Връзки за достъпност

Извънредни новини

Германия призна геноцида в Намибия. Какво следва?


Германия е извършила първия геноцид на 20-ти век – този в Намибия, над племената Хереро и Нама. Между 1904 и 1908 година са унищожени между 65 и 80 хиляди души Хереро и над 20 хиляди Нама. Макар думата “геноцид” да се произнася за първи път през 2004 г. с извинение в Намибия на министър от социалдемократическото правителство на Герхард Шрьодер, официалната позиция на Берлин днес е историческа новина.

Какво следва?

В гробищния парк Попелсдорф в Бон, сред паметниците на много видни исторически личности е и този на Лотар фон Трота. На паметника е отбелязана датата на неговото раждане и тази на неговата смърт. Същевременно името на фон Трота може да се прочете и на почетно табло с имената на видни граждани на Бон, погребани тук.

През декември 2019 г. инициативата “Бон пост-колониал” изпраща специално писмо до градската управа с молба името на фон Трота да бъде премахнато от почетното табло и властите да заемат своя позиция спрямо следите на колониалното наследство в Бон.

Лотар фон Трота е губернатор и главнокомандващ в колонизирана Намибия, през 1904 година именно той дава команда за унищожение срещу племената Хереро и Нава, бунтуващи се срещу колониалния режим. Името на фон Трота е заличено от табелата в Попелсдорф, но започнатият дебат показва колко бавно и трудно си пробива път чувствителността към темата за колониалното наследство на Германия, дълги години пренебрегвана.

Кратката колониална история

Колониалната история на Германия е кратка – между 1884 и 1915 година. Въпреки това, Германия е четвърта колониална сила в света по това време и извършеният погром в Намибия е отдавна обект на сериозни преговори между двете страни.

Думата геноцид се появява преди 77 години. Терминът произхожда от гръцката дума “genos“, която означава раса или група, и латинската “cedere“, която означава “убивам”.

Автор на този термин през 1944 година е полският адвокат Рафаел Лемкин, емигрирал в САЩ. Самият той преживява загубата на почти цялото си семейство в Холокоста, но поводът за създаването на специалния термин са множеството исторически прецеденти преди това – особено унищожаването на над милион и половина арменци през 1915 година по заповед на Мехмед Талат Паша, тогавашния министър на вътрешните работи на Османската империя.

Правосъдието не трябва да бъде оставено в ръцете на жертвите, смята Лемкин, а подобни действия трябва да бъдат определени от международното право като престъпления срещу човечеството. За първи път терминът е приет от Общото събрание на ООН през 1946 година, а от 1948 съществува като самостоятелно престъпление в Конвенцията на ООН за превенция и наказание на престъплението геноцид.

Репарации или компенсации?

Кое е особеното на ситуацията в момента и какво променя официалното решение на Германия да признае извършения геноцид в Намибия?

Официалното извинение и официалното признаване на геноцида са свързани с обещана финансова сума от 1.1 милиарда евро в рамките на програма от 30 години. Тези пари трябва да отидат при тези общности, които са директно пострадали от погрома в началото на века, и трябва да помогнат за възстановяване на селското стопанство, инфраструктурата, водоснабдяването и професионалното обучение на млади хора.

Някои от наследниците на жертвите намират решенията за обидни и настояват за репарации.

“Когато става дума за престъпление от такъв огромен мащаб и характер, тогава и очакванията стават огромни”, коментира кореспондентът на Die Zeit Михаил Туман. Затова, казва той, в Намибия в момента цари разочарование. Някои от наследниците на жертвите намират решенията на общата държавна комисия за обидни и настояват за репарации. “Репарации” обаче е термин от войните и е свързан със задължения на победената държава към победителите.

Признаването на геноцид не предполага юридически изплащане на репарации. Решението на Германия да предостави помощ от над 1 милиард евро е нейно доброволно решение. Затова страната категорично отказва термина “репарации”, а говори за “компенсации”.

Разочарованието отразява и сложната вътрешнополитическа ситуация в самата Намибия. В комисията за преговори с Германия има представители на 21 племена. Преобладаващото население е от племето Овамбо (над 50 процента). Хереро в момента са около 7 процента, а Нама – около 5. Недоверието на Хереро и Нама в постигнатото споразумение е свързано с недоверието към самото управляващо мнозинство. Затова повечето коментатори виждат споразумението като историческа стъпка в един доста дълъг път на помирение, който още не е реално започнал.

Решението на Германия да се извини за бруталното си колониално минало дава сериозен тласък на дебата за колониалната история в самата Германия. Сдружението “Постколониал”, което настоява градските власти да вземат отношение към паметника на фон Трота в Бон, има свои последователи в над 20 града. Те организират екскурзии и се опитват да повишат чувствителността към колониалните следи в градската среда. Инициират промяна на имената на улици, разговори и дебати.

Какво да се прави с паметниците?

Историкът Юрген Цимерман от Университета в Хамбург смята, че паметниците като исторически източници трябва да бъдат запазени, но да бъдат “де-героизирани” и деконструирани – например, да бъдат поставени легнали или надолу с главата.

“Когато говорим за колониализъм или расизъм… не става дума просто за потисничеството от страна на “белите”, пише в своя декларация инициативата “Бон пост-колониал”.

“Става дума за глобалните структури на власт като цяло, които искаме да направим видими и срещу които искаме да се борим. Когато се занимаваме с колониалните модели на мислене, виждаме защо и как дясноекстремисткият атентат в Ханау, убийствата на жени в Чили, стачката на румънски селскостопански работници в Борнхайм, имат връзка с нашата работа.”

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Диана Иванова

    Диана Иванова е журналист, изследовател, куратор. Носител е на редица международни журналистически награди, между които Европейската награда за журналистика през 2005-а на Австрийската агенция АПА "Да пишем за Източна Европа".

    През 2016-а година е стипендиантка по програмата Memory Work на германската фондация за преработването на комунистическата диктатура. Изследва психическите последици от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като групов терапевт в Германия. 

Facebook форум

Най-ново видео

Хокей на 81 години
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:02 0:00
XS
SM
MD
LG