Връзки за достъпност

Извънредни новини

Защо Северна Македония не преброява населението си


Преброяване на бездомни хора в Северна Македония в началото на март

Ако следите новините, четете позициите на държавните институции или пък чувате какво се говори в предизборната кампания, лесно можете да останете с впечатлението, че най-важният въпрос за политиците в Северна Македония са отношенията с България.

Това обаче не е точно така. Отношенията със София и блокираното начало на преговори с Европейския съюз са сред важните теми, но далеч по-актуална е друга - основният конфликт между различните политически сили в Северна Македония е националното преброяване.

Последното преброяване в Северна Македония е от 2002 г. Това означава, че националната статистика на практика не разполага с базова информация за цяло едно поколение.

Дълго отлаганото преброяване трябваше да се случи в началото на април, но само няколко дни преди старта то за пореден път остана за бъдещето – през септември.

До това се стигна въпреки твърдата позиция на правителството на Зоран Заев, че няма да има отлагане. Помогна и усилената кампания против преброяването от страна на опозицията и някои партии, защитаващи националистически позиции.

Защо това на пръв поглед формално статистическо упражнение предизвиква сериозен сблъсък и се превърна в основна политическа тема, какво е неговото значение и до какво може да доведе?

Защо са важни числата

По думите на редица политици, включително и на директора на Националния статистически институт на Северна Македония Апостол Симовски, населението на страната наброява около 2.1 млн. души. Тези данни обаче са само ориентировъчни, а още по-неясни са данните за разпределението на населението по етноси.

Според последното преброяване от 2002 г. общият брой на населението е 2 млн. и 22 хил. души, от които хората, самоопределили се като македонци, са 64%. Определилите се като албанци са 25%, като турци - 3.8%, а като роми - 2.66%. Общо от 1948 г. насам в страната са проведени 8 преброявания.

Именно процентът граждани, които се самоопределят като албанци, е ключовата точка, по която възникват и политическите спорове.

Причина за това са част от правата, които се гарантират на етническите малцинства. Ако едно от тях съставлява повече от 20% от общия брой на населението, то например неговият език трябва да бъде добавен към списъка с официалните за държавата.

Увеличената емиграция кара някои да прогнозират, че този път албанците може да се окажат по-малко от 20 на сто. Други пък се опасяват, че могат да се окажат много повече от очакваното.

Политическото несъгласие стигна дотам, че отделните партии заявиха, че няма да признаят резултатите, ако те не отразяват това, което според тях е реалната ситуация.

Наистина ли отлагането е заради COVID-19

Съвсем естествено един от основните въпроси, свързани с провеждането или непровеждането на преброяване през април 2021 г., е пандемията от коронавирус. Заради продължаващото разпространение на заразата редица държави в световен мащаб, включително и на Балканския полуостров, решиха временно да отложат провеждането на националните си преброявания. Сред тях беше и България. За разлика от Северна Македония тези страни обаче са провеждали преброяване в рамките на последните 10 години.

Провеждането на процеса в условията на пандемия стана разделителна линия за част от обществото, тъй като някои граждани обявиха, че не биха участвали, ако това означава срещи, след които могат да се заразят, а други обявиха, че не се притесняват от пандемията.

В крайна сметка на 29 март, три дни преди началото на преброяването, беше обявено, че то се отлага за септември. Като причина за решението беше изтъкната възможността дотогава населението да бъде ваксинирано срещу COVID-19.

Новината за отлагането на националното преброяване обаче не дойде от парламента, който има правомощията да го направи, нито от кабинета, а след среща на лидерите на двете най-големи партии в страната – премиерът и лидер на Социалдемократическия съюз Зоран Заев и лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски.

В продължение на месеци те бяха на крайно противоположни позиции относно преброяването. От една страна Заев твърдо отстояваше позицията на правителството процесът да се състои през април, както и че той ще бъде безопасен, защото всички необходими мерки са били взети. Той настояваше, че преброяването е необходимо, за да се добие по-ясна информация, от която пък да се вземат решения за реформи.

Самият Мицкоски заяви, че няма да отвори вратата си за преброителите, ако те дойдат в дома му.

От друга страна Мицкоски правеше всичко възможно за неговото отлагане. ВМРО-ДПМНЕ проведе национална подписка за това, в която се включиха над 100 хил. граждани. Самият Мицкоски заяви, че няма да отвори вратата си за преброителите, ако те дойдат в дома му.

В крайна сметка след срещата на двамата стана ясно, че освен отлагането, те са договорили още съдействие по работата на парламента, който в момента функционира трудно заради крехкото мнозинство и множеството случаи на заразени депутати. Двамата лидери постигнаха договорка още и за подкрепа за необходимите закони, свързани с европейската интеграция на страната, изборното законодателство и борбата с пандемията.

Самият Заев подчерта, че одобрението за решението е взето и след консултации с председателя на Народното събрание, представителите на кабинета, председателя на статистическия институт и коалиционния партньор “Демократически съюз за интеграция“ (ДУИ) на Али Ахмети, който се бори за правата на албанското малцинство.

Срещу провеждането на преброяването се проведе и кампания под надслов “Не отварям вратата“, която призоваваше за бойкот. В нея се включиха парламентарно представената партия Левица, както и националистически партии извън парламента.

По техните думи целта на преброяването е да се даде по-голямо предимство и власт на етническите албанци и партиите, които представляват интересите им в страната.

Всъщност преди да започнат да говорят за опасения за здравето, от ВМРО-ДПМНЕ също защитаваха подобни тези. Според тях резултатите от преброяването щяха да бъдат фалшифицирани. По-късно от партията обявиха и че методологията не е адекватна и не е съобразена с изискванията на Евростат. Малко по-късно от европейската статистическа агенция опровергаха опозиционната партия като заявиха, че предвидената процедура е в съгласие с техните стандарти.

ВМРО-ДПМНЕ беше на власт, когато през 2011 г. националното преброяване започна, но беше прекратено след съмнения за фалшификация, а в крайна сметка не беше проведено в рамките на десетилетието.

Ентусиазъм и недоволство от албанските партии

В крайна сметка от решението за поредно отлагане, поне публично, най-недоволни останаха от партията “Алианс за албанците“. Те дори нападнаха другата партия, защитаваща албанските интереси и коалиционен партньор на Заев - ДУИ.

“Информираме Заев, Мицкоски и Ахмети, че дори да успеят да спечелят гласуването (в парламента - б.р.) и да отложат преброяването, никога няма да успеят да намалят броя и процента на албанците в Северна Македония“, заявиха от “Алианс за албанците“.

Обратът в позицията на ДУИ може да бъде отчетен като изненада, тъй като те бяха едни от главните застъпници за преброяването. Представители на партията дори заявиха, че няма да признаят резултатите, в случай че те покажат, че албанското малцинство е по-малко от 20% от населението.

От ДУИ, заедно с останалите партии, свързани с интересите на етническите албанци, проведоха и сериозна кампания, с която да призоват всички да участват в преброяването. Те направиха същото и за диаспората, която получи възможност да се включи в процеса онлайн.

До средата на седмицата малко над 120 хил. македонски граждани, живеещи в чужбина, бяха заявили участие. Процесът за тях дори започна в началото на март, а в преброяването се включиха представители на държавните институции, които работят зад граница, както и бездомните хора в Северна Македония. При евентуалното отлагане на преброяването за септември, остава неясно как техните резултати ще бъдат обработени.

В ролята на агитатори за участие в преброяването на диаспората се оказаха дори и политически представители на други държави.

Едно от първите действия на Албин Курти, който наскоро беше избран отново на поста министър-председател на Косово, беше свързано с призива му към етническите албанци в Северна Македония да се включат в преброяването. Това направи също и временно изпълняващата длъжността президент на страната Вьоса Османи.

Според последното преброяване от 2002 г., като етнически българи са се самоопределили 1417 граждани на Северна Македония. Десетки хиляди обаче имат български паспорти, които са получили след като декларират, че имат български корени.

Facebook форум

Най-ново видео

Джудо. "Нежното" бойно изкуство на Япония
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:28 0:00
XS
SM
MD
LG