Осем фирми са получили кредити за общо близо 1 милиард лева от държавна банка, създадена с цел да финансира малки и средни бизнеси.
В това най-кратко се изразява проблемът около Българската банка за развитие (ББР), който отново стана централна тема в публичното пространство след интервю на служебния министър на икономиката Кирил Петков пред бТВ в неделя.
Освен това част от тези фирми могат да бъдат свързани с един бизнесмен и доскорошен депутат. Освен Делян Пеевски, сред получателите на кредити са фирми, свързани с Румен Гайтански - Вълка и братята Кирил и Георги Домусчиеви.
Всичко това обаче не е новина. Десетки журналистически разследвания по темата са хвърляли светлина върху практиката на държавната ББР да дава големи кредити на малко на брой фирми, свързани с конкретни бизнесмени
„Писали сме по темата многократно. Но досега не сме видели някаква институционална реакция по темата допреди вчерашното интервю на министъра - нито от предишното ръководство на министерството, нито от прокуратурата, нито от Българската народна банка (БНБ)“, коментира пред Свободна Европа журналистът в „Капитал“ Николай Стоянов, който е автор на редица разследвания по темата.
Сега обаче за пръв път държавна институция - министерството на икономиката в лицето на ресорния служебен министър - даде заявка, че ще провери къде са отивали парите на държавната банка и ще направи промени, които да ограничат тази практика занапред.
Един милиард за осем фирми
Служебният министър на икономиката Кирил Петков съобщи пред бТВ, че осемте най-големи частни клиента на Българската банка за развитие са получили кредити в размер на общо 946 милиона лева.
„Това означава, че всеки един от тези осем клиента е получил средно над 118 милиона. Това не е малък и среден бизнес“, каза Петков. „Това са огромни държавни средства, дадени само на осем компании. С 946 милиона могат да се финансират 946 малки компании, а тук сме ги дали само на осем клиента, на осем фирми.“
Освен това част от тези фирми са свързани с бизнесмена и доскоро народен представител Делян Пеевски, каза служебният министър, като се позова на журналистически разследвания.
„За четири от тези осем фирми, се вижда, че има недиректна връзка с г-н [Делян] Пеевски. От тези 946 над 500 милиона са дадени на тези фирми. За всички тях има журналистически разследвания, които ги свързват с г-н Пеевски“, добави Петков.
„Другите ще ги видим, сигурен съм, че не са случайни. Това ни е една от задачите още за следващата седмица да проверим.“
Министърът на икономиката цитира още в интервюто си "одитен доклад на Сметната палата". Пред Свободна Европа от институцията казаха, че одит на ББР не е правен.
„Сметната палата не е правила одит на ББР. Банката попада в обхвата на проверки от институцията, защото е с над 50 на сто държавно участие, но до този момент не е извършван одит.“
Кои са фирмите
Имената на фирмите с най-големи кредити от Българската банка за развитие бяха съобщени от в. „Капитал“. В редица публикации изданието хвърли повече светлина върху практиката на ББР да дава големи заеми на малко на брой фирми, свързани с конкретни публично известни бизнесмени.
В понеделник Министерството на икономиката съобщи имената на фирмите с най-големи кредити от ББР.* „Слънчев ден“, „Благоевград БТ“ и „Роудуей кънстракшън“ са били финансирани с по над 140 милиона лева. „Маркет инвестмънт“ (“Техномаркет“) и „Интернешънъл инвестмънтс“ са получили заеми по над 115 милиона лева. „Параходство БМФ“, „Транспект“ и „Инса Ойл“ са получили заеми от по над 60 милиона лева.
В свои разследвания „Капитал“ свърза фирмите „Слънчев ден“, „Благоевград БТ“, „Маркет инвестмънт“/“Техномаркет“ и „Интернешънъл инвестмънтс“ с Делян Пеевски.
Дружеството „Роудуей кънстракшън“ е свързвано от изданието с Румен Гайтански-Вълка. Новосъздадената фирма е финансирана със 150 милиона лева, за да купи малка местна компания, дотогава собственост на фирмата на Гайтански „Био майнинг“. „Параходство БМФ“ е на братята Кирил и Георги Домусчиеви.
„На базата на това, което сме писали през годините около ББР, можем да сме сигурни, че изброените в публикацията фирми са сред най-големите експозиции на банката и това ни дава основание да смятаме, че вероятно министърът визира тях“, каза пред Свободна Европа журналистът от „Капитал“ Николай Стоянов, който е автор на редица публикации по темата.
„По принцип най-големите експозиции на банката стават публично известни и видими благодарение на официални документи – вписани обезпечения в Търговския регистър, вписани ипотеки в Имотния регистър... Сумите на тези експозиции също са известни и поради размера им – най-големите от тях са по около 150 милиона лева, няма как те да не са част от топ 10 на банката“, добави той.
Има и редица други фирми, получили големи кредити от Българската банка за развитие. Сред тях е „Свети Георги Груп“, свързана с дружеството за събиране на дългове „С. Г. Груп“. В началото на кризата, предизвикана от пандемията, ББР отпусна кредит в размер на 75 млн. лв. на фирмата с приходи от 2000 лв.
След публикация на „Капитал“ цялото ръководство на ББР, начело с главния изпълнителен директор Стоян Мавродиев, бяха освободени по нареждане на тогавашния премиер Бойко Борисов.
Всичко това противоречи на замисъла, с който е създадена Българската банка за развитие - да подпомага малкия и средния бизнес.
„През годините е имало ограничения в нейния устав и в Закона за ББР тя да е насочена предимно към малки и средни предприятия. Постепенно тези ограничения бяха охлабени, уставът ѝ беше променен през 2017 г., малко след като беше сменено ръководството и в него влезе Стоян Мавродиев като главен изпълнителен директор“, припомни Николай Стоянов.
„По-големият проблем е, че зад голяма част от тези компании прозират политически интереси. Една голяма част от големите кредитополучатели, както посочи министър Петков, може да се свържат с ДПС и конкретно с Делян Пеевски, който допреди няколко месеца беше депутат от партията. Насочването на този публичен ресурс от държавната ББР към конкретни едри корпоративни и политически интереси за мен е слонът в стаята.“
Служебният кабинет даде заявка за промени
Служебният министър на икономиката съобщи, че ще започне проверка в Българската банка за развитие. Кирил Петков каза също, че има намерение да промени устава и да назначи нови членове на надзорния съвет на банката.
„Още от понеделник назначавам комисия за публичен контрол на средствата. Заедно с Агенцията за финансов контрол, заедно с одитния отдел в Министерството на икономиката ще влезем в Българската банка за развитие, за да видим всъщност как са изразходвани тези средства“, каза той.
„И да видим защо по устав и по закон тази банка трябва да помага на малкия и средния бизнес, а се дава почти един милиард на осем фирми, от които четири са свързани.“
Той добави, че е поискал да смени Надзорния съвет на ББР, но се е оказало, че банката не е изцяло държавна, което е пречка за смяната на надзора.
„За мое огромно учудване се оказва, че тази банка не е 100% собственост на българската държава. 99,9996% е на българската държава, а осем акции се държат от търговска банка“, каза той и добави, че другата банка е искала отдавна да дари акциите си на държавата, но не е получила отговор.
С решение от 13 май служебното правителство е приело акциите, които са били с обща стойност 800 лева или 0,000055 на сто от капитала на ББР.
„Това ни отвързва ръцете да можем да влезем, да направим одититие, които искаме, да направим общо събрание още следващата или по-следващата седмица и да назначим хора, които могат да пазят обществения интерес. Другото, което искаме да направим, е промяна в устава, така че никой повече да не може да раздава 1 милиард на 8 човека“, каза Петков.
*Текстът беше допълнен след публикуването на съобщението на Министерството на икономиката със списък на фирмите с най-големи кредити от ББР.
