Връзки за достъпност

Извънредни новини

Олга Токарчук, която вярва, че трябва да се борим за свободното си въображение


Олга Токарчук по време на церемонията в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на която ѝ беше връчено почетното звание „Доктор хонорис кауза“.

"Така и не станах истинска писателка, по-добре – писател (в мъжки род звучи по-солидно). Животът винаги ми бягаше. Попадах само на следите му, на някакви мизерни люспи като от изоставена змийска кожа. Едва уточнила позицията му, той вече беше някъде другаде."

Цитатът е от романа "Бегуни" на нобеловата лауреатка Олга Токарчук. Какво обаче значи да си истински писател? И как така хем пишеш за живота, хем той все ти бяга?

Българските читатели на Токарчук ще могат да ѝ зададат лично тези и много други въпроси в петък и събота в София. Полската писателка пристигна ден по-рано в България, за да участва в събитието "Литературни срещи", организирано от фондация "Прочети София".

В петък вечерта публиката ще има възможността да присъства на писателски разговор между Токарчук и Георги Господинов в центъра за съвременни изкуства "Топлоцентрала", а в събота е предвидена целодневна програма, която ще включва и театрален пърформанс по текстове на Токарчук и дискусия с участието на авторката.

"За мен е огромно преживяване да съм отново в България след 8 години", каза писателката след пристигането си в София.

"Винаги съм се отнасяла с голямо уважение към българския читател, защото ми се струва, че тук аз съм четена много внимателно. И много се вълнувам за това пътуване", добави тя.

В петък тя получи и почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Титлата се връчва за заслуги към развитието на науката, образованието, културата и обществения живот.

"Не работя в сферата на науката, никога не съм изследвала систематично видимите явления в този свят", каза в речта си при получаването на званието Токарчук.

"Единственият път, когато направих хипотеза и я проверих емпирично, беше свързан със защитата на моята магистратура по психология", отбеляза тя.

По думите ѝ обаче точно следването във Варшавския университет и часовете, прекарани разсеяно, слушайки лекции, са били най-голямото ѝ вдъхновение.

"Страдах от едно заболяване: упорит, хроничен и повтарящ се излишък на въображение, който водеше до постоянно разсейване. С удоволствие посещавах скучните и сложни лекции. На тях изпадах в прекрасно състояние, при което разсейването се превръщаше в неочаквани върволици от асоциации, късчета наратив, картини и – накрая, в идеи. Мисля и досега, че скучната лекция е една от най-вдъхновяващите техники за творческо писане", каза Токарчук.

Именно благодарение на тази техника днес четем романите ѝ "Бегуни", "Карай плуга си през костите на мъртвите", "Правек и други времена" и "Книгите на Яков", който се смята за неин magnum opus - или най-значимо произведение изобщо.

Олга Токарчук по време на церемонията в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на която получи почетното звание „Доктор хонорис кауза“.
Олга Токарчук по време на церемонията в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на която получи почетното звание „Доктор хонорис кауза“.

За творбите си Токарчук е носителка на множество отличия, сред които Международната награда "Букър" и наградата "Нике". През 2018 г. полската писателка си подели с австриеца Петер Хандке и най-голямото литературно признание - Нобеловата награда за литература заради "повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична страст разкрива преминаването на границите като форма на живот".

За всички тези литературни успехи Токарчук казва, че е благодарна на психологията и петте години следване във Варшава.

"Доброволческата практика в психиатричната болница и в отдела за екологична терапия ми разкри тъмната страна на живота, но наред с това отвори сърцето ми за огромните мащаби на страданието", сподели тя в словото си при получаването на Нобеловата си отличие.

"От моите пациенти се научих да слушам и осъзнах, че животът на всеки човек е достоен да бъде тема за книга", каза тогава Токарчук.

В петък в София обаче писателката отбеляза, че напоследък ѝ липсват думи - за да назове това, което изживява. Причината: руската военна агресия в Украйна.

"Когато оръдията гърмят, думите стават нечуваеми. В лицето на насилието и смъртта въображението изтръпва", каза Токарчук.

"Чета доклади, синтези и анализи, интервюта и експертни прогнози. Хващам се за чужди думи, за да разбера това ирационално изригване на смърт в нападнатата от Русия Украйна – и като писателка капитулирам. Не мога да го назова, защото не мога да го разбера", посочи тя.

Токарчук определи действията на руската армия като нечовешки, а реториката на агресора като "извадена от нафталина" и имаща за цел да подкрепи завръщането на "преоблечения в руски мундир фашизъм".

В края на словото си тя си пожела все пак светът да "преболедува тази липса на думи" - "нашата военна болест".

"Бих искала заедно с думите да си възвърнем и силата и да почувстваме, че тази война е наша война и че се борим в нея не само за свободата на човека, за чувството на сигурност, за правото на радост и достоен живот", каза Токарчук.

"Борим се и за библиотеките, за книгите без цензура, за свободата на словото и за истинската информация. За свободни университети и наука и за свободно въображение."

  • 16x9 Image

    Дамяна Велева

    Дамяна Велева е журналист в Свободна Европа от 2021 г. Завършила е Хайделбергския университет и Свободния университет в Берлин.

Facebook форум

Най-ново видео

Двете Българии, които не се срещнаха около парламента
please wait

No media source currently available

0:00 0:10:55 0:00
XS
SM
MD
LG