Връзки за достъпност

Извънредни новини

Ролинг Стоунс – божията любов или сделка с дявола


Чарли Уотс, Мик Джагър, Рони Ууд и Кийт Ричардс - Ролинг Стоунс

Ролинг стоунс

рок-група, създадена през 1962

Произход: Великобритания

Състав: Мик Джагър, Кийт Ричардс, Чарли Уотс, Рони Ууд

Бивши членове: Брайън Джоунс, Йън Стюарт, Мик Тейлър, Бил Уаймън

Стилове: рок, блус, хард рок, ритъм енд блус, кънтри, поп

Ключови албуми: The Rolling Stones (1964), The Rolling Stones No.2 (1965), Aftermath (1966), Between the Buttons (1967), Their Satanic Majesties Request (1967), Beggar's Banquet (1968), Sticky Fingers (1971), Exile On Main St. (1972), Steel Wheels (1989), Bridges to Babylon (1997), A Bigger Bang (2005)

Музиката на Ролинг Стоунс разтърсва и размита от света всички глупости. Любовно красива или зловещо грозна, тя е първична и директна, изтънчено-иронична, спира дъха. Послания ли? Какви послания, бейби – просто ела и ме вземи.

В следващите дни за музикантите отново ще се говори много заради смъртта на барабаниста Чарли Уотс. Това обаче не може да ни кара да забравяме историята на групата.

През 1962 г., преди първото представяне в Марки клъб, репортер пита как се казва групата, а Брайън Джоунс изтърсва "Rollin` Stones" - песен от албума на Мъди Уотърс, който му е пред очите. Случаен избор, пълен със смисъл. Преди 20 века Публиус Сириус сътворява поговорката „Камък, който се търкаля, мъх не хваща“. А Ролинг Стоунс на английски е идиом, значи „бродяги”, „скитници” – традиция, свързана с контракултурата.

За разлика от Бийтълс, Стоунс стиковат безумията си и близо 60 години раждат колективна гениалност. Да, Джагър и Ричардс са основни композитори, но това е само част от общата магия. Те още отначало правят революция, като чупят стандарти и табута – музикални, психологически, поведенчески. Стоунс са първата банда с фронтмен, който не е по-важен от останалите.

Революционно е и звученето им, от него се ражда хард рокът. Текстовете на повърхността звучат елементарно – люби ме, бейби, но имат пластове смисъл и правят рок сцената място за истинско изкуство. Важни са и дългите коси - Стоунс ги въвеждат, не Бийтълс. А това е социална революция - на Острова дълги коси последно има при Чарлз I, обезглавен от стриганите пуритани на Кромуел. Стоунс носят всекидневни дрехи, често не особено чисти, и търчат по сцената като изоглавени. Всичко е донякъде естествено поведение, донякъде концепция на мениджъра Андрю Олдъм.

„Satisfaction“ - с тази песен през 1965 г. за Стоунс идва световната слава. Но началото е през 1950, когато Мик и Кийт се запознават в училище. Мик пее големите американски блусари, а Кийт получава китара и уроци от дядо си. Двамата се виждат пак през 1961 г. на гарата. Джагър кани Ричардс в момчешката си група, през 1962 г. срещат Брайън Джоунс. После идват Бил Уаймън, Чарли Уотс и Йън Стюарт, за да се роди Ролинг Стоунс.

„Tell me“ е първата собствена композиция на Джагър и Ричардс. Тя още не звучи като Стоунс, а Мик обяснява: „В онзи период бяхме много поп ориентирани …..Кийт и аз влязохме в рутината за такива мелодии, направени за десет минути. Мисля, че ги приемахме малко на смях, като период на чиракуване“.

Но Олдъм урежда страхотен договор с Дека рекърдс. Първият сингъл излиза през 1963 г., а скоро и първият албум - The Rolling Stones. Истерията по търкалящите се камъни добива планетарен мащаб.

Песните от първия албум докарват тълпите до бяс. В Блекпул пощръклели фенове трошат лампите, качват се на сцената, чупят пианото Стенуей и се сбиват - 50 души са в болница. Имиджът на лоши момчета обаче не е само ПР, а част от Стоунс. И всички любовни афери, проблемите с алкохола, арестите за наркотици, побоищата и дори смъртта, са неизменна част от общия им живот.

Първият шок е смъртта на Брайън Джоунс през 1969 г. Той е комплексен музикант и с Кийт създават уникалния китарен стил на Стоунс - „древното изкуство на тъкането“, сплетените звуци на ритъм и соло китарата. Но Брайън, егоистичен красавец, любимец на жените и любител на наркотиците, затъва в мегаломания, а през 1969 е надрусан, пиян и мъртъв на дъното на басейна си. Месец по-рано момчетата му казват, че групата ще продължи без него. И наистина продължава.

Два дни след смъртта на Брайън, те имат концерт в Хайд парк и не го отменят. Въпреки заявените симпатии към дявола, Мик излиза в ангелски бяла дрешка и прочита пред тълпата част от „Адонис“, поемата на Шели, посветена на смъртта на Кийтс:

„Мир! Мир! Той не е мъртъв. Той се събуди от съня на живота. Това сме ние, залутани в бурни видения, които продължаваме...“.

Знаменитите албуми валят, славата расте и в средата на 70-те никой вече не се стряска да чуе, че Ролинг Стоунс е най-великата рок-група в света. Извън музиката тогава стават още три забележителни неща.

През 1969 г. имат нова среща със смъртта. На турне в САЩ наемат за охрана рокерската банда „Ангелите от ада“, а когато започват със „Симпатии към дявола“, дрогирано черно момче вади пистолет и „Ангелите“ го пребиват.

През 1971 г. на обложката на Sticky Fingers за първи път се появява прочутото лого с изплезения език, дело на британския дизайнер Джон Паше. А през 1975 г. идва Рони Ууд и става друга емблема на групата.

Стоунс знаят, че не стига само да правиш велика музика, трябва и да я продаваш, а най-добре продава скандалът. Заигравката със сатанинските страсти е само вторичен плод на интелектуално-ироничен бунт. Далеч по-първични са страстите им по секса и наркотиците, които ги зареждат творчески, но и ги разбиват.

Бил Уаймън твърди, че за две години е бил с 278 жени, но не е рекордьорът. И казва: „През 1964 г., на турнето в САЩ, за 19 дни Брайън преспа с 64 момичета“.

На този фон Ричардс и Джагър относително изостават, но има причини. След концерт Мик е така изтощен, че рядко може нещо. А за любовника Кийт се носят легенди, но той е труден характер, а има и още интереси. Например - чете книги и казва, че в нормалния живот би бил библиотекар. Обича да готви, особено овчарски пай. И е на ти с разни треви, гъби, хапчета, прахчета, тинктури и настройки, които водят в други територии на блаженството.

Ричардс не е единствен, отначало всички опитват да унищожат дрогата и алкохола на света. Първо са арестувани за дрога през 1967 г. у Кийт в Съсекс. Така са надрусани, че той поглежда навън, залива се от смях и казва: „В градината щъкат грозни джуджета в еднакви униформи“. После Мик малко кротва. Кийт го прави чак след още няколко ареста и други инциденти, но продължава да предизвиква - разправя на журналисти, че докато мести урната на баща си, от нея се изсипва малко прах и, за да не става зян, го шмръква на бърза ръка.

Безспорно, едно от най-забележителните неща, които се случват с Ролинг Стоунс, е тяхното дълголетие. Да, при купищата купони, цигари, питиета и дрога, те би трябвало да са отдавна мъртви. Но не са. С времето разреждат изявите, но още правят велики концерти, а през 2016 г. издават и албума Blue & Lonesome. Не знам Господ ли обича тези момчета много или те наистина имат сделка с дявола – но важното е, че веднъж започнали, наистина не знаят как да спрат. Нито пък разбират защо трябва да спират.

Със загубата на Чарли Уотс този въпрос отново ще се повдигне и сега остава да чакаме. Феновете обаче едва ли ще искат камъните да спрат да се търкалят.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Facebook форум

Най-ново видео

Първите частни предприемачи в Куба
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:00 0:00
XS
SM
MD
LG