на живо Войната: САЩ планират да продадат оръжия на стойност 322 млн. долара на Украйна

САЩ одобриха потенциалната продажба на оръжия на стойност 322 милиона долара за укрепване на противовъздушната отбрана и бронираните бойни машини на Украйна.

Решението предстои да бъде одобрено окончателно и от Конгреса. То идва 10 дни след като президентът на САЩ Доналд Тръмп каза, че планира да предостави на Украйна оръжия за „милиарди долари“, които НАТО да закупи.

Сега обявената сделка включва системи за противовъздушна отбрана HAWK на стойност до 172 милиона долара, както и оборудване и услугите за бойните машини на пехотата Bradley за 150 милиона долара. Това става ясно от съобщение на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността на САЩ (DSCA).

Руските атаки срещу жилищни райони в Украйна продължиха и в сряда вечерта на фона на приключилия нов кръг от разговори между Москва и Киев в Турция.

Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че трима души са загинали в Харковска област в резултат на нощни руски атаки, а над десет души са ранени, включително деветгодишно дете в Черкаси.

Освен това паметник на културата от списъка на ЮНЕСКО е бил повреден в историческата част на Одеса при масираната руска атака с дронове през нощта срещу четвъртък. Това съобщи председателят на Одеската областна военна администрация Олег Кипер.

По негова информация нападението е причинило и други материални щети, както и пожари. Повредена е многоетажна жилищна сграда.

Русия и Украйна проведоха трети кръг от преговори в Истанбул в сряда. Те се споразумяха да продължат обмена на военнопленници, но този път страните обсъдиха и връщането на цивилни задържани. Това съобщиха представители на украинската делегация след разговорите.

По време на обмените ще бъде обърнато специално внимание на военнопленниците, които са в плен повече от три години. Ръководителят на руската делегация на преговорите Владимир Медински съобщи, че се планира размяната на 1200 украински срещу 1200 руски военнопленници.

Ръководителят на украинската делегация Рустем Умеров каза още, че Киев е предложил до края на август да се проведе среща между лидерите на Украйна и Руската федерация Володимир Зеленски и Владимир Путин, с участието на президентите на Турция и САЩ Реджеп Ердоган и Доналд Тръмп. Няма незабавен официален коментар от руската страна.

Русия е атакувала газовите съоръжения на държавната украинска компания "Нафтогаз" в нощта срещу сряда, съобщи пресслужбата на компанията, цитирайки Серхий Корецки, председател на борда на директорите.

„Извършени са десетки удари с дронове. Има разрушения“, каза Корецки.

Той отбеляза още, че подобни атаки се случват редовно, въпреки че тези обекти нямат военно, а само гражданско значение.

„Това е изключителен акт на тероризъм, с който врагът се стреми да сплаши украинците и да пречупи волята ни. Целта на терористите е очевидна - да отслабят Украйна, да провалят подготовката за зимата и да създадат проблеми с доставките на газ за украинците по време на студеното време“, каза още председателят на управителния съвет.

От компанията добавят, че отстраняването на последствията продължава, като на място работят екипи от специалисти.

През март руските войски атакуваха обекти на "Нафтогаз", като повредиха съоръженията за производство на газ.

Украинският президент Володимир Зеленски каза, че е насрочен нов кръг мирни преговори с Москва за сряда, 23 юли, в Турция. Зеленски каза това по време на вечерното си обръщение късно в понеделник.

„Днес обсъдих с Рустем Умеров подготовката за размяна на затворници и друга среща с руската страна в Турция“, каза Зеленски. Умеров е бившият военнен министър на Украйна, понастоящем ръководител на Съвета за национална сигурност и отбрана на страната.

„Умеров съобщи, че срещата е планирана за сряда [23 юли]. Повече подробности ще бъдат предоставени утре“, добави той.

Ако страните се срещнат в Турция, това ще бъде първата им среща лице в лице от седем седмици насам.

От Кремъл обаче не потвърдиха датата или мястото на следващия кръг от преговори, като заявиха само, че чакат повече подробности. Оттам добавиха, че двете страни все още заемат „диаметрално противоположни“ позиции относно начините за прекратяване на войната.

„Съществува нашият проект на меморандум – има и проект на меморандум, който е предаден от украинската страна. Ще има обмен на мнения и разговори по тези два проекта, които засега са диаметрално противоположни“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и добави, че за Русия остава най-важно да постигне целите си, а те "не са се променили".

Русия настоява Украйна да се откаже изцяло от четири региона, които Русия незаконно анексира през септември 2022 г., но така и до момента не успява да завземе напълно. Киев трябва също да се откаже от кандидатурата си за присъединяване към НАТО и да приеме строги ограничения на въоръжените си сили – искания, които Украйна и нейните западни съюзници категорично отхвърлиха.

Русия продължава насилствено да депортира украинска деца. Става дума не просто за нежелани последици от войната, а за целенасочена стратегия, с която Москва цели да "открадне бъдещето" на Украйна, сочи доклад. Ксения и нейният брат Серхий, които са отведени насила в Русия, разказват от първо лице.

Вижте също

"Следващо поколение войници". Как Русия краде бъдещето на Украйна с принудителни депортации на деца

Русия нанесе поредна масирана атака срещу няколко украински града в нощта срещу понеделник. Ударени са Киев, Харков и Ивано-Франкивск, като нападението срещу Ивано-Франкивск е най-голямото от началото на пълномащабната руска инвазия.

По думите на кмета на града Руслан Марцинкив той е претърпял комбиниран удар с ракети и дронове „Шахед“. Има ранени.

"Благодаря на противовъздушната отбрана. На всички, които участваха в защитата на град Ивано-Франковск. Това е най-голямата атака от началото на пълномащабното нахлуване", каза Марцинкив.

Според съобщения на украинските военновъздушни сили, основната цел на руските удари е бил Киев, а атаката срещу столицата е продължила повече от осем часа. Според предварителни данни на местните власти в Киев е загинал един човек, а двама са ранени. Повредени са жилищни сгради и метростанция.

В Харков също са нанесени щети на път, трамвайни линии и електропроводи, регистриран е пожар в гражданско предприятие. Към този момент няма информация за жертви.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп се опитва да окаже натиск върху Русия да спре войната си срещу Украйна. Той обяви нови доставки на оръжие и даде на руския президент Владимир Путин 50 дни да се съгласи на сделка. Но анализатори не очакват този ултиматум да постигне успех. Ето защо.

Вижте също

50 дни за сделка. Може ли ултиматумът на Тръмп да промени политиката на Путин за войната в Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски каза в събота, че Киев е изпратил на Москва предложение за провеждането на нов кръг мирни преговори през следващата седмица, предаде Ройтерс.

Украйна и Русия вече проведоха два кръга преговори в Истанбул през последните няколко месеца. Разбраха се да си разменят затворници, но не постигнаха пробив в прекратяването на войната, която Русия започна преди близо три години и половина. Сега Зеленски каза, че прави опит за нов разговор с цел да ускори процеса.

„Трябва да се направи всичко възможно, за да се постигне прекратяване на огъня“, каза той във вечерното си обръщение към украинците.

„Руската страна трябва да спре да се крие от решения“, добави Зеленски и повтори призива си за лидерска среща с руския президент Владимир Путин.

В неделя говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Путин е готов да се придвижи към мирно споразумение с Украйна, но Москва продължава да държи на постигането на целите, които си е поставила в началото на инвазията.

„Президентът Путин многократно е изразявал желанието си да доведе украинския конфликт до мирно разрешение възможно най-скоро“, каза Песков и добави:

„Основното за нас е да постигнем целите си. Нашите цели са ясни.“

Русия иска Украйна да ѝ отстъпи частично окупираните региони Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, включително частите, които все още са под контрола на Киев. Москва също така призова за строги ограничения на размера на украинските въоръжени сили и степента на чуждестранното военно сътрудничество с Киев. Украйна и западните ѝ съюзници определят тези условия като неприемливи.

Всичко това се случва няколко дни след като американският президент Доналд Тръмп заплаши Русия със санкции, ако до 50 дни не се съгласи на мирна сделка. Освен това тази седмица украинският парламент одобри състава на обновено правителство с нов премиер – Юлия Свириденко.

Досегашният министър на отбраната Рустем Умеров, който представляваше Киев на двата кръга от преговори в Истанбул, беше назначен за председател на Съвета за национална сигурност и отбрана и му беше възложено да даде по-силен импулс на преговорите.

Вижте също

Мащабни рокади в правителството на Украйна. Коя е новата премиерка Юлия Свириденко

Русия е изстреляла близо 380 дрона, крилати и балистични ракети срещу Украйна в нощта на петък срещу събота, съобщиха украинските власти.

Атаките поразиха Одеса и други украински градове, като убиха поне един човек, съобщиха представители на службите за спешна помощ. Според украинския президент Володимир Зеленски най-малко шестима души са били ранени в Одеса, включително едно дете.

Русия е атакувала и Павлоград в Днипропетровската област, съобщи ръководителят на регионалната военна администрация Серхий Лисак.

Новото нападение идва на фона на усилията за прекратяване на огъня, насърчавани от американския президент Доналд Тръмп. Тази седмица Тръмп даде на руския президент Владимир Путин 50 дни, за да се съгласи на сделка за мир в Украйна. В противен случай Тръмп заплаши Москва с вторични мита.

Президентът на САЩ определи като приоритет прекратяването на продължаващата от близо три години инвазия на Русия срещу Украйна още преди встъпването си в длъжност през януари. Но въпреки шестте телефонни разговора между Тръмп и Путин, трите кръга преговори с участието на представители на САЩ, Русия и Украйна и срещите в Кремъл с пратеници на Белия дом, Русия продължава да напада Украйна.

Европейският съюз (ЕС) постигна споразумение за 18-ия пакет от санкции срещу Русия заради пълномащабната ѝ инвазия срещу Украйна, която продължава близо три години и половина. За това съобщи Ройтерс в петък, като цитира върховната представителка на ЕС по въпросите на външните работи Кая Калас.

Санкциите включват редица мерки, насочени срещу руската петролна и енергийна индустрия.

Сред тях са намаляването на ценовия таван за петрола, забраната на руските газопроводи „Северен поток“, ограничаването на достъпа на руските банки до финансиране, блокирането на износа на технологии, използвани в дронове.

„ЕС току-що одобри един от най-силните си пакети от санкции срещу Русия до момента“, написа Калас в публикация в платформата Екс.

Калас добави, че блокът ще продължи с подобни мерки, така че „спирането на агресията да стане единственият път напред за Москва“.

„Приветствам споразумението за нашия 18-и пакет от санкции срещу Русия“, каза и председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен и добави:

„Ние удряме в сърцето на руската военна машина. Насочваме се към банковия, енергийния и военно-промишления сектор и включваме нов динамичен таван на цените на петрола.“

Новият пакет от европейски санкции срещу Русия беше одобрен, след като през последните седмици Словакия блокираше приемането му. Словашкият премиер Роберт Фицо е близък до руския президент Владимир Путин. Тази седмица Фицо каза, че страната му ще вдигне ветото.

Най-малко трима души са загинали при руска атака, която унищожи търговски център в Добропиля, на 30 км от Покровск в Източна Украйна.

По данни на украинските власти въздушна бомба КАБ-250 е ударила търговския център, докато той е бил пълен с хора. Спасителните служби продължават да разчистват останките, съобщават от местната администрация.

„След като разчистим всички останки, ще можем да дадем пълна информация за жертвите. Ранените получават медицински грижи“, каза лидерът не регионалната военна администрация Вадим Филашкин.

В последните месеци Русия увеличава атаките си в района на Покровск в опит да превземе важния от стратегическа гледна точка град.

Ударите с ракети и артилерия срещу Добропиля също се увеличават в последните седмици, твърдят украинските военни.

Някои от новите ракети за системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, отпуснати като военна помощ за нападнатата от Русия Украйна, вече пътуват натам, каза президентът на САЩ Доналд Тръмп.

Това се случи във вторник, ден след като Тръмп обяви нова военна помощ за Киев през НАТО. Идеята е европейските страни членки на НАТО да изпратят оръжия на Украйна и на тяхно място да получат нови, закупени от САЩ.

Така Тръмп промени позицията, която дълго време поддържаше срещу изпращането на оръжия за Украйна. Въпреки това не стана веднага ясно кои точно страни ще изпратят оръжията, включително системите „Пейтриът“, от които Киев силно се нуждае.

„Те идват от Германия“, каза Тръмп във вторник, без да даде повече подробности.

Германският министър на отбраната Борис Писториус каза, че две системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ вече се подготвят за доставяне в Украйна, като Берлин ще поеме разходите по техния превоз.

Междувременно в сряда Русия атакува градове в цяла Украйна със стотици дронове, като порази енергийната ѝ инфраструктура и рани най-малко 15 души.

Украинският президент Володимир Зеленски благодари на президента на САЩ Доналд Тръмп за „готовността му да подкрепи“ Украйна. Това се случи в понеделник, часове след като Тръмп каза, че САЩ ще наложат на Русия „много тежки мита“, ако до 50 дни не бъде постигнатa „сделка“ за войната на Москва срещу Киев.

По време на среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте Тръмп каза, че е много „недоволен“ от действията на Русия и ще използва търговията и налагането на мита, за да спре войната. На срещата се разбра още, че САЩ ще предоставят оръжия на стойност „милиарди долари“, които ще бъдат платени от страните членки на НАТО.

Няколко часа по-късно Зеленски проведе телефонни разговори с Тръмп и Рюте.

„Обсъдихме с президента [Тръмп] необходимите средства и решения за осигуряване на по-добра защита на хората от руските атаки и за укрепване на нашите позиции“, написа Зеленски в платформата Екс и добави - към американския президент:

„Благодаря ви за готовността да подкрепите Украйна и да продължите да работите заедно, за да спрете убийствата и да установите траен и справедлив мир.“

„Важно е да се увеличи натискът върху Русия в името на мира и спасяването на човешки животи. Благодаря ти, Марк“, написа още Зеленски за разговора си и с генералния секретар на НАТО.

САЩ ще наложат на Русия „много тежки мита“, ако до 50 дни не бъде постигнатa „сделка“ за войната в Украйна. Това каза президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на среща с генералния секратар на НАТО Марк Рюте във Вашингтон в понеделник.

„Ще наложим много тежки мита, ако нямаме сделка до 50 дни“, каза Тръмп и уточни, че става въпрос за „вторични мита“, които са в размер на „близо 100%“. Държавният глава не посочи допълнителни детайли по темата - нито какво визира под „сделка“, нито какво биха обхващали митата.

По време на срещата си с Рюте Тръмп каза, че САЩ ще предоставят оръжия на стойност „милиарди долари“, които ще бъдат платени от членовете на НАТО. По думите му тези оръжия ще бъдат изпратени в рамките на дни и ще включват и обещаните по-рано от него системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.

Вижте също

Тръмп заплаши Русия с мита, ако до 50 дни няма "сделка" за Украйна. САЩ изпращат "най-доброто" оръжие в Киев

Постигане на мир, засилване на отбраната на Украйна и евентуални нови санкции срещу Русия. Това са обсъдили украинският президент Володимир Зеленски и специалния пратеник на Доналд Тръмп в страната Кийт Келог.

Новината идва само часове преди очакваната „голяма новина“ на Тръмп по отношение на войната в Украйна, както малко, след като американският президент обяви изпращането на системи за противовъздушна отбрана „Пейтритът“ за Киев.

„Обсъдихме пътя към мира и какво на практика можем да направим заедно, за да се доближим до него. Това включва подсилване на украинската въздушна отбрана, общо производство и закупуване на оръжия за отбрана през взаимодействие с Европа“, написа Зеленски в Екс.

В поста си той добави също, че по време на срещата са обсъждани и допълнителни санкции срещу Русия. За подобен вариант в последните седмици намекна и Тръмп, а няколко високопоставени сенатори, включително и от Републиканската партия, призоваха американският президент да ги наложи.

В последните няколко месеца Киев и други градове в Украйна са под засилени удари от страна на Русия. Руската армия значително увеличи атаките си с дронове и ракети, които са насочени предимно срещу цивилни цели.

Тези атаки бяха многократно критикувани от лидери на страните в НАТО, както и от самия Тръмп.

САЩ ще изпратят допълнителни системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“. Това каза американският президент Доналд Тръмп.

„Ще им изпратим „Пейтриът“, от които отчаяно се нуждаят, защото Путин, наистина изненада много хора. Той говори мило и после бомбардира всички и всичко. Това не ми харесва“, каза Тръмп пред журналисти.

По негови думи системите ще бъдат „на 100% платени“ от ЕС, а САЩ само ще предоставят оръжието.

Очаква се по-късно днес Тръмп да съобщи и „голяма новина“ по отношение на войната в Украйна. По данни на Аксиос, американският президент се очаква да обяви рязка промяна по отношение на политиката спрямо Русия и Путин и да предприеме много „по-агерсивна“ стратегия.

Световните агенции съобщават, че генералният секретар на НАТО Марк Рюте също ще бъде във Вашингтон за среща с Тръмп, държавния секретар Марко Рубио и военния министър Пийт Хегсет.

• Свободна Европа

На 30 декември напускащата управлението администрация на САЩ обяви пакет от военна помощ за Киев в размер на 1,25 млрд. долара. Целта е да се гарантира, че „Украйна разполага с необходимите способности, за да се защити от руската агресия“. Това са някои от ключовите оръжия, включени в пратката.

Стратегията на Русия е за използва около 300 дрона "Шахед", както и още стотици други дронове, имитиращи "Шахед", при всяка своя атака. Целта е по този начин да бъде претоварена украинската противовъздушна отбрана. Това каза президентът на Украйна Володимир Зеленски във вечерното си видеообъщение в събота срещу неделя.

„Руснаците продължават да използват специфична тактика на терор срещу Украйна – интензивни удари по градове и региони, опитвайки се да имат около 300 дрона „Шахед“ на атака“, каза той.

Той припомни, че 339 дрона „Шахед“ са били изстреляни през нощта срещу събота.

"Това е техният умишлен и подъл терор. Русия използва и стотици специални дронове, имитиращи Шахедите, при всеки удар“, каза Зеленски. По думите му целта на тези примамки е да претоварят украинската противовъздушна отбрана и да затруднят прихващането на истинските „Шахеди“.

Русия предприе поредна масирана атака срещу Украйна в нощта срещу събота. Най-малко двама души са били убити, а най-малко 10 - ранени, съобщиха украински официални лица.

Украинските военновъздушни сили казаха, че са свалили 319 от 597-те дрона и всички, с изключение на една, от 26-те ракети, изстреляни от руските сили.

26-годишна жена и 43-годишен мъж са били убити, а най-малко четирима други са ранени в резултат на удари с дронове в Черновци, близо до границата с Румъния, съобщи началникът на регионалната военна администрация Руслан Запаранюк в Телеграм.

В Лвов, близо до полската граница, шестима души са били ранени. Атака е имало и срещу западния град Луцк, който беше силно засегнат три дни по-рано, когато украинските власти съобщиха, че Русия е изстреляла рекордните над 700 дрона и ракети. Сега е се съобщава за пострадали там.

Масирана руска атака с дронове е поразила западния украински град Лвов в нощта срещу събота, съобщи началникът на местната военна администрация Максим Козицкий.

По думите му шестима души, сред които 11-годишно момче, са били ранени, ударени са няколко къщи, включително жилищни, както и детска градина.

Лвов се намира на около 70 км от границата с Полша. Руските военни редовно атакуват украински региони с различни видове оръжия. Руското ръководство отрича, че руската армия извършва целенасочени атаки срещу гражданската инфраструктура на украинските градове, но украинските власти и международните организации квалифицират тези удари като военни престъпления от страна на Руската федерация и казват, че те са целенасочени в своята същност.