Връзки за достъпност

Извънредни новини

Краят на клетките. Как да стане така, че "щастливите кокошки" да не са изключение


Снимката е илюстативна.

Кокошките, отгледани на двора, се наричат "щастливи кокошки". Името сякаш придаде на този начин на отглеждане някаква изключителност. А всъщност до няколко години в ЕС ще влезе в сила нова норма за гледането на селскостопански животни. Клетките може изобщо да отпаднат.

Това засяга всички български производители, но и всички потребители, защото взимането на завой към нов начин на отглеждане ще повиши разходите, а оттук може да се очаква и повишаване на крайните цени на селскостопанските продукти.

Правилата в ЕС

В средата на юни Европейският парламент направи поредна крачка в борбата си за по-хуманно отношение към селскостопанските животни. Тогава беше приета резолюция, която призовава Европейската комисия да предложи мерки за "постепенно прекратяване на използването на клетки в животновъдството в ЕС до 2027 г."

Резолюцията беше приета с 558 гласа „за“, 37 „против“ и 85 „въздържал се“.

Европейският парламент очаква клетките да отпаднат до 2027

Решението беше взето в отговор на Европейската гражданска инициатива „Край на клетките“. Тя е регистрирана през 2018 г. с 1,4 млн подписа от всички държави членки на ЕС. „Край на клетките“ е първата валидна европейска гражданска инициатива за селскостопански животни.

От инициативата твърдят, че всяка година над 300 милиона селскостопански животни "биват затворени в клетки за част от живота си или за цял живот“.

В резолюцията, приета през юни от Европейския парламент, има сходна преценка. Депутатите пишат, че в ЕС съществуват практики на отглежданите в клетки, при които „животните дори не са в състояние да се изправят, да се протягат или да се обръщат, а отглежданите в клетки животни не могат да проявяват естественото си поведение“.

Според ЕП следва да се насърчават алтернативните методи на отглеждане, като към всеки животински вид се използва индивидуален подход.

Депутатите предлагат и преходен период, в който фермерите и животновъдите да бъдат „възнаградени за усилията си с преки помощи, така че да не бъде застрашена устойчивостта на производството и жизнеспособността на стопанствата.“

„Като част от машина“

„Човек, като чуе ферма, си представя слънчева зелена поляна, но всъщност това е по-скоро завод“, казва Магдалена Пенева от фондация „Четири лапи“. „Животните стоят като някаква част от машина“, добавя тя.

Магдалена е ръководител на отдел „Програми“ във фондацията. Това е една от неправителствените организации, участвали в събирането на подписи за инициативата „Край на клетките“.

Кокошки носачки, свине и зайци са най-често отглежданите в клетки животни в България, казва Пенева. Тя твърди, че клетките за зайци, които се използват в цяла Европа, не им позволяват да подскачат. Свинете пък нямат пространство да се завъртят, когато са затворени.

Алтернативните системи за повечето животни все още не са достатъчно ясно описани според Магдалена, тъй като много от тях прекарват само част от живота си в клетки. Свинете майки например са държани в клетки, когато раждат и кърмят малките си.

При кокошките носачки обаче видовете отглеждане отдавна са ясно разпределени. Те са отбелязани с добре познатите за потребителите кодове на яйцата 0, 1, 2 и 3 - съответно за биологично, свободно, подово и клетъчно отглеждане.

Магдалена цитира данни на БАБХ, които показват, че фермите с клетъчно отглеждане побират по-голямата част от капацитета кокошки носачки в България.

В България има 193 ферми за кокошки носачки

Регистърът на БАБХ показва, че общият брой ферми в България, отглеждащи кокошки носачки, е 193. Едва 65 от тях използват уголемени клетки, а останалите 128 – алтернативни методи на отглеждане.

На пръв поглед фермите, които ползват алтернативни системи, са с предимство. Това обаче е привидно. Въпреки че са близо два пъти по-малко на брой, фермите с клетъчно отглеждане побират около 70% от общия капацитет кокошки носачки в България.

Магдалена разказва, че същият регистър преди време е съдържал не само капацитета на фермата, но и реалния брой на животните, които са се отглеждали в нея. „Ставаше видно, ако се сравни капацитет с реален брой, че реалният брой е много по-голям в клетъчното отглеждане“, казва тя.

Ще пострада ли потребителят

Много фермери намират за нормално клетъчните ферми да побират по-голямо число птици. По думите на Николай Костов, който ръководи животновъдство в дружество „Агри.СС“, това се дължи на структурите на самите ферми.

Докато подовото отглеждане например позволява на фермерите да използват единствено площта на помещението, клетките могат да бъдат разположени на етажи, една върху друга. Но това не е единственото предимство на клетките според Костов.

„На постелята няма как да се чисти всеки ден торта“, казва той. „Докато в клетките, при нас специално, всеки ден чистим“.

„Агри.СС“ е една от по-големите ферми с капацитет от 130,000 птици. Тя е регистрирана и за подово, и за клетъчно отглеждане, като в началото се е използвало само подово, разказва Костов.

За разликата между продуктите, които се произвеждат при алтернативно и при клетъчно отглеждане, Костов казва, че при клетъчното яйцето е много по-чисто, защото отива директно на яйценосната линия и оттам в опаковката.

При свободното отглеждане има проблем и за самите животни, смятат някои фермери

При алтернативното отглеждане проблеми има и за самите животни. Например по-лесно се пренасят болести, има по-ниско ниво на хигиената, а се среща и канибализъм.

Костов разказва, че въпреки свободното пространство, птиците често се струпват на едно място и започват да се душат взаимно. Той твърди, че хибридите, които отглеждат в „Агри.СС“, са толкова чувствителни, че дори „една паяжинка да падне“, те се струпват на едно място и няма как да бъдат разделени.

Колкото до липсата на пространство, Костов смята, че ако се спазват нормативите за 6 до 9 животни на квадратен метър, птиците имат достатъчно място, а клетките са пригодени с всичко необходимо.

На въпроса дали българското животновъдство би било засегнато при пълна забрана на клетъчното отглеждане, Костов отговаря: „Потребителят ще пострада“.

Много от забраните за отглеждане на селскостопански животни в клетки са приети първо в Европейския съюз.

Това са частичната забрана на дървените каси за телета от 2007 г., забраната на конвенционалните батерийни клетки (в които няма абсолютно нищо) за кокошките носачки през 2012 г., частична забрана на родилните боксове за свинете майки през 2013 г., както и пълна забрана на клетки при всички форми на биологично земеделие в целия ЕС“.

И въпреки че всички възможни рискове присъстват в текста на приетата резолюция на ЕП, остава отворен въпросът как да се сбогуваме напълно с клетките, без фермерите, потребителите, а и самите животни да бъдат ощетени.

Facebook форум

Най-ново видео

Лов на мечки, вулкани и военни бази. Какво крие Камчатка
please wait

No media source currently available

0:00 0:05:27 0:00
XS
SM
MD
LG