а предназначението му е дървопроизводителна гора – тоест гора за сеч.

До този момент местните жители са убедени, че имотът е държавен. Затова изпращат сигнал до Изпълнителната агенция по горите. Тя установява, че няма данни имотът да е изключван от горските територии и представлява държавна частна собственост на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Затова агенцията отправя молба собствеността и предназначението на имота да бъдат коректно отразени в кадастралната карта, посочва самата институция в писмо до подалите сигнала.

И наистина, скоро след подаването на сигнала информацията в кадастралната карта е променена и имотът вече е отбелязан като иглолистна гора, която е държавна частна собственост.

В имота няма индикации за извършване на строителни дейности, или подготвителни дейности за обособяване на строителна площадка.
Министерство на земеделието

В отговор на въпроси на Свободна Европа земеделското министерство потвърди, че е собственик на имота, който има трайно предназначение горска територия. Според отговора имотът не е отдаден под наем, нито е предоставен за ползване на частна фирма и не се предвижда това да бъде направено в бъдеще.

„В имота няма индикации за извършване на строителни дейности, или подготвителни дейности за обособяване на строителна площадка“, посочват още от МЗХГ.

Може ли гората да стане жилищна зона

Дотук всичко изглежда наред – в регистрите е имало грешка, която е поправена. Обаче това не е всичко. В действащия общ устройствен план на Варна този имот е предвиден за урбанизиране като жилищна зона със средно застрояване.

Това не значи задължително, че там ще се строи, но се отваря възможност това да се случи в бъдеще, посочиха експерти, с които Свободна Европа говори. Тези близо 13 декара гора са държавна частна собственост на земеделското министерство и то може да се разпорежда с имота както реши – да го отдава под наем, да го предоставя за ползване на частни фирми, както и да го продава или заменя.

В отговорите си до Свободна Европа министерството посочи, че няма намерение да прави това в бъдеще. Но ако все пак реши, законът му позволява. А фактът, че в общия устройствен план имотът е предвиден за урбанизиране, улеснява евентуалното му бъдещо застрояване.

Затова хората от улица „Нарва“ се обръщат към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което е одобрило общия устройствен план от 2012 г. Институцията препраща жалбата на Община Варна с инструкция да направи проверка и ако установи неточност, да представи проект за изменение на плана в частта му за имота край улица „Нарва“.

Никой не е възразил навремето

Общината обаче не намира необходимост от промяна на общия устройствен план. В писмо, подписано от главния архитект на Община Варна Виктор Бузев, се посочва, че общият устройствен план е приет преди почти 10 години в съответствие с всички изисквания.

Не е установено наличие на жалба, становище или възражение във връзка с предвиждането на този имот за жилищно застрояване.
Главен архитект на Варна

„След преглед на архивните материали по гореописаните съгласувателни процедури […] не е установено наличие на жалба, становище или възражение“ във връзка с предвиждането на този имот за жилищно застрояване, се посочва в писмото на арх. Бузев.

Жителите на улица „Нарва“ се отнасят скептично към това твърдение. „Как да възразим, при положение, че те показват, че нищо не се променя, а всъщност са вкарали 13 декара гора в жилищна зона? На кое да възразим? На една картинка в мащаб 1 към 50 000?“, пита риторично местен жител, пожелал анонимност.

А как изобщо се е стигнало до това този имот да бъде предвиден за жилищно застрояване, при положение че на него има гора?

В становището по екологичната оценка на общия устройствен план, подписан от бившия екоминстър Нона Караджова, едно от условията към плана е включването на терени от горския фонд в урбанизираните зони да е „с цел увеличаване на площта на градските паркове и лесопакровете“. А този имот, за който институциите са единодушни, че е част от горския фонд, е предвиден за жилищно строителство.

Свободна Европа отправи този и други въпроси във връзка с имота към Община Варна, но не получи отговор до публикуването на текста.

Неяснотите остават, но жителите на улица „Нарва“ са решени да направят каквото е по силите им, за да запазят гората в сегашния ѝ вид. Не само защото са израснали край нея, а защото се опасяват, че евентуалното ѝ изсичане може да ги изложи на риск.

Като стана наводнението 2014 г., сигурно единствено гората ни спаси. Гората спира водата да дойде към нашите домове.
Петко Георгиев, жител на ул. "Нарва"

„Теренът тук е с денивелация. Като стана наводнението 2014 г., сигурно единствено гората ни спаси. Гората спира водата да дойде към нашите домове“, казва Петко Георгиев, един от жителите на улица „Нарва“. Докато говорим по телефона, той вижда гората през прозореца. Казва, че му е трудно да си представи да я няма.

Затова той и другите 182 подписали се под сигналите продължават да изпращат писма и въпроси, и да търсят отговори от институциите – с единствената цел да запазят 13 декара гора.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG