Връзки за достъпност

Извънредни новини

Ърнест Ръдърфорд, Одисей на науката


Ърнест Ръдърфорд

Ърнест Ръдърфорд, физик, /1871 – 1937/

Произход: Брайтуотър, Нова Зеландия, средна класа - фермер и учителка

Образование: Кентърбърийския колеж на Новозеландския университет в Крайстчърч, Тринити колидж в Кеймбридж, Англия

Интереси: физика, математика, математическа физика, електромагнетизъм, радиоактивност

Известен: предлага „вселенският“ модел на атома, извършва първата експериментална ядрена реакция, ръководи първото контролирано делене на атомното ядро

Признание: Нобелова награда за химия - 1981, прочут като „баща на ядрената физика“

„За атома той е, каквото е Дарвин за еволюцията, Нютон за механиката, Фарадей за електричеството и Айнщайн за относителността“, пише новозеландецът Джон Кембъл за физика Ърнест Ръдърфорд.

Ръдърфорд е британец по произход, живее и работи в Англия, умира там и е погребан близо до сър Исак Нютон в Уестминстър. Той е роден и отраснал в Нова Зеландия, а фундамента на науката му е в университета Кентърбъри, Кристчърч. В Европа го наричаме „баща на ядрената епоха“, а в САЩ са по-поетични – „Одисей на науката“.

Физик до мозъка на костите

Ръдърфорд е физик до мозъка на костите. „В този свят има една наука – физика, всичко друго е събиране на пощенски марки“, казва той. Но през 1908 г. получава Нобел за химия и се шегува: „Да, аз разбрах как елементите се трансформират един в друг, но най-голямата и внезапна трансформация в живота ми беше от физик в химик“. А иначе, не на шега, прави три огромни открития, заради които името му е символ на упорит научен път, опрял в небесата.

Ръдърфорд разбива вкорененото от древните гърци убеждение, че атомите са най-малките и неделими частици на веществото; определя структурата на атома в познатия „планетарен модел“; чрез атомния разпад трансформира азота в кислород и така постига вековната мечта на алхимиците – превръщане на един елемент в друг.

Родителите на Ръдърфорд попадат в Нова Зеландия като деца, а когато се женят, искат най-високо образование за своите деца. Малкият Ърнест се ражда през 1871 г. и прекарва детството сред чудесата, но и ангажиментите в една голяма ферма - но само в свободното от училище време, а в петък има свободен ден дори от фермерските ангажименти. Тогава плува, гледа птиците как гнездят и измисля хитри начини да изкара пари за материали, за да направи катапулт или хвърчило.

На 10 получава първата истинска научна книга и разбира как чрез скоростта на звука да изчисли къде е паднала светкавицата, с което изумява родителите си. Още повече ги изумява обаче с изработката на миниатюрно оръдие, което стреля. Ърнест е страхотен ученик и печели стипендия за университета. Там играе ръгби, членува в Диалектическото и Научното общество, учи латински и френски. Тогава се залюбва и с Мери Нютон, за която се връща в началото на новия век, вече като млад професор в Канада.

Сини очи, басов глас и малко експерименти

През 1895 г. Ръдърфорд получава изследователска стипендия и отива при Дж. Дж. Томпсън в Кеймбридж. Има ревност от страна на местните, но с представителната си външност и сини очи, с басовия глас и добри социални умения, а най-вече - с таланта си да прави евтини, но умни и стилни експерименти, той привлича хората на своя страна. А щом се отваря професорско място по физика в университета „МакГил“, известен с добра експериментална база, Томпсън го праща там.

В Канада Ръдърфорд стои 9 години, там разбира, че при полуразпада тежките елементи излъчват различни частици и ги нарича Алфа и Бета, дава името и на Гама лъчите, открити от френски химик по-рано, развива теорията за трансформацията на елементите, която публикува през 1903 г. в книгата „Закон за радиоактивните промени“.

Това огромно постижение обръща погледа на научния свят към 32-годишния учен. Много американски университети му се нахвърлят с предложения, но Ръдърфорд остава в Канада - там му харесва, постоянно му вдигат заплатата, а и чака предложение от Англия, където тогава е голямата наука.

И го дочаква – наследява професор Шустър в университета в Манчестър. Там Ръдърфорд кара Ернст Масдън да подготви експеримент, при който се бомбардира златно фолио с алфа частици. Резултатът е потресаващ – някои от частиците отскачат в невъзможни траектории, а част от тях се връщат обратно.

„Това е невероятно, като да изстреляш снаряд срещу парче хартия, а той да отскочи назад“ – казва Ръдърфорд. И дава единственото възможно обяснение – алфа частиците срещат нещо много силно в атома, вероятно плътно ядро, разположено в средата, около която обикалят малко електрони. Този „планетарен“ модел, особено след като ученикът на Ръдърфорд Нилс Бор развива идеята за стабилността на електронните орбити и условията, при които е възможен техният преход, замества модела на Томпсън, наречен „Сливов пудинг“.

Ядрената реакция

През 1914 г. Ръдърфорд става рицар на Британската империя, през Първата световна война разработва сонар за откриване на немските подводници, а през 1919 г. е вече шеф на Кавендишката лаборатория. Там прави и трето голямо откритие - изкуствено предизвикана ядрена реакция в стабилен елемент, нещо, което кара алхимиците от старите времена да се завъртят в гроба.

Под ръководството на Ръдърфорд, лабораторията Кавендиш процъфтява. И никой не може да повярва, когато през 1937, едва на 66, смъртта отнася този необикновен мъж чрез някаква си дребна херния. Толкова е нелепо, че човек спокойно може да си каже - поне да беше умрял от радиацията, голямата любов на живота му.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG