Връзки за достъпност

Извънредни новини

"В облака около закона". Стотици села в България не плащат за вода


Село Горочевци в община Трън е едно от общо 416 населени места в България, в които домакинствата от години не плащат за вода.
Село Горочевци в община Трън е едно от общо 416 населени места в България, в които домакинствата от години не плащат за вода.

416. Точно толкова са населените места в България, в които водоснабдяването е напълно безплатно. Водата там нито се отчита, нито се плаща. Това, разбира се, е напълно незаконно, но продължава от десетилетия, показа проверка на Свободна Европа.

В някои от тези 416 населени места изцяло липсва водопреносна мрежа. В друга част има изградена мрежа от резервоари и тръби, но тя никога не е била узаконявана.

Това означава, че водопреносната система на стотици села в България представлява мрежа от незаконни строежи, чиято собственост е обвита в мистерия.

Нито държавата, нито общините са собственици на тръбите

Официално нито държавата, нито общините са собственици на водопреносната система. Затова в случай на авария или друг проблем, отговорен няма.

От Министерството на регионалното развитие не отговориха на въпроса дали са запознати с проблема и дали има стратегия за решаването му. Въпросът беше зададен на 18 май.

И докато тези няколко липси – липсата на отговорна институция и липсата на водомери, инкасатори и сметки, са изгодни за мнозинството от живеещите в тези населени места, ситуацията ражда един омагьосан кръг и няколко правни абсурда, които държавата засега не се е опитала да разреши.

Как се е стигнало дотам стотици села да не плащат за вода и защо това е проблем, ви разказваме в следващите редове.

Един конкретен пример

Пример за абсурдното положение, в което се намират стотици селища в страната, е малката пернишка община Трън. Там почти половината от населените места не ползват услугите на никой ВиК оператор, хората не плащат за вода и от десетилетия не са виждали инкасатори.

Когато възникне проблем, жителите със собствен труд и собствени средства оправят авариите. Този модел, основан на колективна отговорност, работи успешно в една част от селата. В друга обаче той е напълно нефункционален.

Който има вода, отказва да плаща при аварии

В село Горочевци например, където водопреносната мрежа е изграждана преди около половин век, водата редовно не достига до няколко на брой домакинства. Останалите къщи обаче имат вода и отказват да плащат, за да бъдат поправяни аварии, които не ги засягат лично.

И понеже хората от проблемните домакинства нямат достатъчно пари, за да оправят повредите сами, те със седмици, а понякога и с месеци остават без вода.

Тогава предприемат една логична стъпка – обръщат се към общината, подават сигнали и оплаквания. От общината обаче им отговарят категорично, че няма какво да направят, и отричат да са отговорни за поддържането на водопреносната мрежа.

„ВиК Перник“ е операторът, който отговаря за район Трън. Но и оттам еднозначно казват, че няма с какво да помогнат. Аргументът, който дават и двете страни, е, че в Горочевци, където се случват проблемите, използваната вода нито се отчита, нито се плаща.

Не е едно село в Трънско. Десетки са

Горочевци далеч не е единственото населено място в това положение. Община Трън получава толкова много оплаквания и от други села, че в края на април беше принудена да публикува на сайта си списък с населените места, за които тя твърди, че не носи отговорност, защото хората не плащат за ВиК услуги.

Оказва се, че това са 44% или почти половината от всички населени места на територията на общината.

44% от селата в Трънско не плащат за вода

Кметът на общината Цветислава Цветкова и председателят на общинския съвет Бойчо Харалампиев, с които Свободна Европа разговаря, са съгласни, че на хората в тези села трябва да бъде осигурена вода - без значение, че в тях често има не повече от 5-6 постоянни жители.

По думите им при големи повреди общината често съдейства на хората „на добра воля“. Според тях обаче няма как общината да е отговорна за водоснабдяването, след като хората не плащат нищо за услугата.

„Ние ги разбираме хората, разбира се, че трябва да имат вода. Никой не твърди обратното. Но не можеш да искаш качествена услуга безвъзмездно“, каза Харалампиев. В такъв случай възниква въпросът какво решение предлага общината, за да се излезе от тази ситуация.

От общината обаче прехвърлят топката към самите граждани.

„В момента решението е в голямата си част в ръцете на жителите на съответното населено място. От тях трябва да тръгне инициативата, общината няма какво да направи“, каза Харалампиев. Той и Цветкова заявиха, че при единодушие сред жителите на даденото населено място то може да бъде прехвърлено към „ВиК Перник“ например. Така дружеството би започнало да поддържа водопреносната система там.

Такова единодушие обаче липсва. Единствените, които са готови да започнат да плащат за вода, са тези, при които тя най-често спира.

Ако тръбите са незаконни, те няма как да бъдат прехвърлени към никое ВиК дружество

Всъщност в основата на проблема е самата законност на водопреносната мрежа. Ако водопроводите представляват незаконни строежи, те няма как да бъдат прехвърлени към никое ВиК дружество. Кой ги е построил навремето и как? Но за това - след малко.

„Това е един омагьосан кръг, който се надявам да се реши, защото няма как така да продължим“, коментира Тодор Георгиев, технически ръководител на „ВиК Перник“ за район Трън. Омагьосан кръг, който започва и завършва с хора, които нямат вода.

Не е само в Трън. В цяла България е

Проверка на Свободна Европа показа, че община Трън не е изолиран случай.

В момента в страната има общо 416 населени места, които не се обслужват от никое ВиК дружество.

Това означава, че хората не плащат за водата, която ползват, в 8,7% от селищата в България.

Разпределен по области обаче този процент силно варира.

Така е в почти половината от селата в Габрово, Кърджали и Смолян

В предимно планинските области Габрово (46%), Кърджали (43%) и Смолян (43%) населените места с безплатно водоползване достигат почти половината от общия брой селища. Но в областите Варна, Русе, Шумен и Ямбол такива населени места изобщо липсват – там 100% от населените места плащат за водата, която ползват.*

С това изникват няколко въпроса – как изобщо се е стигнало дотам стотици населени места да не плащат нищо за водата, която ползват? Може ли да се излезе от омагьосания кръг?

Как се е стигнало дотук

В целия случай има още една особеност. Тя е в това, че единственият източник на информация за това как е бил завързан този възел, е в личните спомени на хората, живеещи в тези населени места. Документация липсва.

Тодор Георгиев, както и хората от трънските села Горочевци и Студен извор, с които Свободна Европа разговаря, си спомнят, че водопреносната мрежа е изграждана в средата на миналия век на доброволни начала и с личните средства и труд на местното население.

Тръбите са изграждани в средата на миналия век

Това е било разпространена практика в по-малките и отдалечени населени места в цялата страна, потвърдиха и проф. Димитър Аличков и Владимир Стратиев от Българската асоциация по водите.

Водопроводите и резервоарите, строени по този начин, са изграждани без проекти, без разрешение за строеж и без разрешително за ползване на водоизточниците.

„Водата, без значение от какъв източник е - дали е повърхностна или подземна - е държавна собственост и за да може да се ползва, трябва да има разрешително за ползване“, подчертава Аличков.

С това става ясен и отговорът на въпроса за омагьосания кръг.

„Водопроводите са подготвяни без документи, без да се уточни какъв е материалът, какво е предприето, къде и как минават тръбите. По тази причина не можем да говорим за строежи от законен характер“, заключва Стратиев.

В облака около закона, но не и в рамките на закона

Накратко, водопреносната мрежа на стотици села в България представлява строежи, които в продължение на десетилетия не са били узаконени. По тази причина и никога не са били включени към активите на ВиК дружествата.

Преди 20 години е било възможно да се узаконят тръбите. Но вече не е

Линията, разделяща „неузаконен“ от „незаконен“, обаче е доста тънка. Такава линия е имало допреди около 20 години, когато влиза в сила Законът за устройство на територията (ЗУТ). Днес вече я няма.

По думите на Владимир Стратиев тогава е имало един двугодишен прозорец за узаконяване на т.нар. „търпими стоежи“, за които е липсвала част от документацията. През тези две години е можело да се намери или състави липсващата документация и така да бъдат узаконени строежите.

„След като е влязъл в сила ЗУТ, вече няма такава хипотеза, при която водопреносната мрежа на тези села да бъде узаконена. Това е нередовно водоснабдяване“, казва Стратиев. „Намираме се някъде в облака и мистиката около закона, но не и в рамките на закона.“

Има и допълнителни аргументи, които подкрепят тезата, че водопреносната система в тези населени места е незаконна.

Проф. Аличков подчертава, че дори когато няма действащ ВиК оператор, „не може водата да не се плаща от никого. Просто да е безплатна. Защото водата е собственост на държавата.“ Според него би следвало общината да плаща за ползваната вода на държавата, без значение, че цената за добиването ѝ е много ниска.

Хората се притесняват и от още един аспект на историята - че в „облака и мистиката на закона“ остава неясно кой е отговорен за стопанисването на водопроводите и за ключови дейности като почистването и обезпаразитяването на резервоарите.

В някои села като Горочевци за хлорирането и обезпаразитяването се грижат кметските наместници.

Не е ясно с какво и колко често се почистват водопроводите

Председателят на общинския съвет в Трън Бойчо Харалампиев признава, че „това е задача, която не е измислена за тях“ и че „всичко се прави на доброволни начала“. Той не можа да каже кой какво слага в резервоарите и колко често.

„Водоснабдяването е и въпрос на здравеопазване. То трябва да отговаря на определени изисквания – за материали, за поддръжка, за профилактика, промивки и т.н. С тези селски водопроводи това вероятно никога не се е случвало“, каза Владимир Стратиев.

По думите на специалиста изискванията за качеството на водата за питейни цели са много строги. Затова и ако органите на РЗИ решат да направят проверка, със сигурност ще установят нарушения. На теория те ще бъдат принудени „да запечатат всички тези водопроводи, защото те не могат да гарантират доставка на вода за питейно-битови нужди с нужното качество“.

Такива проверки обаче не се случват именно защото резултатът им е ясен предварително. „И като ги запечатат тези водопроводи, представете си какъв бунт ще настане. Няма кмет, няма здравен инспектор, който да тръгне [да прави това]“, казва Стратиев.

С това въпросът за плащането на водата остава на заден план. На преден план изскача много по-важният въпрос – кой носи отговорност за качеството на водата? И кой ще е виновен, ако се стигне до регионална здравна криза вследствие на занемарената водопреносна мрежа?

Как може да се реши проблемът

Владимир Стратиев не е оптимист за разплитането на случая. Според него узаконяването на такива стари селски водопроводи в повечето случаи ще се окаже „мисия невъзможна“.

Първата стъпка трябва да се предприеме от общините
Димитър Аличков

Димитър Аличков от друга страна вижда вратичка, ако се започне с инвентаризация и заснемане на цялата система по места, набавяне на необходимите разрешителни и доизграждане спрямо законовите изисквания. Чак след това системите биха могли да бъдат предадени за експлоатация на ВиК оператор. Според Аличков обаче първата стъпка трябва да бъде предприета от общините.

От думите на кмета на община Трън се разбира обаче, че конкретно община Трън няма дългосрочен план как да бъде решен проблемът.

Държавата също, изглежда, няма план за справяне с казуса. Свободна Европа изпрати въпрос до Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), за да разбере дали министерството е запознато с проблема и дали има изготвени стратегии за неговото решаване, но не получи отговор.

В никой от основните документи, свързани с водния сектор, като „Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г.“ и „Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор“ от 2012 г. (НСУРВС) няма конкретен анализ на проблема.

Едно единствено изречение от НСУРВС дава знак, че някой в министерството знае за съществуването на такива случаи. Изречението гласи: „За част от съоръженията във водния сектор не са определени оператори за поддръжка, а някои са и с неустановена собственост“.

За момента ситуацията може да бъде обобщена с думите на Тодор Георгиев: „Всичко опира не до това дали, а до това кога ще спре водоподаването в тези села.“

XS
SM
MD
LG