Връзки за достъпност

Извънредни новини

Здравка Евтимова, за която писането е свобода


Здравка Евтимова

На китайски името ѝ се пише с 3-4 йероглифа, които – както казва самата тя, изглеждат като „няколко мравки, съсечени и натрупани на листа“.

Но името ѝ е твърде трудно за китайците: възможно за четене, но невъзможно за произнасяне.

Затова ѝ казват Ана. А тя всъщност се казва Здравка Евтимова.

Разказите на българската писателка са преведени в повече от 30 държави по света, сред които и Китай. За тях Евтимова е носителка на редица награди.

През 2005 г. нейният разказ „Васил” беше избран сред десетте разказа от цял свят, спечелили конкурса на радио BBC Лондон, а десет години по-късно друг неин разказ – „Рядко“, беше включен в антологията „Най-добра европейска проза за 2015 г.“ на американското издателство Dalkey Archive Press.

Преди дни стана ясно, че Евтимова е получила и друго признание.

Нейният роман „Четвъртък“ беше избран от словенската „Фондация за славянски култури“ като един от 100-те романа, писани от славянски автори след падането на Берлинската стена. Списъкът е част от международна литературна програма за популяризиране на съвременната славянска литература.

Стимулът на Евтимова да продължава да пише обаче не са наградите и признанията на литературната критика. „Писането е свобода, то е огромна изненада“, казва тя в свое интервю за бТВ.

Нейният портал към литературата всъщност са преводите. Завършила е английска филология и през годините е превела десетки художествени творби от английски на български.

Често е преводач и на самата себе си – сама подготвя адаптациите на книгите си за английските им издания.

Казва обаче, че най-голямо удоволствие ѝ носи българският език.

„Когато работя с български език, аз не работя, а просто се разтварям. Ако мога да сравня българския като звездолет, то аз съм една бурмичка, която се слага на изтривалката пред звездолета. Обаче пак си ценен и пак си необходим, пак има смисъл от теб“, казва Евтимова за Българското национално радио.

„Пишейки на български, имам чувството, че хилядолетията, стотиците години на нашата история идват в книгите ми. Някакви такива народни думи идват, които и аз не знам откъде [са].“

Именно с тези народни думи тя често описва тихите и невидими хора, с техните обикновени житейски проблеми.

Според писателя и литературен критик Георги Гроздев нейните герои живеят трудно, но в съгласие със себе си. Обстоятелствата често са против тях, но те все пак успяват да преодолеят трудностите.

„Трудностите всъщност ни правят това, което сме и ни правят и повече от това, което сме искали да бъдем“, казва Евтимова.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво идва след изборите?
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:58 0:00
XS
SM
MD
LG