Връзки за достъпност

Извънредни новини

Благополучие или стрес в седми клас. Какво не може да измери Националното външно оценяване


Надежда Цекулова

Тази седмица учениците от седми и десети клас се явяват на изпити, които имат сериозно значение за по-нататъшното им образование. Дали обаче властите се интересуват как това влияе на децата и дали не им нанася повече вреди. Специалистите и родителите не крият своите притеснения.

В четвъртък децата от седми и десети клас се явяват на Национално външно оценяване (НВО) по математика, след като във вторник преминаха през изпита по български език. Това дълго название е придобило популярност като матура, макар че този термин не е коректен, тъй като в случая не става дума за държавен зрелостен изпит.

Във фокуса на вниманието сега са седмокласниците. Не само, защото за тях изпитите ще бъдат и „врата“ към училището, в което ще завършат средното си образование, но и защото тазгодишният текст за преразказ повдигна с нова сила редица отдавна известни въпроси за качеството на НВО като инструмент за измерване. На каквото и да било.

Изпитите обаче не са изолирано събитие, което идва и заминава за ден. За някои деца те означават година с допълнителни уроци, за други – две или повече, а за трети – предизвестен и очакван провал.

Във всеки случай това е дълъг период на допълнителен стрес и повишена тревожност. За този випуск тази ситуация е гарнирана с травмите от продължителната изолация, нарушеното емоционално и социално развитие заради политиката на страната срещу COVID-19, от актуалната картина на война в съседство и хиляди бежанци, с чиято болка се срещаме всеки ден.

Как се чувстват децата?

На този фон като че ли не се сещаме да тестваме как се чувстват децата? Бърз преглед на родителски групи и форуми дава тревожен отговор.

„А. говори непрекъснато, вече час. Нервно, бързо, предимно на английски. Разказва последния си час по Математика, после започва да пресмята хипотетичните си точки от Националното външно оценяване по Български език. Точки от изпит, който тепърва предстои“ пише една майка.

Друга обобщава лаконично, че детето ѝ „Б. е в истерия“, а трета търси съвет: „Дерматитът на В. се обостри през последните седмици. Винаги става така, когато е под стрес, но никога не е било толкова тежко.“

През 2018 г. изследването „Благополучието на учениците в VII клас“ на Центъра за приобщаващо образование установи, че 38.4% от седмокласниците в страната са с много ниско до умерено ниво на благополучие в училище. Най-ниските стойности на благополучие са отчетени в т.нар. „елитни училища“.

Причините за това, според изследователите, са разнообразни като основните включват твърде голямото напрежение и конкурентност между учениците там за постигане на високи оценки, фаворитизиращи учители, липса на усещане у учениците за общност. Инструментът „НВО“ поставя в конкуренция както децата едно спрямо друго, така и училищата, а изследването показва, че децата са „силно напрегнати от очакването на НВО“.

„Седмокласниците са твърде малки за такова сериозно състезание“, смята Таня Милова-Александрова, педагогически съветник в 51-во СУ „Елисавета Багряна“ в София.

„Някои от тях приемат нещата много насериозно, трудят се много и прегарят. Други не осъзнават важността му и го неглижират, и буквално в последния ден се стресират от важността на това нещо, която ги притиска“, обяснява тя.

Необходимостта да се справят с голямата отговорност, без значение дали са готови за нея, води до повишена тревожност и стрес, които пък могат да доведат до дълготрайно влошаване на благосъстоянието на подрастващото дете.

И какво от това?

Залагането на психичното и емоционалното здраве на учениците сред целите на образователната система би повишило благосъстоянието на децата в нея. Но това не е самоцел.

„Отчуждените представи за успех, тези, зад които не стои удовлетворението на детето и младия човек, му пречат да разбере защо трябва да отговаря на тези представи на възрастните, без да припознава в тях трамплин за по-късния си успех“, обяснява доц. Михаил Околийски, психиатър и експерт на Световната здравна организация (СЗО) в България.

По думите му в много случаи ученето се изпълнява „механично“, само за да бъдат спокойни възрастните, а това създава усещане за липса на перспектива у младите хора и повишава уязвимостта им към различни решения, които носят моментно удоволствие. Проблеми, които в този си вид изпитът в края на седми клас изглежда само задълбочава.

Създаването на подкрепящо училище, в което повече деца намират смисъл и вдъхновение, има потенциал да доведе до повече възрастни, които могат да инвестират в своето развитие, и до по-качествени човешки отношения между тях. Така високата оценка на благополучието се оказва не по-малко важна от оценката на изпита за усвояване на учебния материал.

Засега не изглежда това да се разбира, смята доц. Околийски. През тази година в България няма да се проведе традиционното изследване „Поведение и здраве на деца в училищна възраст“, което СЗО провежда на всеки 4 години в над 40 държави.

„Бяхме много неприятно изненадани, когато на запитването ни към Министерството на образованието за подкрепа на изследването, получихме негативен отговор“, сподели специалистът.

„През последните години преживяхме поредица от кризи. Кризата е фактор, който по принцип повишава уязвимостта. А данните от предходните проучвания у нас показваха, че българските ученици и преди пандемията бяха сред най-уязвимите в Европа – с най-ранна употреба на алкохол и тютюневи изделия, ранни сексуални контакти и често усещане за неподкрепеност и самота“, припомня представителят на СЗО.

Непровеждането на изследването означава, че България няма да разбере как се развива здравето на децата и подрастващите. И съответно - няма да може да интегрира това знание в плановете си за промени в образованието и политиките за деца.

Такива, каквито са

„Децата и юношите в училище не са просто и само ученици ‐ преди това те са човешки същества в решаващ етап от своята биография“, пишат изследователите на благополучието на учениците в VII клас.

Развитието на училището като среда за развитие на човешки същества, а не едномерна образователна институция е предизвикателство, което тепърва ще стои пред системата.

Но дори и днес родители и учители могат да направят нещо за децата, които в средата на деня ще излязат от изпитните зали – някои въодушевени, други - тревожни, а трети – съкрушени.

„Децата трябва да бъдат посрещнати с усмивка, независимо какво се е случило на изпита“, съветва Таня Милова-Александрова. „Нека да знаят, че са ценни и обичани такива, каквито са. Само тогава ще могат спокойно да разгърнат своя потенциал.“

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Надежда Цекулова

    Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет, дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма „Кампании и комуникации“ в Български хелзинкски комитет.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG