Връзки за достъпност

Извънредни новини

На България ѝ е нужна правосъдна реформа. Даниел Митов пред Свободна Европа


Даниел Митов

Един от приоритетите на ГЕРБ е съдебна реформа. Това коментира в интервю за Свободна Европа депутатът от ГЕРБ, който беше номинация на партията за министър-председател Даниел Митов.

"Смятам, че на България ѝ е нужна правосъдна реформа. Със сигурност. Реформа на правосъдието, която обаче да е задълбочена, а не закърпена в определени свои части. Аз смятам, че като държава и общество сме длъжни да проведем задълбочен разговор", каза той.

Митов, който в седмиците след изборите присъства на всички живи включвания на премиера в оставка Бойко Борисов, каза че не е необходимо да му възразява в ефир, когато смята, че лидерът на ГЕРБ не е прав. "Тия клипчета не са показателни за това как би могъл да работи един кабинет", добави той в отговор на въпрос защо не е поправил Борисов, когато той заяви, че "адвокатите на мутрите в парламента ще викат съдиите в парламента, за да ги мачкат".

Митов коментира и поведението на България в дипломатическия скандал между Русия и Чехия. Той заяви, че докато е бил министър на външните работи в периода 2014-2017 г. до него не е достигала информация от службите, за намеса на Русия в България във връзка с отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев както и двата последователни взрива във ВМЗ-Сопот.

Цялото интервю:

Бойко Борисов: Вчера вече, понеже имам повече време в момента, видях как се метнаха на депутатските мерцедеси, за които говориха, че слизат от тях . Видях, че първите решения бяха да си направят заплатите над 10 000 лева. (…) А пък вчера това, което приехте е абсолютен абсурд. Адвокатите на мутрите, щото мутрите си вкараха адвокатите в парламнета, вижте какво гласуват: до обед техните кантори ще защитават престъпниците. И прокурорите ще пледират за тяхната виновност, а пък съдиите най-обективно трябва да отсъдят справедливост. Виж, Фандъкова, какво приеха вчера нашите депутати в българския парламент, казвам нашите, защото те са на целия народ, излъчен там. До обед адвокатите на мутрите са в техните кантори или в съдебната зала, а следобед привикват главния прокурор и главния съдия да им се отчете на какъв етап са. Какво се работи. Нещо повече – те там ще ги мачкат. Каква независимост на съдиите ще има, когато викат и адвокатите на престъпниците им задават въпроси? Ми всеки ще гледа да е добре с адвокатите, за да може това изслушване в НС да му мине по-гладко.

Бойко Борисов: Те [ народните представители] ме викат не за плана, планът го има на електронен носител и депозиран в парламента. Искат да правят от парламента, уважавам тази институция, народен съд.

-Господин Митов, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов често твърди, че някой го хейти. Дали не са хейт тези негови думи, които изгледахме? И то по институцията Народно събрание?

-Борисов твърди, че хейтът е по негов адрес, а не от него.

-Е, когато лидер на партия, премиер твърди че Народното събрание иска да се превърне в народен съд, това не е ли хейт?

-Ако оценяваме посланията, епитетите, глаголите, които се използват в парламента от ден първи, защото сега малко температурата понамаля, но първите прояви на народни представители могат да бъдат описани само с думата "хейт". И то по отношение лично на министър-председателя. Ако ще се води разговор, то не може да се води по този начин, защото затваря всички врати и води до разделение, което в крайна сметка води до невъзможност да се състави стабилно правителство. И оттам насетне води до криза. Първоначално езикът в парламента, с който влязоха новоизбраните народни представители, които са опоненти на ГЕРБ, беше изключително неприятен и неприемлив и неподобаващ за Народното събрание.

-Да, но Борисов не стъпваше в парламента и в предходния парламент, където ГЕРБ имаше мнозинство. Т.е. това е тенденция. Как си обяснявате това неглижиране от страна на Борисов с години наред? Все пак по конституция Министерският съвет и премиерът подлежат на парламентарен контрол.

-Това е въпрос, който по-скоро трябва да бъде зададен към премиера Борисов. Аз не съм му в обувките и не знам точно какви са били мотивите му да не идва в парламента, но така или иначе парламентарният контрол никога не е бил отменян. Министри са се появявали, за да отговарят на въпроси на народни представители.

-Формално не е отменен, но фактически – премиерът изглежда, че не подлежи на парламентарен контрол.

-Парламентарният контрол представляват въпроси, задавани към съответните министри.

-Нали не искате да кажете, че трябва да изключим премиерът от парламентарния контрол.

-Не казвам, но това е въпрос, който трябва да зададете на Борисов. Когато се появи пред камери и микрофони.

-Е как да му го зададем? В джипката – не става. В Бояна – също. Но ето вие стоите вече често до него, включително и в откъсите, които зрителите видяха в началото. И въпреки че бяхте до него не му казахте, че парламентът не е приемал заплатите на депутатите да бъдат 10 000 лева, нито му казахте, че именно ГЕРБ, заедно с БСП подкрепихте ДПС за викането на председателите на върховните съдилища в Народното събрание.

-Господин Борисов каза това, което мисли по определен казус. Аз ще кажа следното: това, което се случи в парламента беше да бъде викан както главният прокурор, това, което искаха колегите от Демократична България, така и председателите на върховните съдилища. Никой няма намерението, нито пък има и правото да разпитва председателите на съдилищата по конкретните казуси или да им дава указания. В крайна сметка председателите на върховните съдилища могат да бъдат питани за административни проблеми, как могат да се решават, как да се подрежда съдебната система по начин, по който страната ни да отговаря на критики, които търпи в тази област.

-Това са аргументите на ДПС, с които Хамид Хамид, ако не се лъжа, предложи поправката, според която наред с главния прокурор парламентът да изслушва и шефовете на ВКС и ВАС.

-Това са нормални идеи, не са на ДПС, БСП или на никой друг. Това са нормални, най-нормални аргументи.

-Щом ги намирате за такива, защо не казахте това на Борисов, стояхте до него?

-Той има собствено мнение по въпроса. Неговото опасение е, че съществува формален повод народните представители интересувайки се от административната част на правосъдната система, в коридорите да въпросните върховни съдии биха могли да бъдат дърпани наляво-надясно от разни адвокати, които знаем когото са защитавали в миналото.

- Кого?

- Една Татяна Дончева ясно чий адвокат е била.

-А какъв е проблемът човек да е адвокат? Господин Митов, вие също ползвахте адвокат.

-Всеки има право на защита, безспорно. Но защитата се осигурява в съдебна зала, а не по кулоарите на Народното събрание.

-Татяна Дончева е в качеството си на народен представител в парламента, не в качеството си на адвокат.

-Да, добре. Опитвам се да преведа думите на господин Борисов и какви са неговите опасения. А това дали вие или аудиторията ще приемете тези опасения за истински е ваше право.

-Адвокатският съвет не ги прие.

-Е, това е ясно.

-Да се върнем обаче към думите на Борисов. Той съобщи, че депутатските заплати са станали 10 000 лева, вие и на това не възразихте, въпреки че не е вярно. Така ли си представяхте да бъдете министър-председател, за какъвто ГЕРБ ви номинираха? Борисов да казва едни неща, а вие да не му възразявате?

-Не е задължително аз да възразявам в ефир, когато министър-председателят казва нещо. Аз мога да възразя и по друг начин. Не съм си представял нищо докато не вляза в разговор с други политически партии, с които трябваше да разговаряме по политики и приоритети. Демокрацията работи така, всички го знаем: когато има излъчен парламент и партия, която получава мандат за съставяне на правителство, тя търси разговор с другите политически партии. За да кажеш, че някой ще си мълчи и ще бъде сламен човек, каквото чух по мой адрес, ти трябва първо да влезеш в разговор с този човек, за да оцениш какви политики предлага, на какви компромиси е готов. Аз съм имал картбланш да преговарям. Затова тия клипчета не са показателни за това как би могъл да работи един кабинет.

-Имате предвид клипчетата на премиера от резиденцията в Бояна?

-Да, тях.

-Е, как да не са показателни, господин Митов? Всичко се случва през клипчета в последните седмици.

-Е, не – това е трансформация на медийния пазар, която е обективна и затова отделно можем да поговорим. Но да довърша: клипчетата не можеха да са критерий за това какво едно евентуално правителство, излъчено от нас, може да свърши. То беше предложено с хора с биографии, хора, които могат от първия ден да си вземат постовете и знаят какво правят. Партиите, които поканихме, не можаха да разберат какъв ще е тоя кабинет, защото, за да разберат трябваше да влязат в разговори с нас. Да видят какви са ни приоритетите, какви компромиси могат да се направят, какви реформи могат да се направят. Тук искам да подчертая, че една от тези теми е правосъдната реформа. Убедени ли са нашите потенциални партньори, че ние нямаше да тръгнем на стъпки за реформа в правосъдието?

-Господин Митов, бил сте министър, затова и знаете как се водят преговори за правителство. Излъчват се преговорни екипи, те са по различни теми и области. Сега нещата изглеждаха различно: отидохте представители на ГЕРБ на свиждане на Борисов в болницата, той разпредели кой на какво ще бъде министър. Не смятате ли, че това изглеждаше по-скоро като демонстрация и провокация към останалите партии, вместо наистина да се търси подкрепа?

-По никакъв начин това не е било провокация, нито е бил някакъв капан по отношение на другите партии. Когато се влезе в разговори, ако бяхте тръгнали да постигаме съгласие по политики и приоритети, естествено там може да се говори и за състава на кабинета – дали ще бъде предложението на ГЕРБ или се влиза в коалиционна формула.

-Т.е. щяхте да кажете на някой от излъчените вече и представен като министър "това място трябва да се освободи" за коалиционния партньор?

-Това си е работа вътрешна на ГЕРБ. Ние винаги сме имали възможност да предлагаме хора, но когато се влиза в коалиционна формула е очевидно, че биха могли да се правят и промени. Тези хора са и народни представители. Това са професионалисти, хора познати.

-Именно, не е ли обидно именно към такива хора?

-По никакъв начин не може да е обидно. В политиката чувства като обида, като отмъстителност и подобни отровни чувства не водят до нищо добро. В политиката се работи с приоритети и политики. Ако има някакво съгласие оттам насетне вече всеки е възможно всеки да застане зад определени отговорности. В ГЕРБ няма такива неща да се сърдим за едно, второ или трето.

-Борисов не Ви се сърди за интервюто Ви от 2007 г., което много колеги припомниха?

-Ако ми се е разсърдил, изобщо нямаше да съм в позиция, в която съм. Второ, тогава, когато е излязло това интервю, ние сме били в съвсем различна България и в съвсем различна ситуация. Ние сме били политически опоненти и това, което съм говорил тогава, е било за тогава. Човек трябва да може да си променя мнението, защото ако не може да си променя мнението, не си в сътояние да промениш нищо в себе и в живота на другите при всички положения.

-Възможно ли е тогава при едни следващи избори, към които очевидно вървим, с оглед заявката на "Има такъв народ", че те няма да направят кабинет, т.е. ще върнат веднага мандата, ГЕРБ да си промени мнението за различни партии, като започнем от "Има такъв народ", от БСП, от ДПС, т.е. партии, които досега или не са съществували в този вариант, или сте ползвали подкрепа, или сте гласували заедно, но доста по-тайно, не е било явно? За ДПС говоря.

-Няма нищо тайно в това, че ДПС е подкрепило сделката за F16, например.

-Както и промените в Закона за съдебната власт, както и Изборния кодекс.

-Какво тайно има в цялата тази ситуация?

-Не, не, няма нищо тайно. Някакси те не се споменават.

-Не се споменават, но Вие ги споменавате и други хора ги споменават, но според мен интерпретацията е погрешна. Когато имаш идея да осъществиш определен тип политика, отиваш в парламента и търсиш подкрепа. Това го е правил всеки нормален министър-председател. Особено когато нямаш необходимото мнозинство, отиваш и търсиш подкрепа. Иван Костов многократно, когато е бил министър-председател, той е търсил подкрепа, включително и от БСП, които са били в полза на българското членство и интеграция в НАТО и Европейския съюз - създаваш национален консенсус, доколкото ти е възможно. Така се прави.

-Бяхте ли готов да търсите подкрепа от тези партии?

-Ние сме обявили от кои партии търсим подкрепа и с кои партии сме готови да разговаряме. Това бяха "Демократична България" и "Има такъв народ". Имаме решение на конгреса, че с БСП не можем да участваме заедно в правителство.

-Тоест само по темата БСП не можете да си смените мнението?

-И сме го казвали многократно. И мисля, че това е съвсем естествено. Това са нашите политически опоненти, те са на другия идеологически полюс, няма как да е друго яче.

-Защо да е естествено? ГЕРБ ползваше подкрепата от АБВ, които са от същия идеологически полюс като БСП.

-АБВ в онази ситуация са били, където са били. И Реформаторският блок по тая логика е ползвал тяхната подкрепа.

-Разбира се.

-Пак казвам, когато съставяш кабинет, нещото, което се опитахме да направим и в момента, е да влезеш в разговори да се обединиш около конкретни политик, конкретни цели. Ако не можеш да направиш такова нещо, значи имаш грешна представа за това какво е демокрация и какво е парламентаризъм.

-Вие ли ще бъдете следващата номинация на ГЕРБ за министър-председател?

-О, това няма как да знам. Просто няма как да знам. Очевидно отиваме на избори или това е най-вероятният сценарий. Ще видим как ще се представят политическите партии. Моята прогноза ГЕРБ в момента е в много добра форма. Хората, гласуващи за ГЕРБ според мен добиха и нов тип самочувствие, имайки предвид случващото се в момента в парламента - отказа на "Има такъв народ" да поеме каквато и да е политическа отговорност. Това, че се отметнаха на всичкото отгоре от единствения си приоритет, заради който влязоха, т.е. да въведат мажоритарни избори. Сега разбирам, че са се отказали и от гласуването по пощата.

-А сега пак настояват за него.

-А сега пак настояват за него. Те очевидно на всеки 5 минути си сменят мнението. Така не се прави политика.

-Е, защо? Ние доста често сме виждали г-н Борисов колко пъти си е сменял мнението в рамките на един ден и даже, ако не се лъжа, г-жа Атанасова беше уточнила, че така правят държавниците, които са склонни да си променят мнението и да се разколебаят.

-Това хубаво. Въпросът е, че когато заявяваш, че имаш конкретни, ясни политически цели, тогава трябва да ги отстояваш. В случая г-н Борисов той, ако по един или друг казус си е сменил мнението, да, хубаво, трябва да можеш да си променяш мнението според начина, по който...

-"Има такъв народ" правят така.

-По-различно е.

-Изглежда малко като двоен аршин, нали разбирате.

-Не е двоен аршинът. Добре, да речем, че за гласуването по пощата, това не е било няккава тяхна цел, могат да си сменят мнението. Като става въпрос за мажоритарните избори, това беше първото и едва ли не единствено условие, с което те влязоха в парламента, проведоха референдум, а на практика излъгаха всички, гласували за тях. Да не говорим, че се отказаха и от отговорността.

-Кажете Вие лично какво смятате за мажоритарното гласуване, защото в ГЕРБ, поне преди, Вие отскоро сте член, но пък познавате партията, имаше разнобой дали това би било полезно за държавата, дали е неполезно. Вашето лично мнение?

-Естествено, че ще има разнобой - във всяка една нормална партия има различни мнения. ГЕРБ в крайна сметка, след референдума, взе решение, че след като българските граждани са гласували с опредлеено мнозинство "за" въвеждането на мажоритарна система, ГЕРБ ще се опита да удолветвори това желание. Ако трябва да се прави сериозно обаче, трябва да се напише сериозен проектозакон.

-Вашето мнение какво е обаче? Трябва ли да има мажоритарно гласуване? Трябва ли да има частично мажоритарно гласуване, или трябва да бъде изцяло? Как го виждате?

-И пропорционалната система, и мажоритарната имат своите позитиви, имат и своите слабости. България няма традиция на мажоритарно гласуване. Хайде да си го кажем. Нямаме традиция на мажоритарно гласуване и аз не зная как въвеждането на мажоритарно гласуване ще се отрази на българската политическа система.

-Тоест сте по-скоро скептичен за подобно нещо?

-До известна степен да.

-А гласувахте ли в зала "за" проекта?

-Да.

-Как човек, който е скептичен...

-Ето така, това Ви казвам.

-Тоест Вие не знаете как ще се отрази, но го подкрепяте, защото е партийната воля.

-Ние трябва тепърва да правим оценки как ще се отрази. Трябва тепърва да се пишат сериозни текстове. Тепърва трябва да се прави райониране. Районирането го имаше в сайта на Слави Трифонов в продължение на години. То е там. Ако бяха сериозни в намерението да въвеждат мажоритарен вот, трябваше до момента да са написали сериозен законопроект, да си го внесат в зала и да се гласува. И ние щяхме да го подкрепим, след като така са казали хората. Моето лично мнение и моят личен скепсис в случая нямат никакво значение. Аз съм си казал мнението. Но когато има мнозинство, което се обединява около тази идея, естествено, че ще гласувам и аз "за".

-Питам Ви като кандидат за министър-председател, макар че върнахте мандата, а и като бивш външен министър. Няколко държави изгониха руски шпиони - Полша, Естония, да не ги изброявам сега всичките, за да подкрепят Чехия в случващото се в момента там, т.е. руски дипломати изгониха.

-Ние изгонихме обаче руски шпиони, да.

-Защо българската държава не изрази такава солидарност, както други европейски държави?

-Българският външен министър нееднократно изрази солидарност. Във всеки един момент, в който трябваше да се изрази солидарност, българското външно министерство в лицето на българския външен министър е изразявало солидарност към нашите съюзници и партньори от Чехия. Ние, току-що, буквално седмици преди да се изрази скандалът в Чехия, изгонихме двама руски дипломати. Аз не съм убеден дали това е краят. Преди това имаше още изгонени, знаете. Но не всички европейски държави в знак на солидарност с Чехия, дори не са направили това, което сме направили ние. Така че българската държава и българското правителство в никакъв случай не може да бъде обвинявано, че действа меко или неадекватно спрямо този скандал.

-В случая "Гебрев", г-н Митов, по времето, по което български оръжеен търговец се предполага, че е бил отровен именно от агенти на ГРУ, товa в момента се разследва от прокуратурата, Вие сте били външен министър. По същото това време в България се случват и два взрива, при които загиват български граждани. Имаше ли данни в Министерския съвет, постъпили от българските служби, че е възможна намеса на Русия в България, тъй като в момента от това, което се случва в момента в Чехия, виждаме един доста мащабен сценарий срещу държави от Европейския съюз и НАТО?

-Първо, до мен по това време не е достигала такава информация, това е едно, не зная дали по това време българските служби са имали такава, но доколкото разбираме, когато са се случвали взривовете в Чехия, тогава и чешките служби не са имали подобна информация. Те в момента я добиват. Русия за съжаление си се превърна в деструктивен фактор в глобален мащаб. Непрекъсното всячески се опитва да дестабилизира демокрациите и да пренареди буквално глобалната архитектура, създадена след Втората световна война. Тази Русия, сегашната на Путин, може да бъде силна единствено в някакъв вестфалски свят. Не може да бъде силна в свят, в който се ценят човешки права, свободата на словото, разделението на властите, върховенството на правото и т.н. В такъв свят сегашна путинова Русия не може да бъде глобален фактор, затова се опитват и да дестабилизират демокрациите по света. Виждаме, че се чертаят тежки геополитически линии, тежки разделения, които тепърва ще приемат форма. Затова е и важно между другото България да има стабилно правителство, което да застава твърдо и ясно на проатлантически и проевропейски позиции. Това беше и сигналът, който се излъчи през моята номинация за министър-председател и правителството, което предложихме ние.

-Именно заради това ви задавам тези въпроси, защото освен, че България изразява подкрепа – ето, г-жа [Екатерина] Захариева изрази вербална подкрепа за Чехия – но видяхме и какви решения взе правителството във връзка с проекта „Турски поток“. Искам да ви цитирам, за да съм конкретна: „САЩ са разтревожени от изграждането на българска територия на газопровода „Турски поток“, който пренася руски газ за Сърбия“. Това е част от международния обмен. Как виждате участието на българското правителство в това и едновременно – тежките разделителни линии?

-За да може сегашното българско правителство да бъде виждано непракъснато като пълноценен и надежден съюзник както на Съединените щати, така и в НАТО и Европейския съюз, очевидно правителството е успявало да минимизира геополитическите рискове и потенциалното недоволство на някои наши партньори, докато се е строял въпросният газопровод. Оттук нататък всичко е въпрос на продължаващи разговори с нашите съюзници и партньори, така че да се оценяват плюсовете и минусите, рисковете и позитивите.

-Понеже твърдите във ваше изказване пред Свободна Европа за колегата Борис Митов, че българската прокуратура ви е атакувала заради позициите ви, свързани с Русия, докато сте бил външен министър – смятате ли, че същата тази прокуратура може да разследва ефективно отравянето на Емилиян Гебрев?

-Не забравяйте, че тогава имаше друг главен прокурор.

-Тоест, смятате, че новият главен прокурор г-н Иван Гешев е по-независим или какво?

-Нищо не смятам. Казвам само, че тогава имаше други условия и на мен ми е било ясно, че тогавашната прокуратура е работила по начина, по който съм описал във въпросното интервю. Тогава не бях само аз – Николай Ненчев, Петър Москов, Симеон Дянков, Трайчо Трайков. Имаше цялостна стратегия [на прокуратурата]...

-Вие твърдите, че прокуратурата може да действа по поръчка срещу всички – политици, журналисти, публични личности. Смятате ли, че тези възможности прокуратурата ги има все още?

-Смятам, че на България ѝ е нужна правосъдна реформа със сигурност. Реформа на правосъдието, която обаче да е задълбочена, а не закърпена в определени свои части. Аз смятам, че като държава и общество сме длъжни да проведем задълбочен разговор. Аз няколко пъти съм споменавал формулата – конституционен конвент.

Тоест, на нас ни трябва ясно, холистично подредено правосъдие, което да отчита и поправи слабостите във всеки един от сегментите, засягащи правосъдието. Като се започне от начина, по който се обучават юристи в България, като се мине през следствието и тази част, която засяга МВР, да се мине през прокуратурата, която очевидно си има своите проблеми, и се стигне до съда, където също има немалко неща за разглеждане и поправяне.

-Има внесен проект за премахване на специализираните съдилища и прокуратури в България. С оглед на това, че настоящият главен прокурор беше шеф на спецпрокуратурата и заместник на онзи главен прокурор, за когото преди малко казахте, че нищо не казвате, но добре, че е сменен, един вид – кажете ми, вие лично, бихте ли подкрепил този законопроект в Народното събрание?

-Това ще трябва да се обсъжда. В интерес на истината аз все още не съм имал време да разгледам подробно този законопроект. Но за мен, отново казвам, е важно ние да седнем в България и да проведем цялостен национален разговор, в който да преценим, ако специализираните съдилища имат място в определен сценарий – могат да бъдат запазени, могат да бъдат премахнати... Въпросът е ние да си изградим три или четири възможни подредби на нашата правосъдна система, аз вече изброих – от първия до последния сегмент, така че те да са свързани, а да няма кръпки и поправки и да не създаваме някакъв Франкенщайн. Този въпрос за специализираните съдилища е част от по-големия разговор. Може да ги има, може да ги няма, въпросът е да седнем да говорим в цялост и в пълнота.

За мен големият проблем е, че всяко едно правителство се фокусира върху определени елементи. Или премахва, или добавя неща, които смята за проблемни или, че ще решат някакъв проблем, след което се минава към следващото правителство, което отново започва да се фокусира върху винтчета и болтчета. В един момента се получава такава система, която е пълна с недъзи и не успява да се доближи до максималния стандарт за върховенство на правото в нормална европейска страна.

-Понеже заговорихте за големия разговор. Пак ще цитирам това интервю пред Свободна Европа, защото в него вие описвате големия разговор, а именно, че прокуратурата може да действа по политическа команда.

-Спрямо мен е било точно така, само че...

-Аз ви питам дали според вас все още това е възможно? Тъй като вие сам в началото намесихте онова изказване на Христо Иванов за „сламения човек“, там той поставя въпроса: „Как смята Даниел Митов да се справи с чекмеджетата?“

-Да беше дошъл на разговор, тогава щяхме да говорим и по реформа на правосъдието, и по това как се справяме с едно, второ или трето. Да беше дошъл да разговаря.

-С излъчен министър на правосъдието Десислава Ахладова от ГЕРБ?

-Ама вижте, първо това вече го обясних. Министрите са си министри, ние сме предложили проектокабинет. Когато се влезе в разговор и ако тръгнем да се обединяваме по определени политики и позиции – и съставът на кабинета би могъл да е различен. Аз съм убеден, че г-н Борисов няма да има каквито и да е било възражения, нито пък аз.

Въпросът е, че когато не се е провел дори този елементарен разговор, всички други приказки са излишни. Знаете ли кой е „сламен човек“? „Сламен човек“ е някой, който е взет отвън, който не е минал през избори, зад когото не стои политическа подкрепа, зад когото няма ясни приоритети и политики, който е сложен за фасада от някакво неясно мнозинство в парламента. „Сламен човек“, Бог да го прости, беше Любен Беров, „сламен човек“ беше Пламен Орешарски.

-Той не мина ли през избори?

-Не си спомням...

-Мина, мина.

-Може и да е минал. Въпросът е, че когато той падна от власт, всички се отрекоха от него и обясниха, че не е техният човек.

-Ние не ви видяхме на власт, за да видим дали [няма да се случи същото]. Добре, последно – с кого ще управлява ГЕРБ след следващите избори, г-н Митов? Защото на мен това ми се струва единственият легитимен въпрос към партиите, тъй като видяхме, че има много разделителни линии, а няма обединителни.

-Първо трябва да видим конфигурацията след следващите избори. Може би тя няма да е драматично различна, но на България ѝ трябва правителство. Оттам насетне вече ще преценяваме – когато видим вота на избирателя, когато прочетем какво ни е казал суверенът, тогава вече можем да преценяваме и какви ще са следващите ни ходове.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

Колко бездомни котки има във вашия квартал
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:24 0:00
XS
SM
MD
LG