Връзки за достъпност

Извънредни новини

Може ли левицата да победи Макрон на парламентарните избори във Франция


Френският президент Еманюел Макрон (вляво) и лидерът на лявата опозиция Жан-Люк Меланшон. Снимката е архивна.

След като френският президент Еманюел Макрон беше преизбран за президент на 24 април, той трябва да затвърди преднината си и на парламентарните избори в неделя. Този път обаче основният му опонент са не националистите, а обединена лява формация.

Малко след президентските избори крайнолевият политик Жан-Люк Меланшон, който остана трети след Макрон и Марин льо Пен, сформира широка коалиция от леви партии.

Последните социологически проучвания показват, че тя има шанс да отнеме абсолютното мнозинство от партията на Макрон в парламента. В случай че това стане, френският президент може да бъде затруднен при прокарването на реформите си в законодателството.

Как се обедини левицата

Резултатът на Меланшон на президентските избори, 21.95% %, не беше достатъчен за достигане до балотаж. Затова целта на новото обединение е да се създаде конкурентна опозиция в левия политически спектър, след като правителството на Макрон се обявява за центристко, а Льо Пен поддържа крайнодясна политика.

Малко след президентските избори левите партии във Франция се обединиха в една коалиция на име Нов народен екологичен и социален съюз, ННЕСС, или на френски NUPES.

Тя се състои от партиите на Зелените, на социалистите, Френската комунистическа партия и лявата популистка партия на Меланшон "Непокорна Франция", които направиха заявки за взаимни компромиси в политиките си.

70-годишният Меланшон беше заявил, че ще се пенсионира след тазгодишните президентски избори. Те са третите, на които се е явявал. След изборите обаче той изяви желание да управлява Франция от премиерския пост.

"Бих бил министър-председател не по благодатта и благоволението на Макрон или г-жа Льо Пен, а защото французите го искаха“, каза той дни преди втория тур на 24 април, цитиран от Гардиън. Той добави, че по този начин президентът би бил "второстепенен" и изключи възможността за преговори с новия президент.

Какви резултати са нужни на Макрон

За да може да осъществи политиките си, за партия "Ренесанс" е важно не само да има по-висок резултат от съперниците си, но и да спечели поне 289 депутатски места. Това е половината от общо 577-те, от които се състои парламентът.

„Мисля, че ако е число под 289, тогава може да има някакви проблеми за него, когато опитва да прокара законодателство, особено пенсионната реформа, която е една от най-важните теми в дневния ред за следващите 5 години. Това е много по-малко от 308-те, които Макрон спечели през 2017 г.", казва международният редактор в телевизия France24 Филип Търл.

Последните социологически изследвания във Франция обаче показват, че Макрон може и да не си осигури такъв резултат. Според изследване на Френския институт за изследване на общественото мнение (IFOP), проведено между 3 и 6 юни, коалицията на Меланшон има лека преднина от 26% срещу 25% за "Ренесанс" на Макрон и 21% за партията на Льо Пен "Национален сбор". Според агенцията този процент може да гарантира на Макрон между 250 и 290 места в парламента.

Друго проучване на Elabe, публикувано в края на май, прогнозира 275 до 315 места за президента.

Ройтерс пише, че моментните настроения са на страната на левицата. Въпреки че е малко вероятно той да спечели 289 места, Меланшон може да спечели достатъчно, за да лиши Макрон от абсолютно мнозинство.

С чужда подкрепа

Френската електорална система е променена през 2002 г., тъй като преди това често се е случвало т.нар. "съжителство". То се получава, когато президент управлява при парламент, ръководен от друго политическо мнозинство. Случвало се е когато между президентските и парламентарните избори има голямо отстояние от време.

Последният такъв пример е десният президент Жак Ширак, който управлява със социалистическия премиер Лионел Жоспен между 1997 и 2002 г.

След това парламентарните избори са изместени веднага след президентските. Това се счита за предимство за Макрон, въпреки че има възможност да не му помогне във втория му мандат.

Според Търл в случай че френският президент не спечели самостоятелно мнозинство той може да разчита на помощта на други по-малки партии. По думите на France24 Макрон "може да прокара законодателството си, но няма да е толкова лесно, колкото по време на първия му мандат".

Една от партиите, които биха могли да се обединят с "Ренесанс", е дясноцентристката "Модем", чийто лидер е Франсоа Бейру. Той е политик с дългогодишен опит и е правосъден министър по време на първия мандат на Макрон. Вторият е Едоар Филип, първият премиер по времето на Макрон. Той сформира дясноцентристката партия "Хоризонти" и също би подкрепил френския президент.

  • 16x9 Image

    Диляна Теохарова

    Диляна Теохарова е журналист в Свободна Европа от 2021 година. Преди това завършва специалност журналистика, профил печат и култура в Софийския университет.

Facebook форум

Най-ново видео

Двете Българии, които не се срещнаха около парламента
please wait

No media source currently available

0:00 0:10:55 0:00
XS
SM
MD
LG