на живо Войната: Зеленски иска поне 200 хил. европейски миротворци да служат в Украйна в случай на мир

Украинският президент Володимир Зеленски иска поне 200 хиляди европейски военни да служат в Украйна като мироопазващи сили при евентуално прекратяване на огъня с Русия. Зеленски каза това по време на дискусия в рамките на Световния икономически форум в Давос в сряда.

Изказването му идва няколко дни след встъпването в длъжност на новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Тръмп обеща бързо да прекрати войната в Украйна и засили призивите си за мирна сделка между Киев и Москва.

В сряда Зеленски каза, че за подкрепата на такова споразумение са необходими поне 200 хиляди миротворци „от всички европейци“, и настоя, че САЩ ще имат водеща роля за успеха на всяко подобно начинание. Според украинския президент такъв контингент ще бъде само част от общите гаранции за сигурността на Киев при евентуални преговори за прекратяване на войната.

Мироопазващи сили от 200 хиляди души биха били безпрецедентно усилие за Европа, много по-голямо от индивидуалния капацитет на повечето държави. Водената от НАТО международна мисия в Босна и Херцеговина през 1996 г. достигна 60 хиляди военнослужещи, като около една трета от тях бяха от САЩ.

Зеленски оправда това искане с факта, че руската армия наброява повече от 1,5 милиона души, докато Украйна има само половината от този брой.

По-рано този месец Зеленски каза, че разполагането на чуждестранен военен контингент в Украйна се обсъжда с няколко държави. Междувременно британски медии съобщиха, че Великобритания и Франция са обсъдили изпращането на свои войници в Украйна като мироопазващи сили след евентуално примирие с Русия.

Вижте също

Зеленски подкрепи искането на Тръмп членките на НАТО да харчат 5% от БВП за отбрана

Президентът на САЩ Доналд Тръмп допусна възможността да наложи допълнителни санкции на Русия, ако президентът Владимир Путин откаже да преговаря за прекратяване на войната в Украйна.

Попитан от журналисти в Белия дом във вторник дали Вашингтон ще наложи нови санкции на Москва, ако Путин не седне на масата за преговори, Тръмп каза: „Така звучи.“

Той не даде подробности какви нови мерки предвижда. Русия вече е обект на тежки икономически санкции заради нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г., наложени от САЩ и други държави, подкрепящи Украйна.

Тръмп потвърди намерението си да разговаря с Путин в близко бъдеще.

„Разговаряме с [украинския президент Володимир] Зеленски. Много скоро ще разговаряме с президента Путин“, каза Тръмп.

Още преди встъпването си в длъжност Тръмп каза, че си поставя за цел да прекрати войната в Украйна бързо.

Вижте също

Как Тръмп ще опита да сложи край на войната в Украйна

Службата за сигурност на Украйна и Държавното бюро за разследване (ДБР) са задържали трима високопоставени украински военни, обвинени в провал при защитата на Харковска област по време на руската офанзива през май 2024 г.

Според официално изявление, публикувано в понеделник от ДБР, сред задържаните са бригаден генерал, генерал-лейтенант и полковник. Те са заемали ключови ръководни постове в териториалната отбрана на Украйна.

В разследването се твърди, че служителите са пропуснали да подготвят адекватно отбранителните позиции по граничните райони на Харковска област. Съобщава се, че по време на подновеното нападение на Русия те са загубили контрол над войските си, което е допринесло за загубата на стратегическа територия.

Обвиненията срещу задържаните офицери включват небрежност по време на война и организиране на неразрешено отстъпление от бойното поле. Ако бъдат признати за виновни, служителите могат да бъдат осъдени на до 10 години затвор.

Арестите идват на фона на продължаващи руски атаки срещу различни региони в Украйна, включително Харков, Донецк и Херсон.

Новият президент на САЩ Доналд Тръмп каза, че руският президент Владимир Путин „унищожава“ Русия, като отказва да сключи споразумение за прекратяване на войната ѝ в Украйна.

Тръмп добави, че скоро може да разговаря с Путин, но не даде повече подробности.

Вижте също

Тръмп обвини Путин, че "унищожава" Русия, като не търси мирна сделка с Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски поднови спешната си молба за допълнителни системи за противовъздушна отбрана (ПВО) от западните съюзници. Зеленски поиска страната му да получи още от произведените в САЩ ракетни системи „Пейтриът“, за каквито Киев отдавна настоява.

Това се случва след дни на непрекъснати руски атаки. Зеленски каза, че през последната седмица Украйна е била обстрелвана от над 1000 руски снаряда.

„За една седмица руската армия е използвала около 550 бойни дрона, почти 60 ракети от различен тип и повече от 660 въздушни бомби“, написа украинският президент в Телеграм.

Той благодари на украинските военни за защитата от „ежедневните удари по инфраструктурата“ и за това, че са попречили на повечето руски оръжия да „достигнат целите си“.

Въпреки това Зеленски добави, че „постоянната задача е да продължим да укрепваме защитата на нашето небе“. „Повече системи „Пейтриът“ за Украйна означава повече защита на живота“, добави той.

Миналата година западните съюзници обещаха да изпратят на Киев допълнителни тактически системи за ПВО и прехващачи „Пейтриът“. Зеленски от месеци насам настоява за такава подкрепа.

Русия нанесе удари с балистични ракети по Киев, като уби четирима души и рани трима, съобщи кметът на Киев Виталий Кличко. Обстрелът е повредил водопровод и вход за метрото в район "Шевченко", унищожил е три автомобила,, частично е разрушил административна сграда, бизнес център и магазин.

През изтеклата нощ Москва нанесе удари и по Запорожка област в Украйна, където осем души са били ранени, а няколко жилищни блока са били повредени.

Новините идват на фона на украински обстрел с дронове по петролни складове на руска територия. През нощта на петък срещу събота тези удари предизвикаха пожар в град Людиново, Калужска област и подпалиха складове със гориво и смазочни материали в град Тула.

Людиново беше обстрелвано с украински дронове и през ноември 2024 г.

За ударите по бази в Тула засега има по-малко информация. "Украинска правда" пише, че през изтеклата нощ там са били нанесени най-малко 10 точни удара и че пожарът е мащабен.

Украйна и Обединеното кралство подписаха 100-годишното споразумение за партньорство. Това се случи при първото посещение на Киър Стармър в Украйна като премиер на Великобритания.

Основните точки на документа включват:

• Засилване на военното сътрудничество в областта на морската сигурност чрез нова рамка за укрепване на сигурността в Балтийско, Черно и Азовско море и за възпиране на продължаващата руска агресия;
• Сътрудничество за развитие на научните и технологичните партньорства в области като здравеопазване и болести, агротехнологии, космически изследвания и дронове, както и изграждане на приятелства за цял живот чрез проекти в класните стаи;
• Стартирана е и нова схема за проверка на зърното, изградена в Обединеното кралство, за проследяване на откраднатото зърно от окупираните украински територии.

Посещението на Стармър се осъществява само дни преди Доналд Тръмп да влезе отново в Белия дом.

На този фон президентът на Украйна Володимир Зеленски желае да получи гаранции за сигурност от ключови съюзници, опасявайки се, че новата администрация на САЩ може да започне да настоява Украйна да сключи мир с Русия.

Русия е загубила около 1580 войници през последните 24 часа, съобщи Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна в сряда сутринта.

Украинското командване оценява общите загуби на Русия по време на пълномащабна война на 812 670 души личен състав.

На 15 януари щабът актуализира данните за загубите на руска техника:

• 9 780 танка (+13 спрямо предходния ден)
• 20 348 бронирани бойни машини (+22)
• 21 975 артилерийски системи (+52)
• 1 262 ракетни системи за залпов огън
• 1 046 системи за противовъздушна отбрана (+2)
• 369 самолета
• 331 хеликоптера
• 22 383 дрона на оперативно-тактическо ниво (+107)
• 3 018 крилати ракети
• 28 кораба и лодки
• 1 подводница
• 33 995 автомобила и танкера (+204)
• 3,696 единици специално оборудване

Русия и Украйна до голяма степен не коментират военните си загуби. За последен път Москва официално публикува данни за броя на убитите си войници през септември 2022 г., когато съобщи, че са загинали 5937 души. Киев също не е правил това от дълго време, като казва, че данните ще бъдат публикувани след края на войната.

На 8 декември 2024 г. украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че от началото на пълномащабната война Украйна има 43 000 убити и 370 000 ранени войници. Според него загубите на Руската федерация надхвърлят 750 000 души - 198 000 убити и над 550 000 ранени.

Ръководителят на Пентагона съобщи на 7 декември, че Русия е загубила най-малко 700 000 войници и е похарчила над 200 млрд. долара за войната си срещу Украйна .

Според оценка на Уолстрийт Джърнал от 17 септември общите загуби на руските и украинските военни от началото на пълномащабната война през 2022 г. може да надхвърлят един милион. Вестникът оценява броя на загиналите украински военни на 80 000, а на руските - на около 200 000. Около 400 000 души в украинската армия и 400 000 в руската армия са ранени, пише медията.

Тогава Киев коментира данните за загубите на Украйна, като каза, че реалната цифра е „значително по-ниска“.

Пожари са избухнали в индустриални центрове и рафинерии няколко руски области след атаки на Украйна с дронове.

В Казан гори база за втечнен газ на държавната „Газпром“, съобщават канали в Телеграм. Според сведенията в каналите в базата горят поне три резервоара. Не се съобщава за ранени.

От атаките в казан е пострадал и завод за пластмаса. Летището на Казан е временно затворено.

В Енгелс под атака е била подложена нефтена рафинерия на компанията „Росрезерв“, която също е обхваната от пожари. На същото място Украйна извърши атака и на 8 януари като гасенето на пожара отне близо 5 дни.

В самия Саратов също е било ударена нефтена рафинерия.

Обучението в училищата в двата града ще се провежда дистанционно в следствие на атаките.

Вижте също

Украйна е извършила атака срещу "Турски поток", твърди Русия

Президентът на Украйна Володимир Зеленски предложи на лидера на КНДР Ким Чен Ун размяна на севернокорейски военнопленци срещу пленени в Русия украински войници.

„В допълнение към първите пленени войници от Северна Корея, несъмнено ще има и други. Това е само въпрос на време преди нашите войски да успеят да заловят и други“, написа Зеленски в Екс.

Думите му дойдоха, след като ден по-рано той обяви, че двама севернокорейски войници са били пленени от украинските военни в руската Курска област.

Нито Русия, нито Северна Корея официално са признали участието на севернокорейски войници на фронта в Украйна. За това има множество доказателства.

По данни на южнокорейското стотици севернокорейски войници вече са загинали на бойното поле, а още няколко хиляди са ранени. Според южнокорейски депутат, цитиран от Ройтерс, севернокорейските войници са получили инструкции да се самовзривяват, за да не рискуват попадане в плен.

Вижте също

Кабел вместо радиосигнал. С какво новите руски дронове превъзхождат украинските

Южна Корея потвърди в неделя, че Украйна е заловила двама севернокорейски войници в руската Курска област. Информацията беше съобщена за пръв път в събота от украинския президент Володимир Зеленски в Телеграм.

Националната разузнавателна служба на Южна Корея "потвърди, че украинските военни са заловили двама севернокорейски войници на 9 януари на бойното поле на Курск в Русия", се казва в официално изявление на Сеул.

На 11 януари Зеленски каза, че украинските следователи разпитват двама войници от Северна Корея. Той публикува и няколко снимки на военнопленниците.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) публикува по-късно същия ден видео, което показва двама мъже в болнични легла - единият с превързани ръце, а другият с превързана челюст. Разпитите на двамата са извършени с пшомощта на преводачи, които работят с Националната разузнавателна служба на Южна Корея.

СБУ съобщи, че единият от севернокорейските войници, който е роден през 2005 г., твърди, че вярва, че е бил в Русия на "обучение, а не да води война срещу Украйна". Другият е бил принуден да пише отговорите си заради наранена челюст. Той казва, че е роден през 1999 г. и е бил снайперист в севернокорейската армия.

Вижте също

"Изобщо не са подготвени". Бивш севернокорейски войник за войските на Пхенян в Русия

Министерството на отбраната на Русия съобщи, че руските сили са установили контрол над село Шевченко, разположено близо до логистичния център Покровск, ключова руска цел при настъплението в Донецка област в Украйна, предаде Ройтерс.

Украинските военни не споменават селището в своята сводка за бойните действия, но заявиха, че Русия е предприела над 50 атаки срещу позициите на силите Й край Покровск през последното денонощие.

Руските сили твърдят, че техните „решителни действия“ са завършили с превземането на Шевченко. Селото се намира на около 3 км западно от Покровск. В сводката на Москва се казва още, че руските войски са започнали да нанасят удари със самолети, дронове и ракети по украински военни летища и енергийна инфраструктура.

Генералният щаб на украинските въоръжени сили заяви, че те са отблъснали 46 от 56 руски атаки срещу десетина града в района на Покровск. Сраженията на десетина места продължават.

Украински следователи разпитват двама войници от Северна Корея, които силите на Киев заловиха в района на Курск в Русия, съобщи украинският президент Володимир Зеленски.

"Това са двама войници, които, въпреки че бяха ранени, оцеляха и бяха докарани в Киев и разговарят със следователи от СБУ [украинската служба за сигурност]", каза Зеленски в свое изявление в Телеграм в събота.

Публикацията на Зеленски включва снимки на войниците, които според него са били взети в плен. Това е първият случай, в който украинските власти публикуват изображения на пленени севернокорейски войници.

Миналата година Москва изпрати около 11 000 войници в Курск, за да подкрепят руските сили в региона, който е частично контролиран от украинските сили от август.

СБУ уточни, че пленниците не говорят нито украински, нито английски или руски, затова комуникацията с тях става чрез преводач от корейски, предаде Укринформ.

Вижте също

Защо Северна Корея праща войски в подкрепа на Путин в Украйна

Дронове се разбиха в две жилищни сгради в град Котовск в Тамбовска област в Западна Русия, ранявайки няколко души, каза губернаторът на региона рано в събота.

Евгений Первишов съобщи в Телеграм, че няколко души са получили наранявания от счупени стъкла и им е оказана медицинска помощ. Первишов каза, че сградите не са се запалили и са претърпели само незначителни щети.

Снимки и видеоклипове от инцидента, които не са проверени неззвисимо от Радио Свободна Европа, бяха публикувани онлайн от местни жители.

ТАСС предаде, че дроновете са изстреляни от Украйна, но Генералният щаб на украинската армия не е съобщил за атаки с дронове срещу руски региони.

Информационната агенция добави, че властите в други части на Русия и окупирания от Москва Крим също съобщават за атаки с украински дронове в нощта на 10 срещу 11 януари, включително в района на Краснодарския край. Експлозии са чути и в Курска и Воронежка области на Русия.

Летищата в Казан и Нижнекамск, Република Татарстан, както и в Уляновск, административен център на едноименната руска област, бяха временно затворени, но впоследствие възобновиха работа.

Разполагането на чуждестранен контингент в Украйна ще стане "един от най-добрите инструменти" за принуждаване на Русия към мир, каза президентът на страната Володимир Зеленски по време на 25-то заседание на Контактната група за Украйна във военновъздушната база Рамщайн в Германия.

"Нека бъдем по-практични, за да направим това възможно. И чухме сигнали от Обединеното кралство в подкрепа на това. Трябва да сме смели и да предложим наистина силни инструменти", каза той на съюзниците.

Зеленски припомни предложението на Франция за разполагане на партньорски войски в Украйна, като подчерта, че тази мярка ще доближи мира.

През ноември френският външен министър Жан-Ноел Баро призова съюзниците "да не поставят червени линии" по въпроса за подкрепата на Украйна и не изключи варианта за изпращане на френски войски там. Идеята за разполагане на западни военни в Украйна за първи път беше изразена от френския президент Еманюел Макрон през февруари миналата година.

Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин обяви нов пакет от военна помощ в размер на 500 млн. долара като част от целта на отиващата си администрация на президента Джо Байдън да изпрати възможно най-голяма подкрепа преди новоизбраният президент Доналд Тръмп да встъпи в длъжност.

Пакетът включва "допълнителни ракети за украинската противовъздушна отбрана, повече боеприпаси, повече боеприпаси въздух-земя и друго оборудване за поддръжка на украинските F-16", каза Остин. Той говори по време на среща във военновъздушната база Рамщайн в Германия на контактната група от около 50 партньорски държави, които подкрепят Украйна откакто Русия нахлу през февруари 2022 г.

Украинският президент Володимир Зеленски, който също присъства на срещата, призова Европа да се обедини около Киев, ако подкрепата на САЩ отслабне при бъдещата администрация на Белия дом.

Вижте също

Защо Украйна започна нова офанзива срещу Русия точно сега

13 души бяха убити, а най-малко 113 - ранени при руски удар срещу град Запорожие в Южна Украйна, съобщиха местните власти. Атаката е нанесена в сряда вечерта и е била насочена срещу индустриална част на града.

Според съобщенията отломки са ударили трамвай и микробус с пътници, като са повредили паркирани наблизо автомобили.

Видеоклип, разпространен от службите за спешна помощ, показва обезобразени и окървавени тела по тротоарите, докато пожарникарите се втурват да гасят пожари в автомобили и в близка административна сграда.

„Няма нищо по-жестоко от въздушни удари по град, със знанието, че обикновените цивилни ще пострадат“, каза президентът на Украйна Володимир Зеленски в публикация в Телеграм.

Зеленски каза още, че руските войски са ударили с авиационни бомби. До момента Москва не е коментирала атаката.

Русия систематично атакува гражданската и енергийната инфраструктура на Украйна от началото на войната. Освен това е обвинявана от Киев, че целенасочено атакува жилищни райони, което Москва отрича въпреки нарастващите доказателства за противното.

Украйна също беше обвинена от Москва, че е атакувала гражданска инфраструктура, но в много по-малка степен.

В сряда руската Саратовска област е атакувана от украински дронове, подпалена е петролна база, потърси губернаторът на областта Роман Бусаргин в Телеграм. "Силите за противовъздушна отбрана свалиха дронове. Има попадение на отломки върху промишлено предприятие в Енгелс", пише той. По-късно допълва, че няма жертви и че "има достатъчно сили и средства за локализиране на пожара".

Бусаргин не уточнява кое предприятие е атакувано, но Радио Свобода и няколко Телеграм канала установяват координатите на пожара - че става дума за петролната база "Кристал" на Федералната служба за запасите, която съхранява гориво за военното летище Енгелс-2.

На него е базирана стратегическата авиация. То може да действа като носител на ядрено оръжие и редовно нанася удари по Украйна с крилати ракети. Към 2023 г. летището е единственото, на което са базирани стратегическите бомбардировачи Ту-160.

По данни на руското министерство на отбраната през изминалата нощ над Саратовска област са унищожени 11 украински дрона. Киев не е съобщил за нападението.

Украинските въоръжени сили започнаха офанзива в района на Курск. В неделя украинските военни навлязоха с няколко километра по-навътре в руската територия, където се намират от началото на август. Руски провоенни блогъри съобщават за придвижване на украински бронирани машини северно от Суджа. Украински официални лица също говорят за настъпателната операция.

В същото време руското министерство на отбраната съобщава, че Украйна е претърпяла тежки загуби в сраженията за Курахово в Донецка област. Градът е важен логистичен център за украинската армия. Твърди се, че градът е паднал под руски контрол, но Киев не е потвърдил официално информацията.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен смята, че позицията на Украйна в района на Курск в Русия е важна за всякакви бъдещи преговори. Той каза това пред репортери в Сеул на 6 януари - ден след като дойде новината, че украинската армия е започнала нова офанзива в Курска област.

Блинкен посочи, че отиващата си администрация на президента Джо Байдън иска да гарантира, че „Украйна има възможно най-силната ръка за игра“ в евентуалните преговори за спиране на огъня с Русия.

„Тяхната позиция в Курск е важна, защото това със сигурност е нещо, което ще бъде взето под внимание при всякакви преговори, които може да се проведат предстоящата година“, каза Блинкен.

Той добави, че дори ако преговорите се състоят, Украйна пак ще има нужда от "адекватни гаранции за сигурност", тъй като руският президент Владимир Путин няма да смята, че "играта е приключила".

„Неговите имперски амбиции остават и това, което той ще се опита да направи, е да си почине, да се превъоръжи и в крайна сметка да атакува отново“, каза държавният секретар.

Украйна за пръв път започна военна офанзива в Курската област в Русия през август 2024 г. Тя не успя да изпълни една от основните си цели - да отвлече вниманието на руските сили и да облекчи натиска, който те оказват на украинските военни на други места. Сега от изявленията на украински официални лица и руското министерство на отбраната стана ясно, че украинската армия е започнала ново нападение в руската Курска област.