Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Идеални съучастници". Какви са връзките на Путин с руските крайни националисти


Многохиляден митинг на пропутинското младежко движение "Наши" в Москва, 15 май 2005 г.

Вече два месеца Кремъл твърди, че целта на Москва е "денацификация" на Киев. Встрани от критиките, че тази теза е несъстоятелна, остава един важен въпрос: какви са дългогодишните връзки на управлението на самия Путин с крайни националисти в Русия.

Изминал е точно месец от началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна на 24 февруари. Руският парламент вече окончателно е приел законова поправка, предвиждаща до 15 години затвор за всеки, който критикува действията на руската армия. Включително и ако ги определя като "война", вместо като "специална военна операция" – официалният термин на Кремъл.

Хиляди руснаци са арестувани и изправени пред съда заради участие в антивоенни протести. Медиите в страната са предупредени от държавния регулатор Роскомнадзор да не съобщават информация за боевете в Украйна, различна от официалната. А официалната позиция на Кремъл и до днес е, че Москва цели единствено "денацификация" на управляващите в Киев.

На този фон бившият главен редактор на независимата руска радиостанция "Ехото на Москва" Алексей Венедиктов получава стряскащо предупреждение, напомнящо за погромите срещу евреите в нацистка Германия. На входната му врата е залепен стикер с украинския герб и антисемитския надпис "еврейска свиня" (на немски език – judensau). На площадката пък е оставена отрязана свинска глава с къдрава перука върху нея.

След разпада на СССР "Ехото на Москва" се превърна в символ на демократичната свобода на словото в постсъветска Русия. В наши дни радиото беше сред традиционно критичните към президента Владимир Путин руски медии. След рестрикциите, наложени от Генералната прокуратура и Роскомнадзор, бордът на директорите му реши да ликвидира радиостанцията и нейния сайт.

Алексей Венедиктов
Алексей Венедиктов

Акцията срещу дома на Венедиктов на 24 март напомни за един хроничен проблем в руското общество, останал някак встрани от споровете за войната в Украйна и несъстоятелността на тезата за "денацификацията" на Киев като обяснение за нея. Става въпрос за крайните националистически и неонацистки руски движения и дългогодишните им връзки с управлението на Путин.

Руските крайнодесни и неонацисти днес

Макар нивата на насилие, извършвано от крайнодесни и неонацистки групи по расистки или политически причини, да са спаднали осезаемо от пика си в края на първото десетилетие на новия век, актуалните данни показват, че в последните години те остават устойчиви.

Според статистика на базирания в Москва изследователски център "Сова" през 2021 г. в Русия са пострадали най-малко 63-ма души от "идеологически мотивирано насилие", от които трима са загинали. Петима души пък са получили сериозни смъртни зплахи.

"Принудени сме да констатираме, че общият брой на атаките, мотивирани от омраза, се е увеличил спрямо предходната година: през 2020 г. загина един човек, 52-ма бяха ранени или пребити. И това въпреки факта, че нашите данни, особено за току-що приключилата година, са непълни и неизбежно ще се увеличават", пишат анализаторите от "Сова" в своя публикация от края на януари за расистките и неонацистки посегателства през изминалата година.

За сравнение в периода между 2007 и 2009 г. в Русия пикът на тези убийства минава 100 на година, а на нападенията – 600 на година.

"Сова" акцентира върху крайнодесните атаки срещу политически и идеологически опоненти, които обикновено са антифа активисти, журналисти и правозащитници. Според данните на московския център през 2021 г. са пребити осем души при деветима пребити през 2020 г. и петима – през 2019 г.

Активисти на крайндясното Руско имперско движение позират като доброволци в самопровъзгласилата се "Донецка народна република" в Източна Украйна, 28 февруари 2015 г.
Активисти на крайндясното Руско имперско движение позират като доброволци в самопровъзгласилата се "Донецка народна република" в Източна Украйна, 28 февруари 2015 г.

Организацията обръща внимание на сблъсъци преди началото на концерта на крайнодясната група Asgardsrei в Москва, които напомнят за "историята на уличните войни" в началото на века.

"Крайнодесни със знамена с нацистки символи нападнаха антифашисти преди концерта, организиран от групировката White nights skins. Съдейки по видео [от сблъсъците], е използвано травматично оръжие. Ден след побоя сред задържаните ултрадесни се оказаха привърженика на Асоциацията на народната съпротива (ANS) Сергей Нелюдов и Андрей (Бладма) Пронски, осъден през 2013 г. за ксенофобско убийство", пише в доклада на "Сова".

Националистите в Думата одобряват войната

В началото на април правозащитният център публикува свой анализ за активността на крайнодесните и неонацистите в Русия през изминалия месец. Основният акцент е започналата на 24 февруари пълномащабна руска инвазия в Украйна.

След като споменава на първо място атаката срещу Алексей Венедиктов, "Сова" съобщава, че "както обикновено се случва в тази среда, мненията на членове на крайнодесни организации са разделени за военната операция".

Сред напълно одобряващите агресията срещу украинците са Либерално-демократическата партия (ЛДПР) на наскоро починалия ултранационалист Владимир Жириновски, както и партия "Родина". Те са единствените крайни националистически формации, които спечелиха депутатски места в руската Дума на последните парламентарни избори през миналия септември.

ЛДПР се нареди на трето място със 7,55% подкрепа и 21 народни представители, регистрирайки спад от вота през 2016 г., когато отново беше трета с 13,14% и 39 места в Думата. "Родина" пък получи едно депутатско място през 2021 г., подобно на изборите пет години по-рано.

Едно изследване за Путин и крайнодесните

ЛДПР никога не е крила приятелските си отношения с управляващата "Единна Русия", но връзките на Путин с крайни националисти или дори неонацисти не се изчерпват с тази партия.

Владимир Путин и Владимир Жириновски се здрависват след връчването на Орден на Александър Невски на лидера на Либерално-демократичната партия, 21 май 2015 г.
Владимир Путин и Владимир Жириновски се здрависват след връчването на Орден на Александър Невски на лидера на Либерално-демократичната партия, 21 май 2015 г.

Според д-р Робърт Хорват от La Trobe University в Мелбърн тези връзки датират още от самото начало на управлението на руския президент през 2000 г. Хорват е специалист по руска политика, гражданско общество и човешки права и в края на 2020 г. публикува свое мащабно изследване, озаглавено "Фашистите на Путин".

В него той развива тезата, че вълната от расистки нападения и убийства в Русия в края на 90-те години и през първото десетилетие от новия век е създала предпоставки за сближаване на Кремъл с крайните националисти и дори за създаване на "пропутинско неонацистко движение".

По думите на Хорват Путин е използвал ескалацията на насилие от страна на скинхед банди за две неща: прокарване на антиекстремистко законодателство, което впоследствие да използва и срещу свои политически опоненти, както и да мобилизира на своя страна "националистически екстремисти, включително неонацисти".

"Наши" – новият Комсомол или "Путинюгенд"

"Пропутинската младежка организация "Да вървим заедно", известна с кампанията си срещу постмодернистката литература, направи първия ход, като се обърна към OB88, най-мощната скинхед банда в Русия. Това сътрудничество се разшири след Оранжевата революция в Украйна от 2004 г. За да изолира Русия от заразата на продемократичните протести, Кремъл трансформира "Да вървим заедно" в по-амбициозен проект, наречен "Наши", пише Хорват в своя публикация в платформата за научни изследвания The Conversation.

До 2007 г. членската маса на самоопределящото се като младежко демократично антифашистко движение нараства до около 120 000 души на възраст между 17 и 25 години. Закриването на организацията е обявено през 2012 г., а юридически е закрита в края на 2019 г. Движението "Наши" често е сравнявано със съветския Комсомол или "Хитлерова младеж" (на немски език – Hitlerjugend) и е наричано "Путинюгенд".

Тези аналогии не са случайни. След обособяването си с това име, "Наши" привлича членове на футболни агитки, чийто профил се припокрива с неонацистките банди. През 2005 г. членове на движението предприемат серия нападения срещу други младежки групи, критикуващи Путин.

Хора във военни униформи охраняват входа на летен лагер на движението "Наши" в Тверска област, 22 юли 2007 г.
Хора във военни униформи охраняват входа на летен лагер на движението "Наши" в Тверска област, 22 юли 2007 г.

Стига се дори до публични арести заради влизането на четирима леви активисти в болница. Тогава обаче се намесва функционерът на Кремъл Никита Иванов, отговарящ за лоялните на Москва младежки организации, и нападателите са освободени, припомня Хорват в своя анализ.

Този случай провокира дистанцирането на "Наши" от футбалните агитки и отлюспването на най-крайните членове на движението към други близки до управляващите групи – "Млада Русия" и антиимигрантската "Местни". Според преподавателя от Мелбърн именно тези две организации се превръщат в "мостове между неонацистката субкултура и Кремъл".

Връзки на Кремъл с неонацистки лидери

Робърт Хорват обръща сериозно внимание на неонацистката групировка "Руски образ". В изследването си той твърди, че през 2008 и 2009 г. Путин е принуден да отговори на надигащата се срещу него коалиция от демократи и радикални националисти около затворения в момента опозиционер Алексей Навални. И отговорът му е "Руски образ".

Групировката започва атаки срещу членове на скинхед средите, които преминават към антипутинската коалиция на Навални. А в замяна получават редица привилегии.

"Лидерите ѝ водеха телевизионни дебати с държавни функционери и си сътрудничеха открито с Максим Мишченко, член на парламента от управляващата партия. Може би най-шокиращото е, че "Руски образ" домакинства на концерт на печално известната неонацистка група "Коловрат" на площад "Болотная" в Москва, в близост до Кремъл", пише Хорват в The Conversation.

Кремъл игнорира неонацистката ориентация на лидера на "Руски образ" Иля Горячов, въпреки че той открито пропагандира възхвала на извършителите на стотици расистки убийства след 2005 г.

Проблемът обаче идва, когато съоснователят на групировката и лидер на екстремистката група БОРН ("Бойна организация на руските националисти") Никита Тихонов е обивнен в убийство. През 2011 г. той е осъден за покушенията над правозащитния адвокат Станислав Маркелов и журналистката Анастасия Бабурова. Четири години по-късно Горячов е осъден като поръчител на редица убийства, включително това на Маркелов.

Въпреки че разразилият се скандал около тези разкрития компрометира публичните образи на някои пропагандатори на руския неонацизъм, други последователи на "Руски образ" продължават да имат успешни кариери и след това.

"Една от тях е Анна Трига, която работеше за Агенцията за интернет изследвания,"фабриката за тролове", която се намеси в президентските избори в САЩ през 2016 г. и се опита да подклажда антимюсюлманска омраза в Австралия. Друг пример е Андрей Гулютин, редактор на уебсайта Ridus, важна платформа на пропутинския руски национализъм", пише още Хорват.

Данни за руски крайнодесни в Източна Украйна

Сътрудничеството между Кремъл и известни представители на подобни групировки дори излиза извън границите на Русия. От 2014 г. насам, когато Москва анексира Кримския полуостров и започна да подкрепя проруските сепаратисти в източния украински регион Донбас, съществуват редица данни за участие на руски неонацисти в боевете там.

През октомври 2021 г. Харковската група за защита на правата на човека публикува обобщена информация от твърденията на известния руски крайнодесен националист Дмитрий Дьомушкин, направени в интервю за сътрудничката на Навални Любов Собол миналия август. Пред нея той разказва, че бившият вицепремиер на Русия Дмитрий Рогозин го е карал да събере свои съмишленици, които да воюват в Източна Украйна.

По думите на Дьомушкин предложението му е било отправено през февруари 2014 г. и е било придружено с обещание той да стане кмет на един от градовете в Донбас - Донецк и Луганск, които впоследствие се самопровъзгласиха за "независими народни републики".

Макар да не съществува независимо доказателство, че това действително се е случило, твърденията на Дьомушкин се припокриват с тези, развити в записи от прихванати разговори на съветника на Путин Сергей Глазиев с проруски активисти от Крим в края на февруари и началото на март 2014 г., припомня правозащитната организация. Оттам посочват, че съществуват и други данни за участие на руски неонацисти в боевете в Донбас.

"Неонацисткият садист Алексей Милчаков, например, каза съвсем ясно в интервю по скайп през 2015 г., че той, неонацисткият му другар Ян Петровски и други бойци са получавали пари за услугите си", посочва Харковската група за защита на човешките права.

Хорват също споменава подобни данни, посочвайки като примери Александър Матюшин и Дмитрий Стешин от "Руски образ". Първият се издига до полеви командир в Донецк, а вторият става военен кореспондент, който системно обвинява украинците за "зверства, всъщност извършени от руските сили".

Един от основните изводи в изследването на австралийския университетски преподавател е, че "стратегията на Путин да разчита на неонацисти винаги е била рискова, но не и ирационална", защото те отхвърлят демократичните институции и самата идея за човешко равенство. А "за диктатор, който демонтира демокрацията и изгражда авторитарен режим, те са идеални съучастници".

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Има над 15 години опит като съдебно-криминален репортер. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които БТА, "Сега" и "Медиапул".

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG