Братя Люмиер, които създадоха киното и го зарязаха

Съдбата сигурно има сейф, където крие колекция от иронии и сред тях са братята Огюст и Луи Люмиер. Те създават кинематографа, правят първата платена прожекция и първите киносалони, снимат и се снимат в първите филми, създават документалното кино, комедията, филмите на ужасите, кино-прегледа, рекламата. После казват: "Това вече не ни е интересно" и се захващат с по-важни дела.

Но може и да не е ирония на съдбата това, а просто пореден каприз на човешкия гений.

Братята Люмиер не са близнаци, но правят всичко заедно. Огюст, големият, е организатор, финансист, двигател на идеите и химик, а малкият, Луи, е техническият гений, инженерът, физикът. Толкова се увличат в играта на общност, че се женят за две сестри. И никой не се учудва, че шуреят им пък се жени за тяхната сестра.

Антоан Люмиер – бащата, е приложен художник, увлечен по фотографията, а през 1870 открива цех за фотографски материали в Лион. Фотографията е вече популярна, но технически трудна. За да снимаш, трябва да си почти акробат – взимаш плака, обработваш я с химикал, пъхаш я в апарата, покриваш главата си с черно перде и правиш магии за запечатване на образа. С мократа плака търчиш в тъмна стаичка за още химия, а щом образът изплува, виждаш, че си снимал пръста си. Не е най-лесният начин за запечатване на мимолетни картинки, нали?

През 1880 излиза сухата плака. На нея образът се появява веднага, но мащабното производство е трудно. Братята правят подобрения на процеса и скоро фабрика „Люмиер и синове” излиза втора в света с продадени над милион и половина сухи плаки годишно.

Интересът на Люмиер към движещите се картинки е от 1894, когато в Париж виждат кинетоскопа на Диксън и Едисън. Това е прожекционното устройство, а записващото е кинетограф. Люмиер вземат машинката и я подобряват. Едисън не патентова своето изобретение в Европа и всичко е законно. Те купуват и правата за едно френско устройство – кинематограф – термин от старогръцките думи за движение и писане.

През 1895 Люмиер създават версия на кинематографа, която отприщва вселенската лудост. Изобретението е събрано в дървена кутия, с тегло пет килограма, но комбинира записваща камера, отделение за проявяване на лентата и прожекционен апарат. Сред най-гениалните неща е уж простото устройство, с което лентата се захваща, върти се ритмично и правилно се навива или развива – според това дали записваш или прожектираш. Всичко се движи чрез малка ръчка, може да го прави дори дете.

Точно като деца братята се заиграват и започват да снимат. Но първият филм в историята на киното не е онзи с влака, от който публиката скача и бяга ужасена. Този ужас, от чиито психологически подход се учи Хичкок, е заснет по-късно. Истинският първи филм показва как работници напускат фабриката на Люмиер. Както всички над 2 000 техни филма, и той трае 49 секунди. Просто великата дървена кутия побира само 18 метра лента, тя се движи с16 кадъра в секунда и филмът няма как да е по-дълъг.

Братя Люмиер бързо схващат огромните търговски възможности на изобретението. През март 1895 те правят първата прожекция пред специална аудитория, а 28 декември остава в историята на киното като ден на неговото раждане. Пред 33 щастливи притежатели на билети се прави първата платена прожекция - 10 филмчета, включително „Полетият поливач”, първата комедия в света.

После билети се продават за седмици напред. Но братята разширяват обсега – представят киното в най-големите световни столици, създават там киносалони и ги оборудват с кинематографи. Наемат също хора, обучават ги и ги пращат по света да снимат, за да задоволят растящия глад за нови и нови подвижни образи.

През 1903 братята Люмиер изведнъж се оттеглят изцяло от киното. Луи развива цветната фотография и многомерните образи, прави открития за авиацията и ортопедията. Огюст пък строи медицински институт за изследване на рака. Макар да доживяват почтена възраст, никой от тях не съжалява, че е захвърлил на тавана кинематографа, точно преди да се разгори масовата лудост по образите, скрити в тяхната вълшебна кутия.