Връзки за достъпност

Извънредни новини

Наука срещу пропаганда. Как си обясняваме хомосексуалността


Между 8 и 25% от хомосексуалното поведение е резултат от наличието на определени гени. Данните са от най-голямото научно проучване, изследващо ролята на генетичната предиспозиция за формирането на привличане към представители на същия пол. Обхванати са почти половин милион души, а изводите са публикувани през 2019 г.

Защо някои хора не се държат като мнозинството, защо не изпитват същите увлечения, защо са склонни да се влюбват в представители на същия пол, или още повече – защо се държат и се опитват да изглеждат като хора от противоположния пол? Опасно ли са те за мнозинството, трябва ли да се пазим от тях и може би да ги лекуваме?

Това съвсем не са въпроси, стари колкото човечеството, макар в последните седмици някои публични събития да ни оставят с такова впечатление.

В седмиците преди София Прайд поредица от културни събития от програмата на прайда бяха атакувани с вербален и психологически тормоз, физическа агресия и фалшиви новини. Това идва да покаже, че една отдавна затворена за други държави страница, трябва тепърва да бъде прочетена у нас.

Болест ли е хомосексуалността?

В историята има различни епизоди на приемане и отхвърляне на хомосексуалността, които провокират учени от различни сфери на познанието да изследват причините за нея със средствата на съвременната наука.

„Световната здравна организация (СЗО) извади хомосексуалността от списъка с психичните заболявания, защото се доказа безспорно, че не става дума за патология“, обяснява пред Свободна Европа доц. Михаил Околийски, представляващ СЗО за България и доктор по сексология.

Това се случва през 1990 г. след близо половин век усилия на учени от цял свят.

Средно около 5% от населението навсякъде по света проява хомосексуално поведение.
Доц. Михаил Околийски

„Средно около 5% от населението навсякъде по света проява хомосексуално поведение“, допълва Околийски.

Изследвания пък показват, че сред стотици видове животни хомосексуалността също е естествена и относително константен дял от популациите им проявяват влечение към представители на същия пол.

„Това всъщност са въпроси, които най-често първи си задават самите ЛГБТИ хора“, обяснява Лилия Драгоева, изпълнителен директор на фондация „Билитис“.

„Болен ли съм, нормален ли съм, какво става с мен, защо, мога ли да променя нещо в себе си – това са съмнения в себе си, през които много от хората в общността са преминали“.

Според Лилия колкото по-враждебно се отнася обществото към сексуалните малцинства, толкова по-трудно става за отделния човек да приеме себе си.

„За съжаление има и такива хора, които вярват, че нещо им има, че не е редно да са такива, каквито са. Прекарват живота си във вина и търсят спасение в религията или в други форми на крайно отричане на себе си. Понякога това се обръща и в агресивна хомофобия“, споделя още Драгоева.

Въпрос на избор ли е да си ЛГБТИ?

„Както всеки друг аспект от нашето поведение, сексуалната ни ориентация също зависи частично и от социалната детерминанта. Това обаче не означава, че човек може да развие хомосексуално поведение, само ако види гей хора. Става дума за много по-дълбоки и продължителни процеси на формиране на личността“, обяснява доц. Околийски.

Това формиране включва различни наследствени фактори, биохимични и дори неврологични специфики, които предопределят дали сексуалната ни ориентация ще пасне на разбиранията на мнозинството.

„Много харесвам историята на един от нашите активисти – Симеон, който разказва как в усилията си да го откажат от куклите, когато бил дете, родителите му му купили динозаври. Той обаче облякъл динозаврите в рокли и така продължил играта“, дава пример Лилия Драгоева.

Тя допълва, че родители на хора от общността понякога признават, че още в много ранна възраст са виждали какъв е пътят на детето им – още на 6 години или дори по-рано.

„Това са наблюдения от ранна детска възраст, когато децата все още не са наясно какви са половите стереотипи, които се очакват от тях. И в същото време няма как да бъдат обвинени, че са се повлияли от Прайда, примерно“, казва Лилия.

Друг, различен пример е нейната лична история: „Аз израснах със самосъзнание на хетеросексуален човек, имала съм отношения с момчета. Докато един ден, на 19 години, неочаквано и за самата мен, се влюбих в момиче.“

"Наукообразието" в България

„В България и изобщо в страните от Източна Европа модерната наука, свързана със същността на хората в ЛГБТИ общността, не получава достатъчно внимание. Това води до безпрепятствено разпространение на всякакви лъжи“, смята Драгоева.

И сякаш в потвърждение на тезата ѝ в становище до Конституционния съд от проф. Сава Джонев, председател на Дружеството на психолозите в България, се появява твърдението, че „за народопсихологията на българина оценката за транссексуалността и съпътстващите я практики се определя от мястото ѝ по отношение на създаването на поколение, морала на традиционните семейни ценности, възпитанието на децата и тяхната безопасност“.

Държавата не изпълнява ролята си да подпомогне разпространението на коректна научна информация.
Доц. Михаил Околийски

Според доц. Михаил Околийски подобни твърдения са „наукообразие“. Според него в България медицината и психологията все още са силно биологизирани, а много учебници не са променени „от съветско време“, когато хомосексуалните и транссексуалните хора са били подлагани на принудително лечение.

„Държавата не изпълнява ролята си да подпомогне разпространението на коректна научна информация“, критичен е доц. Околийски.

Така хилядите страници с научни изследвания за същността на ЛГБТИ хората са недостъпни на български език. В същото време смразяващите и сеещи омраза лъжи за това, че организациите им работят за легализиране на педофилията и за това деца „от 0 до 4 години да бъдат обучавани да мастурбират по предложение на СЗО и УНИЦЕФ“, са само на един клик разстояние.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Надежда Цекулова

    Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет и дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве.

XS
SM
MD
LG