Връзки за достъпност

Извънредни новини

1 февруари 1945 г. Кои са рисунките и снимките, запечатали терора


Колаж от две рисунки на Борис Денев, създадени в лагер до Дупница през 1944-1945 г. "Портрет на затворник, облегнат на лакът" и "Затворниците по време на обиколка". Химически молив. Рисунките са част от изложба с куратори Антон Стайков и Свобода Цекова.

От терора на 40-те години днес почти няма визуална следа. Снимките и филмовите кадри са малко, а най-известните са от съдебните зали. Ако човек разчита на тях, ще добие погрешната представа, че един нормален съд просто е произнесъл по-тежки и по-многобройни присъди в сравнение с обичайната си практика.

На 1 февруари се навършват 77 години от деня, в който първата подобна присъда е произнесена. Това е извършено от извънредно съдилище, наречено Народен съд. Формално то е призвано да въздаде справедливост за престъпленията, извършени от пронацисткото управление на страната. Но реалността се оказва друга.

Митинг в София от края на 1944 г. Участниците настояват за "Народен съд за убийците".
Митинг в София от края на 1944 г. Участниците настояват за "Народен съд за убийците".

Народният съд осъжда на смърт или на затвор политици и интелектуалци без оглед на реалното им участие в някаква престъпна дейност. Сред осъдените са включително антифашисти, защитници на евреите, противници на съюза на България с Германия и потърпевши от царския режим. Народният съд се превръща в основен инструмент за налагане на новата власт чрез изтребление на нейните опоненти.

1 февруари е определен за ден за памет на жертвите на комунистическия режим, но тази дата е само символ. В действителност терорът започва по-рано от 1 февруари 1945 г., продължава с различен интензитет още 45 години и не се ограничава до разправа, узаконена в съдебната зала.

Малко след преврата на 9 септември 1944 г. художникът Борис Денев е арестуван и изпратен без съд в Централния софийски затвор за пет месеца. След това е изпратен в лагер в Дупница. Там той рисува това, което вижда, и успява в две трудни начинания - да излезе жив и да запази рисунките. Те са сред малкото изображения на преживяното в онези години, рисувани именно по време на събитията, а не по спомена за тях.

"Баня в затвора", химически молив (1944-45 г.). Художник: Борис Денев. Рисунката е част от изложба с куратори Антон Стайков и Свобода Цекова.
"Баня в затвора", химически молив (1944-45 г.). Художник: Борис Денев. Рисунката е част от изложба с куратори Антон Стайков и Свобода Цекова.

След падането на комунистическия режим през 1989 г. изследователите още дълго чакат отварянето на архивите, за да започнат тепърва проучвания на отделни събития в 45-годишния период. Архивът на БКП например става достъпен за всички едва след 1997 г. Архивът на МВР частично се отваря през 1997 г., но още десетилетие отива за гарантиране на пълен достъп до него.

Корица на книгата на Александър Везенков "9 септември 1944 г." Издателството е "Сиела".
Корица на книгата на Александър Везенков "9 септември 1944 г." Издателството е "Сиела".

Първият документален филм за комунистическите лагери е на Атанас Киряков - "Оцелелите. Лагерни разкази" (1990). В него за първи път говорят хората, останали живи след интернирането си.

След падането на Берлинската стена излизат стотици статии и десетки книги за комунистическия период. Те се опитват да отговорят на голямото търсене на информация за историята.

Чак през 2014 г. излиза от печат най-подробното описание на събитията от 9 септември 1944 г. - това на Александър Везенков в едноименната му книга.

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

Facebook форум

XS
SM
MD
LG