Връзки за достъпност

Извънредни новини

Шерлок Холмс и Конан Дойл. Взаимна дедукция


Шерлок Холмс / Артър Конан Дойл

Х. - литературен герой/ Д. - писател, Х. - (1854), Д. - (1859 - 1930)

Произход: Х. - Англия, семейство на земевладелци / Д. - ирландец от Шотландия, семейство на интелектуалци

Образование: Х. - учи медицина, но я зарязва / Д. - Йезуитски колеж, медицина в Единбург и офталмология във Виена

Интереси: Х. - ребуси и загадки, отрови, музика, цигулка, анатомия, химия, ботаника, геология, право / Д. - ботаника, литература, спиритуализъм

Жанр, в който работи: Д. - детективски романи, научна фантастика, исторически новели

Известни творби: Д. - „Етюд в червено“, „Знакът на четиримата“, „Баскервилското куче“, „Завръщането на Шерлок Холмс“, „Изгубеният свят“

Признание: водещ писател в криминалния жанр, рицарско звание

"Как Шерлок Холмс промени света" – гласи заглавие на Би Би Си. Измисленият Холмс ли?

Да, сред реалните велики европейци има и измислени. Но кой в нашия виртуален свят съди кое е истина. Животът на Холмс, неговата визия, характер и навици са описани в 4 романа и 56 разказа, за него знаем повече, отколкото за Омир. Има паметници и музеи, а 20 на сто от британците го смятат за истински. Защо ли? Елементарно, драги ми Уотсън!

Но тази прочута фраза не е на Холмс, а на герой, измислен от истинския Удхаус, който пародира истинския детектив на измисления писател Конан Дойл. Или май беше обратно.

Но няма страшно, въоръжени с измисления от Холмс дедуктивен метод, който е в основата на истинската криминология, ще разплетем всяка загадка, а после с Уотсън ще се върнем на „Бейкър стрийт” 221 В. Е, по времето на истинския Холмс, този адрес е измислен, но историите не споменават също пелерината, шапката с уши или извитата лула - фантазии на илюстратори, които вече не могат да се изтрият.

Твърди се, че автор на историите за Холмс е някой си Конан Дойл, лекар – офталмолог без нито един пациент, но с амбиция да пише сериозни романи. Той създава героя, за да изкара бързи пари и да продължи с истински книги, но не става така - Холмс се прочува още през 1887 г., с „Етюд в червено”. Фактор за успеха е атмосферата - Холмс върви по същите улици като читателя, разправя се със същите странни птици от потайностите на Лондон, пазарува от същите магазини, вали го същият дъжд. А и героят е хем странен, студен, дистанциран, хем типичен англичанин – не е състрадателен, но помага на всички в нужда.

Конан Дойл се дразни, че публиката предпочита детективските пред „истинските” му творби. Но е и доволен - забогатява неприлично, а критик пише: „Дойл е известен колкото кралица Виктория”.

Той гарантира успеха си с няколко хватки. Първо, създава двойката гениален детектив - приятел-идиот. Така публиката научава детайли, без да се чувства тъпа. Второ, пише истории със същите герои, но със завършени сюжети, не с продължение. След като пуска поредицата за Холмс, тиражът на „Странд” скача два и половина пъти, а Дойл получава 6000 лири за 6 разказа, пари, които гарантират 20 години блажен живот. Но все повече не понася героя и през 1893 г., 6 години след началото, слага край.

В „Последен случай” Холмс и професор Мориарти потъват в Райхенбахските водопади. Дойл опитва да оправдае убийството, но иначе е доволен от престъплението си, казва: „Убих Холмс!” И обяснява: „Поех такава свръхдоза Холмс, че се чувствам, както когато преядох с гъши пастет” – обяснява. Но следва буря - 20 000 абонати на „Странд” отказват абонамент, възмутени писма се сипят, лондончани ходят с черни траурни ленти, а в САЩ никнат клубове „Да опазим Холмс жив!” Мълви се, че и кралица Виктория ходатайства за героя пред писателя.

Дойл е твърд и устоява 8 години, до 1901 г. с „Баскервилското куче”. Но това е случай от преди смъртта на Холмс. Възкресението е през 1903 г. с „Приключение в празната къща”. Там се обяснява, че Холмс се спасява, но пътува по света. Някои смятат, че Дойл се предава не заради натиска, а защото е профукал парите и иска да зареди. Е, „Колиърз” предлага днешни 1.3 млн. долара за новите приключения на Холмс, а Дойл е лаконичен: „Много добре!”

Има много версии за прототипа на Шерлок Холмс, но вече е трудно Конан Дойл да бъде питан за истината, той потъва в отвъдното през 1930 г.. Но не знам защо ви разправям за някой си Конан Дойл, след като разказите за Холмс са писани от приятеля му, д-р Джон Уотсън.

Шерлок Холмс е роден на 6 януари 1854 г. в Лондон. Родители не се споменават, но предците му са „провинциални земевладелци”, а в рода има и френска връзка - баба му е „сестра на френския артист Верне”. Има и брат Майкрофт - по-голям, по-умен, дебел и мързелив. Холмс учи медицина, но я зарязва и става частен детектив. Съквартирант му е д-р Уотсън, а те са под крилото на мисис Хъдсън, която преглъща опасните занимания на героя – химически опити, стрелба с револвер, свирене на цигулка нощем, посещения на тъмни субекти и дори жени.

Холмс не подбира клиентите по социална принадлежност или богатство, само иска случаят да е заплетен, за да се размърда гениалният му мозък. Ако няма случай, опитва да овладее депресиите с алкохол, тютюн и наркотици, най-вече кокаин. Детективът е висок и слаб, студен и хладнокръвен, бохем и ексцентрик. Понякога е саркастичен, но няма обикновени чувства – те пречат за решаване на загадките. Няма и знания по литература, астрономия, философия и политика, смята ги за излишни, но е забележителен по анатомия, химия, ботаника, геология, право и има феноменална памет. Така описан, Холмс е истински английски бастун - но не е. Той има тежки депресии, свири на цигулка и ходи на концерти – а това са емоции.

Е, около емоциите най-често стои въпросът за жените. Холмс твърди, че на тях не може да се вярва, никога не е правил секс, не се жени и не се влюбва. Сам Конан Дойл пише: „Отношението му към жените е нечовешко, сякаш е сметачната машина на Бабич”. В историите за Холмс има забележителни жени, но само пред певицата Айрин Адлър той се държи като момченце – с мълчаливо обожание. Отрича, когато Уотсън го подкача, но е така пленен, че оставя Айрийн да се измъкне ненаказана от престъпление и се изпуска, че тя е „Жената” с главно Ж“.

Друг въпрос в тази връзка е дали приятелството с Уотсън има хомосексуален привкус – но това минава границата на нормалното. В края на краищата, независимо дали е истински или измислен, Шерлок Холмс е велик детектив, не велик любовник. Така че предлагам да се придържаме към случая и да не се разсейваме с глупости, драги ми Уотсън!

Facebook форум

XS
SM
MD
LG