Стратегии и планове, електронно здравеопазване, медицинска апаратура, центрове за лечение на инсулти, скрининги, профилактика, психиатрична грижа, спешна помощ и медицинска авиация. Това е възможно най-краткото резюме на приоритетите, залегнали в частта за здравеопазване в Националния план за възстановяване и устойчивост.
Планът беше публикуван на 20 юли, след като беше преработен основно спрямо първоначалното предложение, разработено от правителството на Бойко Борисов.
Новото предложение поставя акцент върху стратегическото развитие на здравната система. Някои детайли обаче изискват допълнителен, задълбочен разговор на тема дали декларираните намерения са най-добрият път за постигане на заложените цели.
Шест инвестиции
Тематично планът разбива дейностите в сферата на здравеопазването, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, на шест мащабни реформи и още толкова инвестиционни намерения.
Идеята е да се наваксат най-значимите пропуски в развитието на здравеопазването
Общата стойност на финансирането, което ще се търси от Механизма за възстановяване и устойчивост за здравните проекти, е 819,5 млн. лв. Още 162,6 млн. лв. са предвидени като национално съфинансиране. Идеята, видимо, е да се наваксат най-значимите пропуски в развитието на здравеопазването, и да се реализират цели, поставени още при влизането на страната ни в Европейския съюз, но нереализирани и до момента. Механизмът за устойчивост на Европейския съюз предвижда средствата за проектите да бъдат обвързани с изпълнението на заложените реформи.
Предвижда се парите да се вложат основно в апаратура, нови технологии и модернизиране на инфраструктурата.
Най-голямото перо е отделено за създаване на център за протонна терапия с фокус върху лечението на деца. За целта са предвидени над 190 млн. лв. Други над 150 млн. се планира да бъдат вложени в апаратура за диагностика и лечение на онкологични заболявания, в това число – за лъчелечение. Около 102 млн. лв. са предвидени за технологично оборудване на бъдещата Национална детска болница и за педиатричните отделения на болници в страната.
В приложения анализ озадачава очакването, че инвестицията в болнична техника ще подобри ранното диагностициране в извънболничната помощ и така ще намали броя на хоспитализациите у нас на брой население – показател, по който страната ни е лидер в ЕС. Като аргумент е изложено „характерното настаняване на общопрактикуващите лекари, медицинските центрове и диагностичните консултативни центрове на територията на болниците, което позволява затваряне на цикъла по пътя на пациента“.
Допълнително, в отделен проект е предвидено изграждането на национална дигитална платформа за медицинска диагностика. Основна цел на проекта за 27,6 млн. лв. на първо време е да обхване огромния обем от образни изследвания, които се генерират в съвременната медицина и да даде възможност тези данни да се структурират и анализират. В дългосрочен план амбицията е да може да събира цялата диагностична информация, която се генерира в българската здравна система.
128,5 млн. лв. са предвидени за изграждане на 10 високотехнологични центъра за лечение на инсулти (известни по света като “stroke”-центрове). Освен изграждането и оборудването им, планът предвижда и обучение на кадрите за тях.
Дълго чаканата медицинска авиация също е предвидено да бъде факт в рамките на 5 години, като за целта са планирани 154,5 млн. лв. С тях трябва да се закупят 7 хеликоптера, да се изгради база, хеликоптерни площадки на поне 11 болници, да се назначи и обучи нужният кадрови състав.
Други 56 млн. лв. ще подсигурят модернизирането на националната система 112. Идеята е да се изгради нова платформа, в която да могат да постъпват видео, глас и текст в реално време, както и да се закупят над 2000 нови компютри.
Над 28 млн. лв. са предвидени за нови сгради, ремонти и оборудване на лечебните заведения за психиатрична помощ в страната. Според обосновката на проекта, така ще се повиши достъпността и капацитета на системата. Сред изброените в същия текст проблеми на системата обаче са липсата на кадри, разпокъсаността и фрагментарния характер на системата за психиатрична помощ – теми, които са повдигнати, но не са развити в инвестиционното намерение.
И шест реформи
Инвестициите са поставени в контекста на планирани реформи. За тях планът не предвижда финансиране, но включването им в него е заявка и ангажимент от страна на държавата, че това са политиките, които ще дадат устойчивост на дейностите, за които са похарчени пари.
В първата реформа са заложени приоритетните стратегически документи, които Министерството на здравеопазването трябва да разработи до края на тази година с хоризонт следващите пет или десет. Някои от тези документи бяха подготвени още предходното правителство (като стратегията за психиатрична грижа), повечето обаче тепърва трябва да бъдат разписани от нулата, а заложеният им срок на действие е с начало 2021 г.
Освен, че са много на брой (единадесет), те са и с разнообразен фокус – от педиатричната грижа, през онкологията, гериатрията, за да се стигне до плановете за преструктуриране на болничната помощ и за подобряване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ.
Един от ключовите приоритети е привличане и задържане на специалисти в системата на здравеопазването
В плановете за устойчивост на здравната система влиза и завършването на националната здравно-информационна система. Ако този път намерението за въвеждане на истинско електронно здравеопазване до 2023 г. бъде реализирано, можем спокойно да кажем, че у нас процесът е завършил за 20 години.
Един от ключовите приоритети са заложеното разработване на механизми за привличане и задържане на специалисти в системата на здравеопазването. Планът обещава облекчаване на условията за специализация на лекарите и повече места, финансирани от държавата, както и облекчаване на възможността по-малки болници да обучават специализанти.
Четвъртата реформа предвижда в близките години Министерството на здравеопазването да създаде напълно нов тип услуга под своята шапка, определена в плана като „здравно-социална“. Целта на новата услуга ще бъде да отговори на нуждата от промоция на здравето, насърчаване на профилактиката, проактивно взаимодействие с представителите на уязвими групи. Не става ясно дали новата услуга ще се извършва от съществуващите изпълнители на медицинска дейност, нито как се планира да бъде финансирана.
Същият дефицит на конкретика стои и зад интересната идея за създаване на Национален интердисциплинарен център за масов скрининг, в чиято компетентност да попадат всички необходими скринингови програми. В плана е предвидено като начало да се разпише национална програма за пренатален скрининг, неонатален скрининг и скрининг за социално-значими заболявания при възрастни хора.
Последната реформа залага въвеждането на съвременно здравно образование в училище. Целта на съвместното усилие на здравното и образователното ведомство в тази посока ще бъде да се създаде нова образователна област или предмет, чието изучаване да започва в първи клас с изграждане на елементарни хигиенни навици и да завърши със създаване на умения за партньорство и родителство в 11/12 клас.
В момента тече общественото обсъждане на последната версия на Националния план за възстановяване и устойчивост, публикувана на специално създадения уебсайт www.nextgeneration.bg.
Становища и предложения могат да се изпращат както на ресорното министерство, така и до вицепремиера Атанас Пеканов. Политическата заявка обаче е, че документът ще бъде внесен в Брюксел от бъдещото редовно правителство, което може да пожелае да пренареди заложените приоритети.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
