Връзки за достъпност

Извънредни новини

„Но Одеса е друг въпрос“. Космополитният град и войната на Путин


Одеса принадлежи на света. Днес градът е част от Украйна, но е обграден от руски войски, които планират да го превземат. В историята на Одеса обаче всеки открива нещо близко. Включително и българите.

Ключовото морско пристанище Одеса в Украйна става все по-често част от новините. Преди дни кметът на града Генадий Труханов предположи, че руски сили могат да се опитат да напреднат от окупираните от тях територии в района на Николаев към Приднестровието. То пък се контролира от промосковските сепаратисти в Молдова и там има разположени руски войски. По този начин Одеса би била откъсната от останалата територия на Украйна. Заедно с това е възможно руски десантни кораби да обкръжат града и по море. Това действие пък би довело до нова, поредна драматична страница от историята на тази черноморска перла.

И наистина градът има международната слава на един от най-знаковите, интригуващи космополитни градове в миналото, място, стимулиращо творчески импулси, търговски контакти, разпространение на прогресивни идеи и усещане за свобода. Заедно с това градът на Черно море познава и друго – икономически кризи и недоимък, анархия, безпощадна чума, безконтролно и масово насилие.

Одеса и нейното просвещенско начало

Намираща се днес в Украйна, Одеса е основана през 1794 г. в тогавашната Руска империя, близо до малкото татарско селище Хаджибей, превзето от руснаците през 1789 г. Тя е по-млада дори и от много американски градове, а за разлика от Варна не може да се похвали с антично елинско наследство.

Началото на града тръгва от един амбициозен проект на търсещия приключения аристократ Хосе Паскуал Доминго де Рибас - неаполитанец, рожба на смесен испанско-ирландски брак. Той съумява да убеди руската императрица Екатерина II, че градът би могъл да се превърне в бъдеще в едно от нейните бижута в присъединените към Руската империя южни територии.

Идеята на Де Рибас е била Одеса да бъде нова врата на Русия към Европа.

Скоро след първата копка императрицата си отива от този свят, ала работите по строителството на морския пристанищен център продължават. Идеята на Де Рибас е била Одеса да бъде своеобразен южен еквивалент на Петербург, нова врата на Русия към Европа. Градът е създаден като модел на град, озарен от Просвещението. Името на аристократа със смесена кръв е увековечено в известната одеска улица „Дерибасовская“, за която редица наблюдатели отбелязват как в разходките по нея има нещо неаполитанско, средиземноморско и мадридско.

Любовникът на Екатерина II, Григорий Потьомкин, извършва преустройството на Одеса. Бъдещето на града е свързано и с херцог Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо (1766-1822 г.), който през 1803 г. е назначен за губернатор. По време на неговото управление Одеса се разраства и превръща в един от най-големите градове в цялата Руска империя, редом до Петербург, Москва и Варшава.

Видно е, че първите стъпки и утвърждаването на Одеса са свързани с нейната космополитна същност. В нея има неаполитански аристократи с испанско-ирландска кръв, силно френско участие в администрацията, вдъхновено и от стремеж към европеизация и въплъщение на космополитните идеали на Просвещението. Да не говорим за по-сетнешната пъстра етническа и религиозна мозайка, която ще представлява града.

Космополитна, артистична, бандитстка

Разрастването на Oдеса продължава макар чумата често да навестява пристанището и да предизвиква случаи на масова смърт. Постепенно градът се превръща в своеобразен букет от разнообразни етнически групи на брега на Черно море - евреи, гърци, руснаци, украинци, италианци, както и всякакви други авантюристи, търсещи приключения, щастие и печалба.

Още в началото в Одеса се намира една от най-значителните гръцки общности извън територията на Османската империя. Градът дори се превръща не само в център на търговия, осъществявана от гръцки кораби с гръцки екипажи, но и на гръцка политическа активност. През 1814 г. тук се основава тайната организация „Филики Етерия“, довела до въстанието срещу османската власт и бъдещата гръцка независимост.

До 40-те години на 19 век повечето от табелите по улиците са били на италиански език, защото колкото и да е странно това е била все още доминиращата лингва франка. Постепенно след 30-те Одеса се превръща и в един от значимите центрове на еврейската култура в цяла Европа.

Одеса е посетена от американския писател Марк Твен, който е впечатлен от пъстрата етническа мозайка.

Всъщност, около средата и началото на втората половина на 19 в. една четвърт от населението на града е вече еврейско. В началото на 20 в. обаче броят на евреите ще нарасне до една трета от всички жители. Още през 60-те Одеса е посетена от американския писател Марк Твен, който е впечатлен от пъстрата етническа мозайка и оприличава града на космополитна Америка.

В края на 19 и началото на 20 в. китният град преживява трудни моменти. Страшни са антиеврейските погроми още от 1871 и 1881 г. Но тези от 1905 г. и 1906 г. ги надминават по броя на жертвите в цялата история на Руската империя. Болшевишката революция и последвалата я Гражданска война пък правят много одесити бежанци.

Българите в Одеса и Одеска област

Българската колония в Одеса се създава още в края на 18 и началото на 19 в. По официална руска статистика от 1868 г. в Одеска област живеят 4500 гърко-българи. Според по-късни данни от 1898 г. в самия град Одеса се откриват около 600 българи.

Още в началото на века тук пристига габровецът Васил Априлов. Заедно с брат си Никифор той става търговски съдружник на гръка Теодориди. Братята след време отварят своя фабрика за „руска ракия“ и холандска захар. Към края на 20-те Априлов се отказва от търговията, влага спестяванията си в одеска банка и живее като рентиер.

С Одеса е свързана също и друга габровска фамилия – Палаузови. През 1833 г. в Одеса пристига и калоферецът Николай Тошков и започва търговия с пловдивски ориз.

В началото на 1831 г. Априлов открива книгата на украинеца Юрий Венелин „Старите и днешни българи“. Постепенно одеският кръг спомага за откриването на Габровското светско училище. Тепърва следват други инициативи, венец на които е създаването през 1854 г. на Одеското българско настоятелство. Тази институция дава много както на образованието и културния живот на българите, така и на революционните борби.

По-късно в Одеса, във Втора гимназия, известно време учи Христо Ботев, а след него, в Одеската духовна семинария, Стефан Стамболов. В местния Новоросийски университет пък през 1885 г. завършва право Алеко Константинов. По време на емиграцията си тук през 1887-88 г. Иван Вазов написва романа „Под игото“.

Известните одесити

По някое време за генерал-губернатор в Одеса е назначен и княз Михаил А. Воронцов. Той е известен с това, че издига в града статуя на Ришельо, както и със съпругата си Елисавета Воронцова. Тя пък има тайна любовна връзка със знаменития поет Александър Пушкин, който живее и твори в черноморския град през 1823-1824 г. Всъщност, Одеса е място на много любовни афери и творчески вдъхновения. Тук Пушкин започва работата си над „Евгений Онегин“, като в образа на Татяна Ларина влага много от прототипа на Воронцова.

През 1817 г. в Одеса се създава лицей на името на херцог Ришельо. Той съдържа училище за подготовка на учители и школи за право, политическа икономия и търговия. Лицеят създава ядрото, около което петдесет години по-късно възниква Одеският университет. Самото пък възникване на висшето училище е свързано с личността на хирурга Николай Пирогов. През 1856 г. той е назначен да отговаря за образованието в региона на Новорусия и играе важна роля в предварителната подготовка за преобразуването на Ришельовския лицей в Одески университет. Целият процес завършва едва през май 1865 г.

Преди да замине за Париж и остане там до края на дните си, от 1870 г. до 1882 г. с Одеския университет предстои да се свърже и имунологът Иля Мечников – бъдещ носител на Нобелова награда. Университетът днес носи неговото име.

Паметни остават описанията на Бабел на подземния свят на града, незабравимите образи на гангстери и проститутки.

Останалите в литературата обаятелни и неподражаеми картини на Одеса градът дължи и на друг свой жител – роденият и израснал тук писател Исак Бабел (1894-1940). Паметни остават неговите описания на подземния свят на града, родния му квартал „Молдованка“, незабравимите образи на гангстери, проститутки и други. Дори когато Бабел пише през 20-те и 30-те години на 20 в., това в немалка степен е вече носталгия по Одеса на неговото детство, която чезне и си отива.

Градът е родно място и на ционисткия активист Владимир Жаботински, дал много за бъдещото създаване на държавата Израел. Знаменателно звучат редовете му, писани в изгнание:

„Вероятно никога няма да видя Одеса. Извинявай, обичам я. Бях безразличен към Русия, дори когато бях млад. Спомням си, че винаги бях нервен от радост, когато отивах в чужбина и се връщах неволно. Но Одеса е друг въпрос.“

Градът е свързан и със знаменития режисьор Сергей Айзенщайн, макар сам той да не е роден в него. Ала през 1925 г. той създава именно тук своя шедьовър „Броненосецът Потьомкин“. Увековечената във филма класическа сцена на одеските стълби е може би най-популярната и знакова за световното кино. Всъщност, лентата на режисьора е посветена на революцията от 1905 г. и се разминава значително с историческите факти. През октомври 1905 г. в Одеса има погром с масови убийства на евреи, а не избити граждани на стълбите - сцена, изцяло измислена от Айзенщайн.

Скритата Втора световна война в Одеса

Когато Втората световна война започва, в черноморския пристанищен град живеят поне 200 000 евреи, които са все още около 1/3 от населението. Над 100 000 от тях успяват да избягат още преди румънската окупация на ген. Йон Антонеску, продължила от 16 октомври 1941 до 10 април 1944 г.

И все пак около 70-80 хиляди евреи са принудени да останат в Одеса. По това време областният управител на румънската провинция Транснистрия Георге Алексяну решава да изпразни града от всякакви евреи. В края на 1941 г. той заповядва масовото им избиване. В началото на 1942 г. се създава първото еврейско гето в историята на Одеса. Когато през пролетта на 1944 г. Червената армия влиза в града, тя заварва там едва 48 евреи. След войната някои от избягалите евреи се връщат, но вече никога не възстановяват броя си.

Макар още през 1945 г. Одеса да добива статута на „град-герой“, дълги десетилетия случилото се в града по време на войната остава и един от неполучилите публичност и изговаряне трагични епизоди на Холокоста. За съветската историография това не е германска окупационна зона, а и основните жертви са евреи. За румънската е проблем разкриването на антисемитската политика, провеждана от окупационните власти. За някои от самите одесити пък това е време на колаборация, на взаимни доноси и предателства, които те биха желали да забравят.

Днешна Одеса

И до днес, в независима Украйна, Одеса продължава да бъде град с европейско излъчване. В нея са все още видими следите на различното културно наследство – руско, украинско, еврейско, дори гръцко и италианско.

След 2004 г. се наблюдава постепенно по-голяма украинизация на публичната среда. Поставят се нови знаци на украински с украински правопис, които създават впечатление, че са оригинали от 19 в. Припламват малки бунтове срещу паметника на Петър Велики като проруски, които са съчетани с възхвала на украински герои и поети от миналото. През 2007 г. е възстановен и разрушеният от болшевиките паметник на основателите на Одеса.

Одеса стана свидетел на мрачния 2 май 2014 г. с трагичния инцидент в Профсъюзния дом, при който загинаха 42 души и стотици други бяха ранени, след опожаряване на сградата. Това се случи седмица преди т. нар. „референдуми“ в Донецк и Луганск за откъсване от Украйна. Проруски сепаратисти се бяха разположили в палатков лагер пред профсъюзния дом, а за същият ден бе насрочен и футболен мач, което доведе до струпване на футболни хулигани в центъра на Одеса. Заснети кадри запечатаха агресивно поведение и от двете страни. Трагедията бе резултат от провокация, която излезе извън контрол, а полицията и частите на гражданска защита не съумяха да действат адекватно.

След около месец, президентът Петро Порошенко назначи бившия грузински президент Михаил Саакашвили за губернатор на Одеска област, като се очакваше той да е негова дясна ръка. След време обаче между двамата възникна остър конфликт. През ноември 2016 г. Михаил Саакашвили подаде оставка от поста, тъй като според него в Одеска област президентът подкрепя „два клана“.

Трагичната история на Одеса е разпратила по света немалка част от нейното население в миналото. От там и вечната носталгия по някаква минала Одеса захранва на много точки по света спомена за този космополитен град. Само преди дни, по време на церемонията по раздаването на филмовите отличия „Изборът на критиците“ в Лос Анджелис, Били Кристъл си спомни за избягалите в САЩ негови баби от Одеса и Киев и как растейки в Лонг Айлънд техният зареждащ и вдъхновяващ смях е първото нещо, което помни от този живот. Знаменитият актьор, потомък на одесити, се помоли отново да има смях и радост в тази част на света.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Стефан Дечев

    Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG