В началото на 19 век чуждоземка открива свой магазин в Арагон, Испания. Нейна съседка обаче от години води същата търговия наблизо. За да премахне конкуренцията, местната жена обвинява чужденката в това, че е вещица. Номерът не минава, защото по това време този тип обвинения вече не се вземат насериозно. Един или два века по-рано обаче чужденката би била измъчвана и почти неизбежно обесена.
Става дума за т. нар. „лов на вещици", който превзема Европа между 15 и 18 век. Той започва през 1484 г., когато папа Инокентий VIII издава своята папска була „Summis desiderantes affectibus". С нея се постановява необходимостта да се унищожат ересите и магьосничеството в Рейнската област.
Така започва времето на масови процеси срещу обвинени във вещерство в Европа. Жертвите са десетки хиляди, като според съвременни оценки за целия континент жените са около 80 процента от тях. Последната европейка, осъдена на смърт през 1782 г. за магьосничество, е Анна Гьолди от Швейцария.
Европа реабилитира жертвите
Няколко века по-късно редица европейски страни като Норвегия, Дания, Швейцария и Шотландия започват процес по реабилитация на паметта на жертвите на този процес. През 2019 е взето и първото подобно решение в Испания. Това става в Навара, автономна общност и провинция в северната част на страната. В началото на 2022 към нея се присъединява и Каталуния, един от районите с най-многобройни екзекуции.
В края на януари Каталунският парламент прие резолюция, с която не само реабилитира паметта на жените, но и прие да се насърчават изследвания по темата, а някои улици в местните общини да бъдат кръстени на пострадали от преследването.
„Ловът на вещици е основната мярка за контрол върху жените през Средновековието“, казва депутатът Сузана Сеговия по време на парламентарния дебат. Най-често по нейни думи става дума за „мъдри и независими жени, чието поведение не се е вписвало в епохата на нормите".
Кой „лови вещиците"
Има общоприето схващане, според което основният преследвач на вещици в Испания е испанската инквизиция – държавна институция, подчинена на краля, която налага християнството. Най-често обаче тя е смятала слуховете за злите дела на вещиците за измислица. В случай на арест инквизицията обикновено е настоявала църковните власти да ги пуснат на свобода.
Фернандо Валдес например, наричан „великият инквизитор“, предлага да се изпращат не съдии и палачи, а най-грамотните свещеници, които да разясняват постулатите на християнството.
Един век по-рано епископ Алфонсо Фернандес от Авила пише, че всички истории за летящи метли или вещици, участващи в оргии на зли духове, са опасни фантазии, възникнали „под влиянието на дрога“. А през 1550 г. инквизиторът на Барселона е отстранен от поста си, защото по своя инициатива екзекутира седем жени, като преди това ги обявява за вещици.
Кой тогава, ако не инквизицията, се е занимавал с "лова на вещици" в Испания? По думите на историчката Мария Таусиет най-голямото насилие е било прилагано от местната светска власт. Много често е ставало дума за обикновени хора, които се опитват да си обяснят всички нещастия, които им се случват, с действието на неземни сили. Така са реагирали например на своя импотентност, на кражба, на смърт на дете.
А защо именно Каталуния? Според историка Пау Кастел един от факторите е географското положение на областта, където през Пиринеите пристигат много чужденци - те са едни от най-често подозираните във вещерство. Територията по това време е феодална и кметовете имат абсолютна власт. По тази причина делата са можели да приключат дори без да има други доказателства, освен признанията на самата жена, изтръгнати след изтезания.
Кои са „вещиците“
Според митовете, казва Таусиет пред Ел Паис, жената става вещица след съвкупление с дявола. При мъжете магьосници се е смятало, че те сключват сделка с дявола, докато при жените се говори за физически, а не за интелектуален акт. Най-често набеждаваните жени са били беззащитните – вдовици, неомъжени, бедни или болни. С други думи обикновени жени, които „трябва да бъдат обвинявани за всяко нещастие, изкупители“, казва Таусиет. Също така чрез преследването на вещици властите са можели да приписват неуспехите си на „тъмните сили“.
Мъжете са сравнително малка част от жертвите в цяла Европа, въпреки че според професора по история в Единбургския университет Джулиан Гудеър в някои държави като Естония, Норвегия и Исландия те са били преследвани повече. В Исландия 92% от обвинените са били мъже, в Естония – 60%, в Москва - близо две трети, а в Норвегия - приблизително наравно с жените.
Относно магическите им способности, Пау Кастел твърди, че някои от обвинените са изпълнявали вид "магическо-лечебни" практики. Те обаче не са били характерни само за обвинените в магьосничество. „Всички жени от онова време, както са правили и нашите баби по-късно, са имали своите мехлеми, средства за защита и молитви“, казва Кастел.
Освен неомъжени жени, вдовици, чужденkи и билкарки, обвиняваните са също акушерки или лечителки. Едни от най-засегнатите са и онези с „независим характер“ по стандартите на времето си. Дори след една кавга жената е можела да бъде набедена в поклонение на Сатаната или причиняване на всякакъв вид неприятности, като болести или природни бедствия. Неслучайно голям брой екзекуции се извършват през 17 век, когато Испания е често атакувана или от суша и глад, или от бунтове и войни, или от епидемии.
Как се е „ловува“
Изгарянето на клада през този период се счита за скъпо наказание, характерно по-скоро за инквизицията. Само „най-опасните“ според властите вещици са били подложени на това. Останалите умират на бесилката, след като са били подложени на сложни изтезания, принуждаващи ги да признаят всякаква вина и да се откажат от въображаемите си съучастници.
Процеси се извършват по определени правила. Първоначално разпитите се провеждат на няколко етапа. Първо съдиите се ограничават до разговори, след което показват на предполагаемата вещица инструменти за мъчение. Ако не ѝ направят достатъчно впечатление, започват да се използват. Арсеналът от тези инструменти е внушителен - менгеме за мачкане на пръстите, "колан" на св. Еразъм“ с шипове и др. Задачата на палачите е да постигнат "откровено признание", тъй като без него, според валидните тогава закони и правила, много често е било невъзможно да се осъди човек.
Съществуват и така наречените методи за проверка за връзка със зли духове, на които обвиняемите не издържат. Заподозряната понякога е хвърляна вързана във водата, понеже се смята, че истинска вещица със сигурност ще остане на повърхността, докато неоснователно обвинената ще да се удави сама и ще бъде оправдана посмъртно. Друг вид проверки включват ходене по горящи въглища, бодене с игли и т.н. По време на разпитите вещиците са държани в специално определени за тях сгради. Някои от тези структури са оцелели в Испания и до днес и все още се наричат "кули на вещици".
Вещиците в културата
Образът на жена, свързана със зли духове, навлиза от популярните слухове в литературата. Писателят Фернандо де Рохас го изобразява в романа "Селестина", където вещицата е алчна, хитра и коварна жена. Тя живее в усамотена къща сред отрови и магически магьоснически формули и с помощта на силите на мрака нанася вреди на хората, манипулирайки дори самия Сатана.
Героят на Селестина се е превърнал в нарицателно за много поколения испанци. В провинция Толедо дори има музей, посветен на Селестина.
Класическият образ на вещица е възпроизвеждан също в творби на Лопе де Вега, както и на Мигел де Сервантес, който обаче го описва по-скоро с хумор. Пример за това е неговият роман "Разговорът на кучетата".
С течение на времето в литературата и в народната традиция вещиците започват да се превръщат вече не в зловещи, а в комични персонажи. Така ги изобразява и художникът Франсиско де Гоя в по-късни времена. Освен хумора и някои предразсъдъци, ерата на вещиците оставя на испанци и ценни знания в областта на традиционната медицина.
