Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как Кристалина Георгиева и Симеон Дянков са издигнали Китай в класация за бизнес


Кристалина Георгиева и Симеон Дянков
Кристалина Георгиева и Симеон Дянков

Може ли да изкараш една държава по-добра от друга, ако просто смениш начина, по който изчисляваш това? Ако може, защо би го правил?

С тези въпроси се е занимавала една адвокатска кантора, произвела новина от световен мащаб: че Световната банка е изкарала Китай по-добра страна за правене на бизнес, отколкото тя е в действителност.

Това е станало в момент, в който банката е посветена на увеличаване на капитала си и очаква да получи от Китай 13 млрд. долара. Точно този Китай, който не е доволен от далечното място, което заема в класацията за правене на бизнес, известна като Doing business.

България в тази история

Част от тази световна новина са българите Кристалина Георгиева и Симеон Дянков.

Вътрешен одит и разследване на банката показват нередности в класациите за 2018 г. и за 2020 г. На 20 януари 2021 г. етичната комисия на Световната банка наема адвокатската фирма WilmerHale, за да разследва причините за тези нередности.

През 2018 г. българката Кристалина Георгиева е главен изпълнителен директор на Световната банка, а днес оглавява Международния валутен фонд (МВФ). Това, което я обвързва с глобалната тема за Китай, е ролята й в събития, протекли през 2017-2018 година. По същото време Симеон Дянков е неин съветник.

Самата Георгиева изрази принципно несъгласие "с констатациите и тълкуванията в разследването на нередностите" по отношение на нейната роля в историята. В имейл до Свободна Европа от фонда посочиха, че тя вече е провела "първоначален брифинг с Изпълнителния съвет на МВФ по този въпрос". Симеон Дянков не беше открит за коментар.

Китай и неговото 78-о място в света

В следващите редове са само фактите, както са установени от адвокатската фирма.

Класацията Doing Business за 2018 г., в която Китай заема далечното 78-о място, е публикувана на 31 октомври 2017 г. Китай е особено чувствителен по темата.

По това време президентът на банката Джим Ким и главният изпълнителен директор Кристалина Георгиева са заети основно с кампанията по увеличение на капитала на банката. Основен въпрос е как ще бъдат преразпределени дяловете между големите акционери (държави).

Кристалина Георгиева е била „изцяло погълната“ от кампанията за увеличението на капитала.

Те очакват 13 млрд. долара от Пекин да се влеят в капитала на банката. Според един от директорите, цитиран в доклада, Георгиева е била „изцяло погълната“ от кампанията за увеличението на капитала.

Няколко месеца по-рано, още през май 2017 г., висши китайски представители редовно изразяват пред президента на банката своето притеснение, че икономически реформи в Китай не се отразяват на мястото на страната в класацията за условията за бизнес.

Представителите на Пекин дори са предлагали банката да промени методологията за изготвяне на класацията, за да може Китай да се представя по-добре.

Последният месец. Китай пада още по-надолу

В месеца преди публикуването на доклада натискът на китайците се усилва, пише в доклада на WilmerHale. На 12 септември 2017 г. Джим Ким се среща с висш представител на Пекин. Два дни по-късно изпълнителният директор за Китай се среща с отдела за Източна Азия и им казва, че ако резултатите на Китай се подобрят, „всички ще си отдъхнем“.

На 13 октомври висш китайски представител се среща отново с Ким. На следващата вечер той има вечеря с Кристалина Георгиева и я нарича „отговорният човек в банката“, който може да „гарантира“, че реформите на Пекин ще бъдат отразени в класацията.

По същото време членове на екипа на висшето ръководство на банката започват редовно да звънят в отдела за развиващи се икономики и да питат какви резултати „излизат“ за Китай.

Един от сътрудниците на президента на банката пише на друг: „Мисля, че ще се разрева“.

„Изглежда, че резултатите няма да са добри, но не са и толкова лоши, колкото очаквахме“, гласи един от отговорите. След това един от сътрудниците на президента на банката пише на друг: „Мисля, че ще се разрева“.

През октомври има няколко срещи между президента, изпълнителния директор, нейния съветник, ръководството на отдела за развиващи се икономики и екипа, който работи по класацията. Темата е само една – представянето на Китай.

На 11 октомври ръководството получава имейл, че Китай пада със 7 места надолу и се очертава да бъде на 85-о място в класацията. Ръководството пита защо и получава отговор, че показателите на Пекин всъщност са се подобрили, но други страни са напреднали повече и затова изпреварват Китай.

Три дни, в които настъпва обрат за Китай

На 16 октомври 2017 г. екипът приключва работа по класацията. Няколко часа по-късно сътрудник на президента Джим Ким пише на шефа на екипа:

„Направи така, че въпросът с мястото на Китай да бъде обяснен... Джим няма да е доволен, ако обяснението не е ясно, а и ако няма план за справяне с политическите последици“.

На следващия ден в офиса на президента е организирана среща с Кристалина Георгиева, директора за развиващи се икономики и членове на екипите им. В поканата пише „среща за Doing Business“. Имейлът е изпратен и до Симеон Дянков, съветник на Георгиева, но данните от системата за достъп показват, че той не е присъствал.

Следва поредица от срещи, на които ръководството настоява да се намери начин за подобрение на резултата на Китай. Една от обсъжданите възможности е да се промени методологията и данните за специалния административен регион Хонконг и Тайван също да бъдат включени в тези за Китай. После идва идеята да се добавят и данните за друг специален административен регион, Макао. Оказва се, че съответният отдел на Световната банка не събира данни за Макао и така в играта остава само Хонконг.

Предварителните изчисления показват, че Китай ще се изкачи с 8 места – от 78-а на 70-а позиция, ако бъдат добавени данните за Хонконг. Някои представители на екипа не одобряват това действие. Тогава президентът Джим Ким нарежда класацията да не се публикува, докато не се постигне съгласие.

Георгиева и Дянков поемат нещата

В този момент започва намесата на Кристалина Георгиева, главен изпълнителен директор на банката по това време.

На 18 октомври тя събира в офиса си всички замесени и обявява, че вече тя отговаря за този въпрос. Георгиева казва, че не могат да добавят данните на Хонконг по политически причини и трябва друго решение. Един от експертите предлага да сменят стандартната методология и вместо да усреднят резултата на Китай, да използват данните за двата най-развити региона – Пекин и Шанхай. Георгиева поръчва да се провери този вариант.

На следващия ден идва резултатът – този вариант не върши работа, защото би подобрил резултата и на конкурентните на Китай страни в класацията.

Оттук нататък Симеон Дянков отговаря за въпроса.

На 18 октомври следобед един от ръководителите на екипа, който изготвя класацията, е инструктиран, че по нареждане на Георгиева оттук нататък Симеон Дянков отговаря за въпроса. Бившият български финансов министър започва да работи тясно с екипа, за да намерят начин как да повишат позицията на Китай.

Фокусират се върху правната рамка за правене на бизнес и няколко скорошни промени, извършени от Пекин. В крайна сметка, екипът добавя точки в показателите „Започване на бизнес“, „Правна сигурност“ и „Получаване на кредит“. След корекция на точките по различни показатели и ново преизчисление, Китай се изкачва със 7 позиции, от 85-о до 78-о място. Предложението е изпратено до Дянков, който отговоря с имейл:

„Отлична работа. Можете да публикувате“.

Седмица по-късно Кристалина Георгиева отива в дома на един от ръководителите на Doing Business, за да получи хартиено копие от класацията. По време на разговора пред къщата, Георгиева коментира, че е минала „твърде необичайна година“ и благодари на колегата си, че е помогнал „да се разреши проблема“ с Китай.

По време на интервюто с WilmerHale, Георгиева казва, че това е бил първият и последен път, когато тя е посещавала в дома му този служител. Тя не си спомня защо се е наложило да се отбие, вместо да получи копие от класацията в офиса си.

Симеон Дянков и случаят със Саудитска Арабия

Година по-късно, през септември 2018 г., започват да идват оплаквания и от друга държава. Саудитска Арабия също не е доволна от мястото си в класацията.

През август 2019 г. екипът подготвя чернова на класацията за 2020, в която има раздел за "Най-напредналите страни за годината". На първо място е Йордания, следвана от Саудитска Арабия.

По това време Симеон Дянков е директор на отдела за развиващи се икономики в Световната банка. През септември той нарежда на екипа, изготвящ класацията, да намери начин така да промени данните, че Йордания да не е на първо място. Дянков обяснява пред адвокатите от WilmerHale, че по това време Йордания изпитва икономически и социални трудности и затова класацията няма да е достоверна, ако страната е на първо място.

Дянков изпраща представител на екипа на Doing Business в Йордания да провери дали декларираните от правителството реформи са истински. Заключението на този служител е, че данните на Йордания са коректни. Тогава, по указания от Дянков, служителите започват да търсят начин да увеличат оценките за Саудитска Арабия.

Дянков обяснява, че натискът за това е дошъл от вицепрезидента за Близкия Изток и Северна Америка. На 30 септември Саудитска Арабия получава още една точка заради условията за кредиторите и така показателят "Правна сигурност" достига 4, вместо 3 точки. Това измества Йордания от първото място.

Разследването не е установило данни за намеса на ръководството на банката в този случай.

Името на Симеон Дянков се появява и по повод представянето на Азербайджан в класацията за 2020 г. Екипът на Doing Business е стигнал до заключението, че правителството в Баку напредва с реформите. Дянков обаче е настоял да се отнемат някои от точките. В интервюто пред адвокатите той поддържа тази своя позиция и казва, че е скептичен към правителството на Азербайджан и отново би поставил под съмнение данните им.

И в този случай разследването не е установило данни за намеса на ръководството на банката.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

XS
SM
MD
LG