Връзки за достъпност

Извънредни новини

Да не те искат, защото си голям. Даниела, която намери майка на 16


След 6-годишно чакане Даниела вече има ново семейство 

Над 2500 български деца в момента са никъде. Те са изоставени от родителите си, но не могат и да бъдат осиновени. Техните съдби са някъде в папките, защото са просто забравени.

Тя е родена през 2001 г. и веднага след това е настанена е в Дом „Майка и дете“. Биологичната майка не е посещавала детето след 2005-а, а бащата е починал. Доказано е, че няма процедура по реинтеграция. Тя е вписана в регистъра за осиновяване чак през 2013 г. С 11 години закъснение.

Той е роден през 2006 г. Настанен е в Дом за медико-социални грижи веднага след раждането му. Има два неуспешни опита да бъде върнат отново при биологичните му родители. През 2010 г. той е настанен в Център за настаняване от семеен тип. Родителите му не го търсят никога повече. Вписан е за осиновяване чак през 2016 г. С 6 години закъснение.

Тя е родена през 2002 г. Година по-късно е настанена в Дом за медико-социални грижи. Местена е три пъти в институции и приюти за безпризорни, както и в две приемни семейства. Майката е лишена от родителски права с няколко съдебни решения. Детето е вписано в регистъра за осиновяване чак през 2013 г. С 4 години закъснение.

Те са много. Зад всяко лично местоимение стои конкретна детска трагедия. Момичета и момчета, прехвърляни между институциите. Съдби, потънали в папки и бюрократични процедури.

А това е Даниела

Даниела е била на 10 години, когато един ден майка ѝ изчезва. "Тя постоянно ме лъжеше, правеше се, че е болна. Сутринта я нямаше. Просто изчезна", разказва Даниела.

Даниела е на 16 години
Даниела е на 16 години

В следващите шест години детето е местено в различни институции, където се сблъсква с физическо и психическо насилие. През цялото време Даниела е била потърсена от майка си само веднъж.

Даниела е част от статистиката с изоставени деца. Само през миналата година близо 3 хиляди български деца си били изоставени от родителите си. Според закона в момента, в който това се случи, по отношение на децата се предприемат т.нар. мерки за закрила. Възможностите са няколко - настаняване в приемно семейство, настаняване в център от семеен тип или задействане на процедура по осиновяване.

Забравените деца
please wait

No media source currently available

0:00 0:06:03 0:00

Първите две мерки би трябвало да са временни - докато се прецени има ли възможност детето да се върне при биологичните си родители или да бъде отглеждано от роднини. В този период децата се водят "потребители на социална услуга". Съдбата им е в ръцете на социалния работник, който отговаря за тях.

Проблемът е, че често временното се превръща в постоянно и често момчетата и момичетата израстват в институции, а не в семейна среда. Това не би трябвяло да е така и по закон. Но се случва точно това. След малко ще стигнем и до отговор на въпроса "Защо?".

Дългият път до регистъра

Когато едно дете няма шанс да се върне при биологичните си родители, решението е търсене на ново семейство чрез осиновяване. Един от основните проблеми, който доскоро е забавял процедурата по осиновяване, е бил, че независимо че са изоставили и не се грижат за детето си, биологичните родители не могат да бъдат открити или пък не дават съгласие за осиновяване, или пък се появяват епизодично в живота на детето. Всичко това прави осиновяването невъзможно.

„По различни причини законовата възможност за осиновяване без съгласието на родител не се прилагаше в интерес на детето преди 2009 г. и се разви феноменът на деца, които навършват пълнолетие в институциите, без да им е даден изобщо шанс да намерят семейство чрез осиновяване“, коментира Велина Тодорова, член на Комитета по правата на детето в ООН.

Когато едно дете е изоставено, то се вписва в регистъра за осиновяване след 6 месеца.

През 2009 г. в Семейния кодекс е направена ключова поправка. Според нея, когато едно дете е изоставено - или по други причини е настанено извън семейната му среда, а биологичните му родители не правят нищо, за да си го върнат, детето се вписва в регистъра за осиновяване след 6 месеца. Това е срокът, в който детето може да "чака" родителите си да се "поправят". След това законът предвижда търсене на ново семейство.

Вписването в регистъра за осиновяване е първата стъпка от пътя, който трябва да извърви едно дете, за да намери ново семейство. Само така хората, които са заявили, че искат да станат родители, могат да разберат, че има дете, което чака да намери родители.

Оказва се обаче, че законът не се прилага на практика. „Един от основните проблеми е, че на изключително много деца се забавя тяхното вписване в регистъра за осиновяване, независимо дали е в регистъра за национално или за международно осиновяване“, обясни за Свободна Европа Вили Дошева от Асоциацията на осиновени и осиновители.

От Агенцията за социално подпомагане отричат да има забавяне на вписването в регистъра. „Когато родителят не е намерен, когато родителят е трайно дистанциран, тогава задължително се предприемат действия и детето се вписва в регистъра“, каза за Свободна Европа Цветанка Бахчеванджиева от Агенцията за социално подпомагане.

Да не те искат, защото си голям

Случаите на конкретни деца обаче показват, че има забавяне. Понякога то е достатъчно дълго, за да порасне детето. Колкото по-голямо става едно дете, толкова по-трудно то може да намери ново семейство.

Бебе или малко дете, което да е здраво - най-често това е профилът, който търсят българските осиновители.

Времето минава в чакане и за Даниела. В годините, в които расте в различни институции, тя е наясно с проблема. "Аз понеже съм голямо дете, на 16 години, и трудно се намира семейство. Повечето хора искат да осиновят бебе", споделя момичето.

Даниела е вписана в регистъра за осиновяване през 2016 г. В следващите години, тя е чакала "някой да я намери", а докато това се случи е била "потребител на социални услуги". Тя е местена в различни институции в продължение на шест години.

Продължителният престой на децата в приемни семейства и центрове за настаняване не е в техен интерес. Според адвокат Нели Ганчева, колкото по-дълго време за едно дете не се случва нищо и то остава там, където е, толкова по-тежко и по-трудно е преминаването му в новото семейство. Тя работи в сдружение „АНИДО“, което предоставя помощ за международни осиновявания.

„Доста от децата създават емоционална връзка, независимо дали са в приемно семейство или са във вид социална услуга, която да бъде подготовка за осиновяването и това впоследствие довежда до емоционални проблеми, до травми при децата, които след това се осиновяват“, обяснява Вили Дошева от Асоциацията на осиновени и осиновители.

„Да не говорим за децата на 16 години, които вече са си изградили свои контакти. И ние тогава не ги осиновяваме. От тяхна гледна точка, ние ги отвличаме, защото те този живот познават“, каза адвокат Нели Ганчева.

От над 4 хиляди деца, които са настанени извън семейства на техни близки и познати, близо 2500 са никъде.
Нели Ганчева, сдружение АНИДО

„Последната справка, получена от Агенцията за социално подпомагане, красноречиво говори, че от над 4 хиляди деца, които са настанени извън семейства на техни близки и познати, близо 2500 са никъде. Т.е. нито се работи за тяхното връщане в биологично семейство, нито се работи за тяхното осиновяване. Те просто стоят и ползват едни социални услуги“, каза адвокат Нели Ганчева.

В сигнал до прокуратурата от Асоциацията на акредитираните организации за международно осиновяване описват конкретни случаи на деца, които са останали извън регистрите за национално осиновяване, поради неспазване на закона. Някои от тях са били вписани в системата с 11 години закъснение.

По думите ѝ „това са забравените деца на България. Тези, които стоят в папките, във файловете и за които не се сещаме“.

"Сега усещам обичта"

Към момента 1176 български деца са вписани в регистъра за осиновяване и чакат да намерят семейство.

Даниела вече не е част от този регистър. В края на декември тя замина за Съединените щати, където ще живее с нейните осиновители. Новата ѝ майка се казва Лейни.

"Нямах никаква вяра, че ще имам майка", казва Даниела. Американското семейство е започнало процедурата по осиновяването ѝ преди две години, а пандемията е забавила този процес.

"Тя знае от две години. Това беше много дълъг път за нея, много труден. Тя изкара много дълги и самотни дни. Но най-накрая всичко свърши и ние сме тук", казва Лейни, която има и седем биологични деца.

"На летището първото ми усещане беше… от доста време не бях го усещала – майчина прегръдка. Майчината обич е голямо чувство. Аз от осем години, дори и при истинската ми майка, не бях усещала такава обич и такава предгръдка. Когато усетих първата прегръдка на майка ми, беше прекрасно чувството", каза Даниела.

  • 16x9 Image

    Генка Шикерова

    Генка Шикерова е разследващ журналист в Свободна Европа от 2020 година. Работила е дълги години в бТВ и Нова телевизия.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG