Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Последният дар на човека". Александър и Димитър, които разказват за донорството в България


Александър Николов и Димитър Панайотов

За Александър историята започва, когато преди шест години се прибира от Англия. Вместо с очакваната радост от завръщането, родителите му го посрещат с жестока новина – кръвоносен съд в мозъка на брат му, който е едва на 21 години, се спуква, докато той се навежда, за да се завърже. Малко по-късно той изпада в мозъчна смърт. Лекарите питат Александър и родителите му дали имат желание да дарят органите му и те се съгласяват.

Още когато се случва инцидентът с брат му, Александър споделя на своя приятел и колега в университета Димитър историята. Така двамата решават да направят статия по темата за донорството.

Шест години по-късно на бял свят се появява документалната история за донорството в България „Последният дар на човека“. В нея влизат истории в периода между 2015 и 2021 г. на десетки герои, сред които са семейства на даряващи, чакащите органи и медицинските лица, които стоят зад целия процес. Предни дни Александър Николов и Димитър Панайотов получиха специалната награда за „Журналист на годината“ на отличията на Българския хелзинкски комитет „Човек на годината“.

„Донорството трябва да се превърне в национална кауза, докато не стане това и не се предприемат целенасочени действия към това, няма как, ще си стоим на дъното на ЕС“, казва Александър пред БНТ и добавя, че страната ни е дори зад държави, които не са част от блока, но пак имат повече донори на глава на населението каквато е например ситуацията в Беларус.

За шестте години, в които Александър и Димитър работят върху проекта, те провеждат над 100 срещи с лекари, пациенти и донори в повече от 15 населени места и дори стават свидетели на три трансплантации.

„Да седим със седмици по болници, да се срещаме с много хора, по няколко пъти из цялата страна. Това нещо е невъзможно да го направим като журналисти в нормална медия. Защото никой няма да си позволи да отсъстваме дълго време, без да има продукт. Това е огромен обем от работа и от време“, казва Димитър.

Докато работят по проекта си двамата разбират и част от мотивите, които спират много хора от това да станат донори. Основният сред тях е и валиден за всички сектори - недоверието в институциите, но и в частност в лекарите.

„Това, може би, е най-големият проблем. Недоверието в системата, в личностите. Отделно има и предразсъдъци, насочени и към чакащите, и към получилите, и към дарилите, дори понякога“, казва Александър. По думите му зад нежеланието понякога има и религиозни причини, но тази теза за него е неясна, тъй като всички големи религии подкрепят донорството.

В същото време над процеса тегне и сянката на стигматизирането на някои от участниците в него. Така например един от героите разказва, че заради следите от хемодиализата, когато лятото се разхожда по тениска, околните го смятат и го определят като наркоман.

Когато в смъртта може да има живот
please wait

No media source currently available

0:00 0:07:53 0:00

Като необходима първа стъпка Александър посочва създаването на далеч по-подробни информационни кампании от настоящите, които да изясняват въпросите около донорството като например какво е мозъчна смърт и кога органите могат да бъдат дарени.

„В България от един донор могат да се спасят до трима души, тъй като черен дроб, сърце и бъбреци могат да бъдат трансплантирани в страната. В Европа и света това е валидно до осем различни органи и тъкани, като бял дроб, вени, артерии, кожа и т.н.“, казва още той.

Двамата младежи искат да стимулират и разговорите на желаещите да дарят органи с близките им. Това е продиктувано от изискванията в българското законодателство, които оставят крайното решение за даряването именно в ръцете на роднините на потенциалния донор.

Димитър и Александър са убедени, че действително последният дар, който всеки човек може да направи, е да даде органите си на друг. Именно по тази причина те дават и подобно име на проекта си.

„Името си дойде само. Димитър Панайотов получи просветление някакво, когато го мислехме, но това наистина е последният дар на човека, който той прави със смъртта си и по този начин спасява група от хора, дори не само един човек“.

През 2020 г. Александър и Димитър основават фондацията „Документалистите“, под чиято шапка успяват да реализират идеята си с подкрепа на редица приятели, ментори и помощници.

Сайтът, който е реализиран и с подкрепата на Столичната община, вече получи и наградата за „Медиен сайт“ в конкурса „Сайт на годината“.

Сега двете момчета се надяват усилията им да дадат резултат и да помогнат за това донорството в България да стане по-популярно и да дава повече резултати, защото по думите на Александър, от това полза има за цялото общество.

„Донорството, освен че спасява един живот, то променя и живота на близките около този човек, приятелите му. Действа благотворно на цялото общество“, казва той.

Facebook форум

Най-ново видео

С какво разполага украинската армия
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:11 0:00
XS
SM
MD
LG