Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Славянската епопея" от Пловдив до Прага. Как 20 картини на Алфонс Мỳха намериха постоянен дом


Фрагмент от картината "Цар Симеон български", създадена от художника Алфонс Муха през 1923 г.

Платната са толкова големи, че достигат до 8 метра ширина, а са общо 20. Само една сграда досега е успявала закратко да ги събере на едно място - Рицарската зала към един от замъците в Чехия. Но сега това ще се промени.

Серията "Славянската епопея", създадена от чешкия художник Алфонс Мỳха (1860-1939) ще намери свой постоянен дом в центъра на Прага. Две от картините изобразяват цар Симеон, делото на Кирил и Методий и цар Борис.

Тази поредица се смята за най-значимото произведение на Муха и отразява значими събития и личности от чешката, българската, сръбската и руската история, издържани в стил ар нуво. Те носят посланието за единство на славянските народи. Муха работи върху тях цели 18 години.

Пловдив и българските художници

Художникът посещава България няколко пъти, за да събере исторически сведения за проекта си. Завързва приятелства с редица български художници и музиканти, а щом се връща в Чехия, изнася лекция за българското изкуство.

Жена му Мария Хитилова пък се ражда и прекарва детството си в Пловдив, където баща й е бил адвокат във Висшия съд след Освобождението. През 1929 г. тя участва в акция за събирането на пари за Дома на изкуствата в Пловдив.

На представянето на “Славянската епопея” България изпраща делегация, оглавявана от пълномощния министър Борис Вазов. С него са и художникът Александър Божинов, скулпторът Иван Лазаров и историкът проф. Васил Златарски.

Алфонс Муха
Алфонс Муха

Съкровище, завещано на Прага

През 1928 г. Алфонс Муха подарява серията картини на Прага по случай 10-годишнината от независимостта на Чехословакия. Условието му е да се изгради специално изложбено пространство, където да се поместят всички платна.

Само че това желание не бива изпълнено. Такова голямо изложбено пространство така и не се появява. В момента картините се съхраняват на тайно място и не могат да бъдат видени от публика, но ще бъдат временно настанени в замъка Моравски Крумлов, докато се изгради новото пространство.

Ако всичко върви по план, наследниците ще прекратят текущите съдебни спорове и ще позволят картините да намерят свой постоянен дом близо до прочутия Вацлавски площад в центъра на Прага. Това казва внукът на Алфонс Муха пред специализираното издание The Art Newspaper.

"Славяните в първата си родина"

Муха поставя началото на своя разказ около V в., когато славянските племена от Централна и Източна Европа не са имали държава и са били уязвими на нападения от чужди племена. Първата картина е създадена от художника през 1912 г. Тя изобразява двойка, която се е скрила в гората, докато нашественици подпалват селото им. От двете страни на езическия свещеник вдясно са изобразени двама младежи като символи на войната и мира.

Фрагмент от картината "Въвеждане на славянската литургия във Великоморавия" (1912 г.), който изобразява българския княз Борис и руския княз Игор.
Фрагмент от картината "Въвеждане на славянската литургия във Великоморавия" (1912 г.), който изобразява българския княз Борис и руския княз Игор.

"Въвеждането на славянска литургия във Великоморавия"

Платното, създадено през 1912 г., представя завръщането на Методий от посещението му в Рим и обявяването на папската була, с която се одобрява използването на славянски език за богослужението.

В горния десен ъгъл са изобразени стилизирани фигури на българския княз Борис и руския княз Игор - владетели, помогнали за разпространението на християнството. До тях стоят и техните жени.

Фрагмент от "Въвеждане на славянската литургия във Великоморавия" (1912 г.). Изправената фигура зад дръвчето е на Методий.
Фрагмент от "Въвеждане на славянската литургия във Великоморавия" (1912 г.). Изправената фигура зад дръвчето е на Методий.

Методий е представен с дълга бяла брада зад едно малко дръвче, подкрепен от двама свои ученици. Подзаглавието на картината е “Възхвалявайте Господа на родния си език” и отразява културното значение на този исторически момент.

Фрагмент от картината "Цар Симеон български" (1923 г.).
Фрагмент от картината "Цар Симеон български" (1923 г.).

"Цар Симеон Български: Зорница на славянската писменост"

На тази картина членовете на царския двор наблюдават отстрани как учениците на Кирил и Методий се трудят над произведенията си.

Те са приютени в България от цар Симеон, след като са били изгонени от Моравия. Българският цар е изобразен в момент на пламенен дебат.

Фрагмент от картината "Светата гора на Атон" (1926 г.)
Фрагмент от картината "Светата гора на Атон" (1926 г.)

"Светата гора на Атон"

Атон е свещен полуостров в североизточна Гърция, осеян с православни манастири. През Средновековието Атон е водещ религиозен и културен център на Балканите, където се срещат монаси от различни православни народи.

В своята творба Муха изобразява тълпа поклонници, които се молят в един от храмовете. Образи на ангели се носят над уморените пътешественици. Центърът на платното е прорязан от струйка дим запален тамян.

Фрагмент от "Апотеозът на славяните" (1926 г.)
Фрагмент от "Апотеозът на славяните" (1926 г.)

Апотеозът на славяните

За финалното платно от епичната серия Муха сплита теми и мотиви от всички 19 картини, като добавя и един съвременен детайл - завръщането на войниците от Първата световна война.

Различните цветове от палитрата са свързват с различните исторически периоди. Фигурата в центъра на композицията е въплъщение на новата, силна и независима република, ръководена и защитена от образа на Христос зад нея.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG