Един ден Виктор отваря компютъра си, за да поработи, но само успява да се опули пред светещия екран: думата "педераст" не е обида, пише там.
"Там" е страницата “Последни промени” в Уикипедия и се отнася до статията "Хомосексуалност". Всеки път, когато някой внесе изменение в съществуваща статия на енциклопедията, потребителите разбират това.
Така се получава и в онзи ден. Някой добавя подвеждаща информация към статия за хомосексуалността, а няколко часа по-късно Виктор установява това и я премахва.
Така е поправял много лъжи или непроверени твърдения - от това, че шефката на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева всъщност е родена с името Сталинка (лъжа) до това, че левите интелектуалци участват в организиран заговор за унищожаването на западната култура (също лъжа).
Виктор е сред хората с голям принос за научните раздели на Българската Уикипедия. Част от задачите на редакторите е да опазят това място от фалшиви новини, конспиративни теории и лични мнения, представени като факти от последна инстанция.
Тези хора се наричат патрули, а проверките, които извършват - патрулиране. Да, това е термин.
Уикипедия и първите 20
Виктор (името е променено) живее в чужбина и е доктор в областта на точните науки. Той пише първата си статия преди около 14 години, когато Уикипедия е с много по-малки мащаби от познатите днес. Никой не допуска, че ще дойде ден, в който потребителите ще я използват дори като медия - за информация по текущи въпроси.
Българската статистика на Уикипедия за 2020 г. сочи, че търсенето на една личност изпреварва по посещаемост дори Ботев и Левски, а именно Венцислав Мутафчийски. Пет от най-посещаваните статии миналата година са били свързани пряко с пандемията от коронавирус.
Макар да е критикувана от мнозина, Уикипедия е основен и популярен метод за информиране. През тази година редакторите по цял свят празнуват 20 г. от създаването на сайта.
За тях единственият въпрос е как съдържанието да се обогатява и изчиства от непотвърдена информация. Да надникнеш “под капака” на Уикипедия не е трудно и тези, които са натискали бутона “Беседа” или “История” над заглавието, знаят че Уикипедия има своята социална част. Там общността следи за нови редакции и коментира спорните въпроси.
Кой пише за българската Уикипедия
Редакторите в Уикипедия се наричат уикипедианци. Те имат свои страници, където се представят и често общуват в шеговит “просвещенски” стил. За да напишеш статия не е необходимо специално образование, макар че много уикипедианци са професионално обвързани или имат сериозен интерес в дадена област.
Повечето от хората в Уикипедия се представят с псевдоними и предпочитат да останат анонимни. Допринасянето е доброволно и никой не получава пари за това.
Виктор твърди, че за да остане едно съдържание, то трябва да е качествено. Привлича го идеята, че всеки има право да допринася според интересите, силите и възможностите си, и че това, с което допринася, остава във времето. Разказва, че неподплатените с източници лични мнения не остават задълго в Уикипедия. Част от потребителите “патрулират” и следят за новите промени по статиите, където всеки променен символ бива отразен.
Българската Уикипедия стартира през 2003 г., като към момента има публикувани над четвърт милион статии на български. Активните месечни потребители, които допринасят редовно са около хиляда, но хората, които всекидневно отделят време, са петдесетина.
По брой на статиите българоезичната версия се класира успешно на 38-мо място от общо 301 езика. Многогодишно е и сътрудничеството на енциклопедията с Държавните архиви, където доброволци сканират материали и илюстрират статиите със снимки и архивни документи.
Как се патрулира в Уикипедия
Заради факта, че съдържанието в Уикипедия може да бъде редактирано от всеки, често статиите стават жертва и на вандализми. “Това са най-често тийнейджъри, които изпитват радост от това да заменят съдържанието на статията “Стара планина” с нецензурни драсканици за свои съученици. Но това бързо се проверява от “патрула” и с няколко клика статията се възстановява в предишния си вид”, разказва Виктор по телефона.
Често се взимат решения за изтриване на статии на личности, които не отговарят на критериите за значимост според енциклопедията. “Нерядко хората пишат статии за самите себе си с цел реклама, но не осъзнават, че ако си достатъчно значим, някой друг ще напише статия за теб”, споделя с усмивка Виктор.
В много случаи по спорни въпроси общността постига консенсус след гласуване. Решенията се взимат от потребители с “натрупан стаж”. “Когато напишеш нещо, трябва да си готов то да бъде подложено на критика от другите редактори. Ако не си способен да я приемеш, няма какво да правиш в тази общност”.
Естествено е, че заради своя замисъл и свободното редактиране, качеството не е еднакво навсякъде. В отговор на това Виктор разказва, че някои статии и раздели са получавали признание от утвърдени учени и са предлагали те да бъдат включени в издания на БАН и университетите. Това особено контрастира с настроенията срещу Уикипедия от ранните години на проекта.
Журналистите и Уикипедия
Уеб енциклопедията не подминава и медиите. Виктор разказва, че когато е започнал да пише в Уикипедия, ни най-малко е очаквал, че в следващите години редовно ще чете свои думи в пресата - електронна, печатна, подписани с друго име. Той наблюдава, че журналисти масово копират дословно текст от Уикипедия.
Съдържанието на уеб енциклопедията е под лиценза “Creative Commons” - то е свободно и всеки може да го използва, но не и да си го присвоява.
Куриозен е случаят със студенти историци от Софийския университет, които създават статия за измислената личност Огюст Мантинел, за когото твърдят, че е създател на мантинелата. Мистификацията не събужда подозрения и остава незабелязана около 6 месеца. До момента, в който водещ печатен ежедневник не помества Мантинел в рубриката си “Родени на тази дата”.
Има и примери със злонамерени журналисти. Виктор помни как попаднал на публикация за това колко лош източник е Уикипедия. Тя е била илюстрирана със скриншот от една абсолютно невярна статия. Само че проверката е установила, че статията в Уикипедия е била създадена петнайсетина минути преди да излезе негативната публикация - очевидно за нуждите на скриншота.
По въпроса за достоверността на Уикипедия на своята лекция в София координаторът на Фондация Уикимедия Асаф Бартов каза през 2016 г. : "Не трябва да допускате, че всичко, което четете там, отговаря на истината. Самите ние, редакторите, или както се наричаме – уикипедианците, не вярваме, че всичко написано е вярно, но се стараем това да се променя”.
