Връзки за достъпност

Извънредни новини

Колко, кого и как хапят санкциите заради войната с Украйна


Войните са разрушителни и за завоюваните хора и територии, и за завоевателите. Санкциите срещу Русия далеч не изчерпват въздействието на войната върху икономиката и хората на страната.

Нападението срещу Украйна започва още през 2014 година със завземането на полуостров Крим. Причината пък трябва да се търси в кампанията и изборите за президент на страната още в края на 2004 година, когато спечели прозападният Виктор Юшченко. Оттогава на Кремъл не се харесва политическият климат в Украйна. Сегашната война е за смяна на този климат. В дългосрочен план тази война е сигурен провал.

Колко струва Кремълският възглед за света

Първата цена за Русия е невидима, защото е макроикономическа. Това е пропуснатата възможност след 1998 година сама да се превърне в част от онова, което (доста погрешно) се нарича „Запад“. Реформите на премиера Евгени Примаков възстановиха икономиката на Русия след една много дълбока криза с държавния дълг. Здравословната част от руската икономика и досега е продължение на тези реформи.

Кремъл предпочете да напада онези страни, които наподобяват или могат да се развият демократично и свободно пазарно.

Кремъл обаче предпочете след 2002, но особено след 2004 година, да определя кой може да е богат и кой не, както и да поддържа властово онези режими в страните от бившия СССР, които му харесват. И да напада онези страни, които наподобяват или могат да се развият демократично и свободно пазарно, като Грузия и Украйна. Изборът на Саакашвили и Юшченко и продължаващото, макар и с променлив успех, самостоятелно поведение на избирателите от тези две страни, е причината Украйна да бъде вероломно атакувана сега. По-точно причината е господстващият в Кремъл възглед за света.

Ако това не бе се случило, икономиката на Русия през 2020 година би била два пъти по-голяма от сегашния ѝ размер на БВП (1,48 трилиона щатски долара) и вероятно по-голяма от брутния вътрешен продукт (БВП) на Германия (3,3 трилиона). През 1992 година БВП на руската федерация е 359,5 милиарда щатски долара, а през 2013 година - почти 2,3 трилиона щатски долара. Тоест през 2013 година икономиката на Руската федерация е около 1/5 от икономиката на ЕС тогава. Сътрудничеството с Европа и света би било много изгодно за всички.

През 2014 година обаче руският БВП се „сви“ до около 2 трилиона долара. През 2015 година, вследствие на международната конюнктура, анексирането на Крим и ориентацията към доминиране в бившия СССР чрез Евразийски икономически съюз (ЕИС), БВП на Русия вече е 1,36 трилиона, а през 2016 година – 1,27 трилиона щатски долара. В тези развития няма нищо странно: търгувайки с по-бедни, трудно ставаш по-богат. Въпреки ЕИС, неговите страни членки след 2015 година разширяват търговията си с ЕС и света.

Ръстът на икономиката на Русия до равнището от 2020 година и особено ръстът на приходите от износ на петрол през 2018 и 2021 година (с около 41% и на най-високо равнище от 2006 г. насам) са основният източник за финансиране на войната с Украйна.

Общият макро-резултат на Кремълския възглед за света е, че през 2020 година БВП е на равнището на Бразилия, Австралия и Испания, и е по-незначителен като номинален обем в щатски долари от БВП на Германия, Великобритания, Индия, Франция, Италия и Канада.

Каква е цената за хората

Санкциите винаги се плащат от хората. Политиците винаги се провалят за тяхна сметка. Същото е и с тази война.

От началото ѝ до понеделник сутринта руската рубла е загубила около 30% от стойността си, до утре или вдругиден загубата вероятно ще е още 20%.

Това напомня поевтиняването на лева с 46% на Великден 1996 година. Онова, което последва, е много висока инфлация. Същото очаква и гражданите на Русия. И те много добре разбират това, чакайки на опашка пред банкоматите, за да се запасят с пари и стоки от първа необходимост.

В предишни години, например през 2008 и 2013 година, централната банка на Русия е успявала да предостави на банките достатъчно пари в брой и паниката е утихвала относително бързо, за няколко дена. През тази година този сценарий не е сигурен. Възможно е, ако паниката продължи, да бъдат въведени банкова ваканция и ограничения в тегленето на пари.

22-та най-богати граждани на Русия само през първия ден на войната са загубили 39 милиарда долара от своето богатство.

Като във всяка страна, хората в Русия не са средностатистически единици. Засега е ясно, че 22-та най-богати граждани на страната само през първия ден на войната са загубили 39 милиарда щатски долара от своето богатство. Но те много добре знаят, че след 2004 година (след съдебното дело срещу Юкос) „собствеността в Русия е временно понятие“.*

Засега никой не се осмелява да предвиди каква би била инфлацията до края на годината в Русия. Ясно е обаче, че тя ще засегне по-бедните по-тежко. Става дума за 18-19 милиона души.

За горния сегмент на средната класа сравнимата мяра между България и Русия, по методологията на Световната банка, е 5,5 щатски долара на човек на ден, изчислени през паритет на покупателната сила за 2011. Последните данни са за 2018 година. „Бедната средна класа“ в България тогава е 6,9% от населението, в Русия - 3,7%. Войната на Русия в Украйна и отражението ѝ в Европа и света ще влошат този показател и за двете страни. За Русия вероятно повече. Причината е в общото действие на санкциите.

Руснаците обаче вече са платили много висока цена като издръжка на Крим. Към края на 2018 година тя струва приблизително 67% от бюджетните разходи на Кремъл за образование или 96% от тези за здравеопазване.

Какво става с доверието към Русия

По-високата инфлация и по-евтината рубла ще доведат до по-нисък ръст на икономиката на Русия или дори спад на БВП. Според Индекса на възникващите пазари (на банките Морган Стенли и Чейс) в края на януари тази година Русия изглеждаше с 45% по-неизгодна инвестиция от средния индекс за всички такива икономики и около 35% по-неизгодна от Китай.

Изключването на дори само двете най-големи банки на Русия (Сбербанк и ВТБ), които сумарно представляват половината от активите на банковата система, от разплащателната система SWIFT оскъпява достъпа до външен ресурс.

Борсово търгуваните фондове ще изключат руските капитали. Причината е много проста: дори част от капиталовия ресурс да идва през несанкционирани посредници, възможността той да произхожда от тези две банки или дори централната банка на Руската федерация, не позволява да се калкулира риска. Вероятността от странични щети за компании и финансови институции, които дължат пари от руски контрагенти, е много голяма. И това не зависи от това дали, както бе обявено през уикенда, ще се стигне до ефективно замразяване на резервите на централна банка на Русия в чужбина. По данни от средата на миналата година 2/5 от тези резерви се намират в Северна Америка и Европа.

Слабо е вероятно и Китайската централна банка и други тамошни финансови институции да инвестират в руски дълг или да не спазят общите ограничения.

Онова, което остава относително незасегнато от икономиката на Русия, е износът на петрол и природен газ (доколкото разплащанията са през несанкционирани посредници). Цената на компаниите износители вероятно ще се качи. Възможно е Кремъл да използва "Северен поток 1" и "Южен поток," (наричан също Турски или Балкански поток - б.р.) за да си купи доверие и предизвика разкол в европейското единство по повод санкциите. И България в това начинание ще е най-слабото звено на ЕС и НАТО.

* Това обяснение ми бе дадено от един от тези хора в отговор на мое предложение да участва в някое от популярните в България телевизионни предавания.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG