Връзки за достъпност

Извънредни новини

Имаш ли Пулицър, значи си шпионин. Как Русия гледа на журналистите


Режисьор на пулт излъчва предаване на телевизия Дождь ("Дъжд") на 20 август 2021 г. Медията беше обявена за чуждестранен агент.
Режисьор на пулт излъчва предаване на телевизия Дождь ("Дъжд") на 20 август 2021 г. Медията беше обявена за чуждестранен агент.

На коя руска медия да вярваме? Въпросът се задава от поне десет години, а чак сега получава най-официален отговор. Дава го самият Кремъл, който създаде списъци на медиите, определяни като чуждестранни агенти. В него попадат онези издания, които най-често публикуват разследвания за голямата корупция.

Това е най-бързият преразказ на всичко, което в момента се случва на руските медии – разследваш нещо, публикуваш го, властите те обявяват за шпионин, рекламодателите си тръгват, ти фалираш. Но пък публиката със закъснение получава дългоочаквания отговор: а, ето тези хора е трябвало да четем.

Само че като всеки бърз преразказ, този също е измамен, защото е непълен.

Как се решава, че някой е агент

Руските власти започнаха да правят списъци на журналисти – чуждестранни агенти през декември 2020 г. Тогава обявиха първите петима. Трима от тях бяха от Радио Свободна Европа, един беше правозащитник, а последният – артист. От тогава датира и въпросът: как избраха точно пък тези хора? Изглеждаше, че в подбора няма никаква логика.

В следващите месеци списъкът се разрасна до 25 души и като че ли стана малко по-ясно – повечето от хората се оказаха от разследващи медии, които се интересуват от корупцията във властта – „Открити медии“, „Проект“, „Важни истории“. Част от журналистите са от Международния консорциум за разследваща журналистика, който през 2017 г. получи наградата Пулицър.

Нарасна и друг списък – този, който е за самите медии, смятани за чуждестранни агенти в качеството им на юридически лица. Освен Радио Свободна Европа и „Гласът на Америка“, там вече са телевизия Дождь ("Дъжд"), чешката агенция Medium-Orient, сайтовете Meduza, VTimes, The Insider. А точно това са местата, в които може да се прочете за Новичок, за „двореца на Путин“, за индустрията на платените тролове, за забогатяването с държавни пари.

Журналистическа награда ли? Значи си агент

Нещата се изясниха много повече на 23 август, когато Министерството на правосъдието в Москва посочи критериите за определяне на журналистите като чуждестранни агенти. Оказа се, че те покриват практически всички форми на контакт на един журналист с чужди граждани и организации.

Ето примери, посочени от говорителя на руското Министерство на правосъдието Роман Циганов: един журналист може да бъде регистриран като чуждестранен агент, ако участва в медийни турове, финансирани от чужбина; ако отиде на международна конференция с билет, купен от чужда организация; ако получи международна журналистическа награда; ако получи пари от роднини или приятели, живеещи в чужбина.

Циганов каза това по време на конференция, организирана от кремълския Съвет за правата на човека. Той е говорител точно на това министерство, което изготвя списъците с чуждестранни агенти.

Законът като „спяща клетка“

Възникнал през 2012 г., законът за чуждестранните агенти в Русия сякаш е бил замислен като "спяща клетка" - в началото почти не е използван, а после постепенно разширява обхвата си и едновременно с това започва да се прилага все по-активно.

Първоначално текстът засяга само неправителствените организации, които са финансирани от чужбина. Влиза в употреба практически след втората година.

После кръгът от възможни агенти се разширява с медиите, които са добавени в закона през 2017 г.

През 2020 г. Министерството на правосъдието получава правото да обявява за чуждестранни агенти включително и журналисти като физически лица.

Това последно разширяване на обхвата на закона породи въпроса какво се има предвид под „финансиране от чужбина“, когато става дума за отделни хора, а не за цели организации.

Отговорът на говорителя на министерството на правосъдието означава, че руските власти могат да обявят за шпионин който и да било журналист с контакти в чужбина. Няма нужда да е правил сложно разследване, нито да е известен.

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

Най-ново видео

Четири възможни сценария. Какво следва в Грузия
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:20 0:00
XS
SM
MD
LG