Връзки за достъпност

Извънредни новини

Марта Аргерич и животът, посветен на пианото


Марта Аргерич

“Не просто най-добрата пианистка на нашето време. Не просто най-добрата жива пианистка. Жива легенда.”

“Една от най-добрите музиканти в историята. Точка.“

Това са само част от определенията, които изявени музиканти, пианисти, критици, преподаватели и журналисти дават на Марта Аргерич.

В сряда, 24 март, в 19:00ч. заедно с Евгени Божанов и Акане Сакай тя ще участва в концерт за българската публика. Заради епидемичната обстановка събитието ще се проведе онлайн. Билетите за него бяха разпродадени часове, след като бяха пуснати за продажба.

Българските зрители ще имат възможност да се насладят на произведенията на Камий Сен-Санс, Моцарт и Франсис Пуленк, изпълнени от пианистката.

Марта Аргерич е родена в Буенос Айрес, Аржентина през 1941 г. в семейството на емигранти от Русия и Каталуня. С пианото, което става неразделна част от живота ѝ, тя се запознава още на три години.

“Видях някой, който свиреше на пиано, учителят, и чух детска песничка. После започнах да се опитвам да я повторя. Това беше първият път. В началото всичко беше като игра“, казва тя.

Скоро след това един от учителите ѝ открива, че тя може да изсвири всяко произведение само по слух. Заради това само няколко месеца по-късно тя вече се обучава под ръководството на изявеният италиански пианист Винченцо Скарамуца.

Младото момиче бързо влиза в средите на най-изявените музиканти. Аржентина тогава е магнит за най-добрите композитори и изпълнители като Йозеф Сигети, Серджу Челибидаке, Игор Маркевич и Адолф Буш.

“Запознах се с Марта през 1949 г. Аз бях на седем, а тя на осем. Играехме си заедно под масата и, разбира се, свирехме. Едва ли има някого, когото познавам толкова отдавна“, казва друг музикант, определян за гений - Даниел Баренбойм.

Именно на осем година Аргерич изпълнява и първия си самостоятелен концерт.

Младата изпълнителка е толкова добра, че успява да впечатли известният австрийски пианист Фридрих Гулда, който я кани да стане негова ученичка в Европа.

Благодарение на съдействието на президента Хуан Доминго Перон семейството успява да се премести във Виена и Аргерич започва да се обучава при мечтания си преподавател. Съвместната им работа продължава едва 18 месеца, но това не пречи на пианистката да развие кариерата си с шеметни темпове.

Едва на 16 години тя печели първия си голям конкурс в Италия. Утвърждаването ѝ като един от най-добрите пианисти в света идва след победата в международния конкурс за пиано “Шопен“ през 1965 г.

Въпреки невероятните успехи за много дълго време тя отказва да се обвърже със студио или да сключи договор за записи. Често самата тя, а и работилите с нея, отдават това на характера ѝ. Тя е много темпераментна, често решава, че не иска повече да работи на едно или друго място и понякога не спазва уговорките си.

Неповторимият и талант и сериозния труд, който полага, за да се усъвършенства обаче я правят неподражаем изпълнител.

През годините тя има плодовити партньорства като тези с дългогодишния музикален директор на Ла Скала Клаудио Абадо, както и с приятеля си от детство Барембойн. Това отчасти се дължи на нежеланието ѝ да свири сама, породено от чувството и за „самота“ на сцената.

“В началото даже не исках да бъде пианист. Все още не искам да бъда, но това е общо взето е единственото нещо, което мога“, казва за себе си Аргерич.

Най-голямото предизвикателство в живота ѝ идва през 90-те, когато тя е диагностицирана с рак на кожата. След тежки терапии заболяването преминава в ремисия, преди отново да се появи през 1995 г.. Експериментално лечение ѝ позволява да се подобри.

Освен като изпълнител Аргерич е известна и като директор на редица музикални школи и организации, участва като жури в десетки конкурси. Тя подкрепя и редица творци, някои от които са били отхвърлени от критиците.

Най-известните ѝ изпълнения са на Рахманинов, Шуман, Бетховен, Прокофиев, Моцарт, Брамс, Шопен, Равел, Лист и други.

Тя има три брака с трима музиканти, от които има общо три дъщери. Днес тя живее в Швейцария.

“Времето е странно. Стареенето е странно. Сякаш някой е имал толкова много животи. Мисля, че ми трябва малко повече време да разбера и почувствам какво искам да правя във времето, което ми остава“, казва Аргерич.

Facebook форум

Най-ново видео

Москва, Лондон, София. Протестите в защита на Навални
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:42 0:00
XS
SM
MD
LG