Връзки за достъпност

Извънредни новини

„Най-големият пакет санкции, който сме виждали“. Кога е прилаган законът „Магнитски“ в Европа


Протест на българи от Осло, Норвегия, срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Юли 2020 г.

Санкциите срещу Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков представляват прецедент за Европа. Това е най-големият пакет от мерки съгласно закона „Магнитски“, прилаган в рамките на един ден – от създаването на закона досега. В това са единодушни чуждестранните експерти, с които Свободна Европа разговаря.

Извън Русия има само един единствен друг европеец, санкциониран заради корупция по закона „Магнитски“. Неговият случай обаче далеч не е сравним с обхвата на санкциите, обявени от САЩ във вторник.

Къде в Европа е прилаган законът Магнитски?

Списъкът на санкционираните лица съгласно закона „Магнитски“ е дълъг. Включва обаче най-вече хора от Азия, Африка и Латинска Америка. Мнозинството от тези над 200 имена са посочени не заради корупция, а заради тежки нарушения на правата на човека. А европейци, с изключение на руснаци, почти няма.

Първият гражданин на страна от ЕС, който попада в обхвата на закона Магнитски, е словашкият бизнесмен Мариан Кочнер. През октомври 2019 г. той е обвинен в „участие в сериозното погазване на човешките права“. Посочен е заради предполагаемото поръчителство на убийството на словашкия журналист Ян Куцияк.

Според американския доклад бизнесменът е заплашвал Куцияк и е наел бивши агенти на тайните служби, за да го следят непосредствено преди убийството му. По това време журналистът е разследвал участието на Кочнер в корупционни схеми и пране на пари. Куцияк беше застрелян заедно с годеницата си в дома им в Братислава през 2018 г.

Миналата година словашкият бизнесмен беше оправдан на първа инстанция по делото за поръчителство, но получи 19-годишна присъда по друго дело за парични измами в размер на десетки милиони долари.

Вторият и единствен друг случай на гражданин на ЕС, санкциониран съгласно закона „Магнитски“, е от Латвия. Този случай е и по-близкият до българския, тъй като аргументите на американското финансово министерство се отнасят до корупция, а не до нарушаване на човешки права.

През декември 2019 САЩ посочват латвийския олигарх Айварс Лембергс заради доказателства, че е отговорен за злоупотреби и присвояването на различни държавни и частни активи, корупция, свързана с държавни поръчки, и раздаване на подкупи.

Лембергс е смятан за един от най-влиятелните политици и един от най-богатите хора в Латвия. От 1988 е несменяем като кмет на град Вентспилс. Според САЩ той е използвал политическото си влияние, за да ръководи назначенията на ключови държавни позиции, и е корумпирал държавни служители.

През февруари тази година латвийският олигарх беше осъден на 5 години затвор за корупция и в момента обжалва присъдата.

Прецедент ли е тогава България?

Латвийският случай наподобява българския, но не и що се отнася до размера на предприетите санкции. Това коментира за Свободна Европа Желке Чаки, която ръководи изследователската програма за Европа и Евразия на организацията Фрийдъм хауз.

„Латвийският случай донякъде може да се сравни с българския, но не и по размери. [Мерките спрямо тримата български граждани] са със сигурност най-големият пакет от санкции, приет в рамките на един и същи ден, който сме виждали досега.“

Според Чаки фактът, че 3 лица и цели 64 фирми са санкционирани в един ден, прави сравненията с други случаи в Европа несъстоятелни. При посочването на Лембергс например САЩ санкционират само 4 компании, а при това на Кочнер – 6.

Донатиен Руи от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон също е категорична, че българският случай представлява прецедент. „От президентската администрация сами заявиха, че това е най-мащабният случай в рамките на един ден. Струва ми се, че броят на лицата и фирмите, санкционирани по тази конкретна причина – корупция, е наистина най-големият досега“, каза Руи.

Действително, в сряда първият заместник-помощник секретар на американското финансово министерство Пол Ахърн определи мерките спрямо Пеевски, Божков и Желязков като „най-широкообхватното еднократно действие“ на САЩ срещу корупцията, правено по закона „Магнитски“.

Защо тогава тези широкообхватни мерки идват точно в този момент? И защо са насочени точно към България?

Защо България и защо точно сега

Информацията за корупционни практики в България със сигурност не е новост. Такава информация съществува и за множество граждани на други европейски държави като Румъния и Унгария например.

Тримата експерти, с които Свободна Европа разговаря, са съгласни, че конкретни данни за тримата българи, уличени в корупция, съществуват от десетилетия. Според тях обаче има няколко конкретни причини САЩ да предприемат действия именно сега и именно срещу български граждани.

За Гари Калман, директор на американския клон на неправителствената организация „Прозрачност без граници“, обяснението защо точно (или чак) сега, има чисто практически измерения. „Преди всичко е важно да се разбере, че процесът преди някой да бъде санкциониран по закона „Магнитски“ е много строг. В закона са заложени защитни механизми по една много конкретна причина – защото не искаме САЩ да използват своите санкционни програми за политически цели. Искаме те да се ползват за санкциониране на хора, които действително нарушават човешките права или участват в мащабна корупция. Така че процесът просто отнема време и това е за добро.“

Вторият фактор, който и тримата експерти посочиха, е фокусът на новата президентска администрация върху борбата с корупцията.

„Администрацията на Байдън е изключително категорична в своята решимост да постави корупцията на масата като външнополитически проблем. Точно днес (четвъртък) бе публикуван нов меморандум. С него се дават 200 дни на всички служби по сигурността да подготвят планове как да се противодейства на корупцията в различни части на света.“

Донатиен Руи също поставя санкциите в контекста на заявените от американския президент Джо Байдън нови външнополитически приоритети. „Байдън беше пределно ясен, че борбата с корупцията ще бъде двигател на неговата политика“, каза Руи.

Тя вижда и още няколко важни фактора защо именно български граждани са санкционирани точно сега. От една страна България в момента се намира в чувствителна и силно нестабилна политическа ситуация в навечерието на предсрочни избори след само месец.

От друга, проблемът съществува от много години и е изключително дълбок. „Още в един от нашите доклади от преди 5 години споменаваме Делян Пеевски. Така че мисля, че тази продължителност и сериозност на проблема и многото информация, която се появява в последните месеци, са изиграли роля.“

Не на последно място санкциите са и послание към Европа. По думите ѝ САЩ се опитват да накарат своите партньори от ЕС да се задействат. Европейският еквивалент на закона „Магнитски“, който влезе в сила в края на миналата година, не санкционира случаи на корупция, а само на нарушаване на човешките права.

„ЕС е основният партньор за тази администраци, що се отнася до борбата с корупцията и укрепването на демокрацията. Но Европа не прави достатъчно. Така че тези санкции са начин да се изпрати послание към ЕС: разбираме, че на вас ви е трудно да говорите за тези неща, затова ние ще назовем проблема. Но се надяваме, че това ще ви подейства като тласък за предприемане на действие.“

Желке Чаке от Фрийдъм хауз е по-крайна в оценката си. „Мисля, че американските санкции изложиха на показ провала на европейския механизъм. Всичко това ясно повдига въпроса дали санкционният пакет на ЕС не трябва де бъде разширен, така че да включва и корупция.“

Facebook форум

Най-ново видео

Сушата, която убива животните
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:58 0:00
XS
SM
MD
LG