В Европа има държава без статистика за броя на ваксинираните от COVID-19. Тя почти няма и ваксини. Жителите ѝ са 3,8 млн. души, а ваксините са малко над 530 000 дози. Това количество не стига дори за приоритетните групи.
Тази страна е Босна и Херцеговина, която и без това от години е разделена етнически, религиозно и политически, а сега пандемията допълнително изостри напрежението.
В момента страната е трета по смъртност от коронавируса в света, след Перу и Унгария.
Ваксините в Босна са малко и са получени като дарения
Единствените ѝ ваксини са получени от дарения по международната система COVAX. А единствените данни за вече имунизираните се свеждат до две числа без разбивки - че първа доза са получили около 180 000 души, а с втора доза са около 50 000.
Тези числа са не само недостатъчни, но не са и надеждни, защото част от тях са получени от лични заявления на гражданите.
Колкото и да не е за вярване, за това положение на нещата си има съвсем "легална" причина и ключът за разбирането е във войната от 90-те години. А най-точният отговор звучи съвсем невероятно: днес Босна и Херцеговина не може да контролира коронавируса заради начина, по който е сключен мирният договор през 1995 г., сложил край на войната.
Две думи за предисторията
До 1992 г. Босна и Херцеговина не е име на държава, а на република в състава на Югославия. Тя е най-пъстро населеният район - в него живеят почти поравно сърби, босненски мюсюлмани и хървати.
През 1991-1992 г. започват няколко войни и Югославия се разпада. В Босна войната протича най-тежко, защото над 60% от населението бива преместено от родните си места в хода на етнически чистки. Например, в домовете на босненските мюсюлмани се самозаселват босненски сърби.
Резултатът са три района, населени с хора предимно от един етнос. А по-рано са живеели смесено.
По време на войната има няколко неуспешни опита на международни посредници да сложат край на кръвопролитията. Воюващите страни отказват да разговарят.
Дейтънският мирен договор слага край на войната
След повече от три години война най-после се намира един мирен план, който да бъде приет от враждуващите страни. Той се подписва в американския град Дейтън и оттогава носи неговото име: Дейтънски мирен договор.
Най-важната му особеност е в това, че към времето на подписването му той е разглеждан като краткосрочно решение - като мярка, която да сложи точка на военните действия и да позволи съжителството на сърби, босненски мюсюлмани и хървати.
С времето той се превръща в почти непоклатим модел за дългосрочно държавно устройство на вече независимата държава Босна и Херцеговина. Този модел обаче е такъв, че блокира редица начинания на държавата.
А междувременно етническата вражда остава и често пречи на взимането на общи решения.
Какво общо има това с пандемията
Административното деление на страната е такова, че централната власт е много слаба. Държавата е разделена на две части. Едната част се нарича Федерация Босна и Херцеговина (там живеят предимно мюсюлмани и хървати). Втората част се нарича Република Сръбска (там живеят предимно сърби).
Съществува и един автономен район, който е под едновременното управление на двете части на държавата. Той наброява толкова жители, колкото има Перник, но територията му е почти два пъти по-малка.
Здравеопазването не е в ръцете на централната власт
Здравеопазването е нещо, с което се занимава не централното правителство, а двете съставни части на държавата. Но това управление е различно - в Република Сръбска то е централизирано, а в хърватско-мюсюлманската федерация то е прехвърлено като отговорност на различните кантони.
Много преди да започне пандемията експерти на ООН стигат до заключението, че здравеопазването само формално съществува за всички граждани на страната.
Що се отнася до самата пандемия, централното управление на страната няма право да води преговори с производителите на ваксини.
През май 2021 имаше парламентарна инициатива за бързи законови поправки, които да позволят някаква гъвкавост в купуването на ваксини, но тя се провали.
Как изглежда пандемията практически
Република Сръбска в Босна, където здравеопазването е централизирано, направи това, което прави често и по други въпроси - каза, че разчита на сътрудничество със Сърбия за ваксините.
По-рано тази година Белград договори доставки на китайски ваксини и Сърбия бързо стана един от световните лидери в масовото ваксиниране. Тези медикаменти обаче не са одобрени от европейския регулатор.
През март президентът Александър Вучич каза, че страната му предлага ваксини и на всеки чужденец, който пожелае това, докато се намира на територията на Сърбия.
В трите дни след това съобщение 30 000 граждани на Босна са преминали през граничните пунктове със Сърбия - вероятно за да получат ваксина.
Сърбия знае само общия брой на ваксинираните чужденци
Сърбия съставя статистика на ваксинираните местни граждани и чужденци, но не поддържа разбивка по националности. Тя не може да предостави валидни данни на Босна.
В самата Република Сръбска ваксинирането тече бавно, ваксините, получени от дарения, не достигат, а официално договорени няма. Властите отбелязват само броя на хората, получили съответната доза, но не събират по-конкретни данни.
В хърватско-мюсюлманската федерация почти всичко, свързано с пандемията, се определя от кантоните. Там също не достигат ваксините. Когато някой поиска документ, че е ваксиниран, за да може да пътува, той получава удостоверение само от кантона си. В съседния кантон документът може да изглежда различно или изобщо да няма такъв.
В момента тече кампания на някои от кантоните, в която се призовават гражданите да се регистрират електронно, ако вече са получили необходимите дози ваксина в страната или в чужбина. Много критици на това начинание смятат, че това само отваря пътя на лъжата, тъй като информация, събрана без контрол на властите, не може да се смята за надеждна.
Към 23 юни Босна е регистрирала близо 205 000 случаи на коронавирус и 9 651 смъртни случая.
