Ако някой друг изтъкне като причина за много работа, която е свършил "нуждата от омекотяване", сигурно обяснението би звучало най-малкото неуместно. Когато това е аргументът на Калина Йорданова и Ирина Атанасова обаче тези думи изглеждат точно на мястото си.
Всичко започва от един телефонен разговор, проведен на 10 октомври миналата година. "Помня датата, защото това е Световният ден на психичното здраве. Когато се чухме с Ирина, си казахме, че трябва да направим нещо в тази посока, заради цялостното отношение към психичното здраве в България", казва д-р Калина Йорданова. Нещото се появява от само себе си в краткия разговор между двете. Мека стая.
Какво представлява
Помещението представлява съвременна версия на пространство за изолация, което е обзаведено с тапицирани повърхности и е звуково изолирано. То цели закрила в момент на липса на контрол на пациентите над тялото и поведението им. Стаята позволява пациентите, изведени в изолация за определен период от време, да бъдат обгрижвани и наблюдавани, без риск да се наранят и без да бъдат фиксирани за легло или стол, каквато е практиката в България.
В рамките на няколко минути Калина и Ирина решават, че ще организират дарителска кампания и ще подарят на болницата в Ловеч помещение за изолация на пациенти в остра фаза на заболяването си. В тамошното лечебно заведение са хоспитализирани около 300 души с различни психични проблеми, често сред тях има хора със заболявания в остра фаза.
Шест месеца след оповестяването на кампанията стаята е факт. Тя е първата в България, изградена изцяло според изискванията.
На въпрос това ли е най-наложителното, което трябва да се направи за психиатричната грижа в България, Йорданова отговаря без замисляне:
"Има много неща, които могат да се направят в този сектор. Но той има крещяща нужда от омекотяване. С Ирина започнахме тази кампания, защото наистина смятаме, че както пациентите, така и персоналът – лекари, сестри и санитари, заети в този клон на медицината, имат нужда от мекота".
Атанасова отговаря другояче: "Ще се опитам да го обясня така – в света вече се води дискусия дали меките стаи са достатъчна грижа за пациенти в остра фаза на заболяванията си. Дебатът е в смисъл дали те трябва да бъдат оставяни сами. В България още не можем да стигнем до този дебат, защото болните са връзвани с вериги".
Зад проекта застава фондацията на Ирина Атанасова – "Кожа". От създаването си преди три години неправителствената организация си поставя за цел да се бори със стигмата върху психичното здраве в България и да повиши информацията, а оттам и културата за проблеми в тази сфера. На въпрос как е избрала областта, в която работи Ирина казва, че "това е занемарена област, в която нищо не се прави, буквално нищо, а отношението към хората, които имат психичен проблем е ужасяващо". Атанасова вярва, че с постоянство и работа и най-вече с привличане на вниманието на гражданите към проблемите може да се промени както отношението на хората, така и системата.
Калина Йорданова пък акцентира върху това, че по тези географски ширини е срамно да се говори за психични заболявания. "А и психичната болест е най-трудното огледало. Трудно е за нас самите да си дадем сметка, или да признаем. Само се замислете колко неща може да каже човек, за да оправдае проблем. Най-простият пример: ако много усилено ви разказват как някой е бохем, човек на живота и чашката, е вероятно просто този някой да е алкохолик. Трудно е да кажеш аз съм алкохолик, по-хубаво звучи, че си бохем, нали?", илюстрира Йорданова.
Тя разказва, че самият акт на даряване за изграждане на мека стая е подтик дарителите да се замислят за психичното здраве. Йорданова обръща внимание, че далеч по-лесно е да се дари за дете или дори възрастен, който търси помощ за конкретно лечение.
"Когато даряваш за психиатрична грижа трябва да си наясно, че често пъти няма надеждата да помогнеш за хепи енд. Няма я надеждата за бъдещето детето да се оправи, човекът да оздравее. Психическите болести често са за цял живот", коментира тя.
Когато Ирина и Калина организират донорската кампания се ръководят от три принципа.
Първият от тях е да бъдат максимално независими, в което влагат – никакво държавно финансиране, за да не се налага после да се обвързват с ангажименти за връщане на услуги. Вторият принцип е отчетността: на страницата на "Кожа" има пълен и подробен отчет за получените и изхарчени суми. Третият принцип е достъпност, което ще рече, че искахме да направим нещо за т.нар. "трудни групи", а именно – тези, за които се прави най-малко, а имат нужда най-много.
Голямата цел на двете жени е малко по малко усещането за стигма, свързано с психичните заболявания в България, да бъде преодоляно.
"Стигмата е навсякъде, тя не е само за пациентите", твърди Калина Йорданова. И подкрепя думите си със статистика: медицинските сестри и санитарите в психиатричните отделения, които са натоварени с най-тежката работа в тази област, са с най-ниско заплащане.
Ирина е асистент комуникации към Психично Здраве Европа. Създател и директор е на фондация "Кожа-платформа за психично здраве", която функционира на доброволчески принцип и се бори със стигмата върху психичното здраве. Завършила е българска филология в София, психология в Лондон и комуникации в Брюксел, където живее.
Калина Йорданова е клиничен психолог. Завършва в Софийския университет "Св. Климент Охридски", има докторска степен по психоанализа и антропология в University collеge в Лондон. Работи с уязвими групи, изследвала е военните конфликти в Босна и Херцеговина.
