Връзки за достъпност

Извънредни новини

Последствия от пандемията. Как китайският план за глобално влияние зацикли 


Колаж на автора Владимир Шопов и китайския президент Си Дзинпин.

През есента на 2020 г. режимът в Пекин сякаш беше овладял много преди Запада кризата, причинена от COVID-19, и се канеше да използва това, за да увеличи глобалното си влияние. Близо две години по-късно обаче китайският план изглежда зациклил.

"Китай е първата голяма икономика, която се възстанови от яростната атака на вируса и води света в битката срещу него и за стопанско възстановяване."

Цитатът е от китайският президент Си Дзинпин, който през есента на 2020 г. обяви не просто победата на Китай над вируса, но и триумфа на китайския модел над Запада.

Докато западните общества пребиваваха в локдаун, Пекин разпространяваше образите на възстановения живот. Докато икономиките на останалия свят вървяха стремглаво надолу, китайските власти гордо рекламираха своето светкавично възстановяване. Докато всички се състезаваха за достъп до ваксини, официален Пекин инициира своята „дипломация на ваксините“ и започна да разпраща по света разработените в страната защитни инжекции.

След глобалната криза от 2008 г., президентът Си се надяваше на нов знаков момент, в който да наложи претенцията за превъзходство. Само две години след появата на вируса обаче, светът изглежда по съвсем различен начин и Китай осезаемо зацикли в своята битка за влияние и одобрение.

Срив на доверието към Китай

Процесът на срив в отношението към Китай в повечето общества е вече достатъчно добре познат. Той започна преди около пет-шест години успоредно с нарастващо агресивната експанзия на Пекин. В рамките на съвсем кратко време, положителното отношение към страната направо се срина, включително в Азия.

Обръщането на нагласите вече достига нива на неодобрение от около 80% в Австралия, Южна Корея и Япония. Нещо повече, данните за Малайзия и Сингапур показват още една притеснителна тенденция за Китай - гражданите от некитайския произход също изпитват все повече притеснения от поведението на тамошния комунистически режим.

Още по-съществено за Пекин обаче е обстоятелството, че все повече китайци отчаяно търсят начини да се измъкнат от страната. Скорошно проучване на консултантската компания Henley and Partners показа, че над 10 000 заможни граждани с активи от над 48 милиарда долара се опитват в момента да си намерят нов дом. Миграционните консултанти и юристи изтъкват две основни причини за нарастващата вълна: "нулевият COVID-19", непрестанните затваряния и затягането на контрола на партията върху икономиката и обществото.

Общата стабилност вътре в самата страна е все по-проблематична. След поредица затруднения и фалити на големи компании за недвижими имоти, през последните седмици се засилва недоволството на милиони китайци с ипотечни заеми, които са принудени да плащат за замразени, неслучващи се и провалени строежи на апартаменти. Към края на юли съществува информация за бойкоти по ипотечните плащания на поне 301 проекта в 91 града.

Цензорите вече не смогват да удържат вълната от недоволство в социалните мрежи. Проблемите могат бързо да ескалират, просто защото над 70% от богатството на китайската нация е затворено в недвижими имоти. И в това отношение образът на спокойната, стабилната и добре управлявана страна се пропуква.

Неуспешна "дипломация на ваксините"

В мисленето на политическия елит на страната пандемията от COVID-19 трябваше да е основен стълб на нарастващото китайско влияние по света. Най-накрая Китай имаше възможност да се ангажира с "глобално публично благо" и едновременно с това да се позиционира дипломатически в множество държави.

Още през април 2020 г. стартира кампания в подкрепа на различни страни чрез изпращането на предпазни маски, оборудване и медицински екипи. Mask diplomacy беше поставена в основата на новия "здравен път на коприната" и трябваше да осигури лидерство на страната по глобалните въпроси на здравето. В знак на благодарност сръбският президент Александър Вучич, дори целуна китайското знаме пред камерите на летището в Белград.

Месеци по-късно, Пекин трансформира отново подхода си и инициира "дипломацията на ваксините" след като Sinopharm и Sinovac стартираха производство. Поне на хартия нещата тръгнаха добре. Към ноември 2020 г. Пекин вече разгръщаше кампанията си, а на 21 декември същата година Египет стана първата държава, получила ваксини. Според китайски данни към март 2021 г. страната е предоставила над милиард ваксини - безплатно на 69 държави и по договори на още 29.

Проблемите обаче започват още с опитите на Пекин да блокира публикуването на данни в Бразилия за реалната ефективност на ваксините. В крайна сметка, тя е доказано ниска и множество страни започват да дават заден ход. Самите бразилци дори временно спират производството и започват да търсят алтернативи.

Малайзия спира поставянето на Sinovac и започва да купува западни алтернативи. Тайланд, Индонезия, Турция и ОАЕ бързо инициират бустерни програми със западни ваксини, за да овладеят положението със заболеваемостта. Допитване до обществото във Филипините показва, че 63% от тях предпочитат американските продукти. Подобни данни излизат и във Виетнам. Дори приятелска Камбоджа използва първата възможност да измести китайските ваксини и продължава кампанията си със западни.

В множество държави стартират и разследвания за нередности и корупция, свързани с различни действия на китайските институции. Постепенно, цялата дипломатическа активност затихна, усещането за предимство в битката срещу вируса изчезна и Пекин са отказа от тази офанзива.

"Нулев COVID-19" и постоянни затваряния

Политиката на "нулевия COVID-19" и свързаните с нея рестрикции са обаче това, което удря най-тежко по репутацията на Китай. Страната продължава да е под драконови мерки за ограничаване на разпространението на вируса, които непрестанно водят до драматични локдауни, последвани от краткосрочни отваряния и нови ограничения.

Докато целият свят се учеше "да живее с коронавируса" и възприе далеч по-свободен режим на функциониране, страната на произхода на заразата остана основното изключение. Това вече удари по икономическия растеж на Китай и прогнозираното над 5% нарастване на БВП няма как да се случи.

Самите китайци често биват третирани като затворници в собствените си домове и социалните мрежи са пълни с истории на сблъсъци с полицията, локални недоволства от непрестанните ограничения, дори самоубийства. На моменти официалната цензура не смогва да овладее дигиталното разпространение на нарастващото недоволство.

В Шанхай и Хонконг множество компании губят стотици чуждестранни служители, които вече не издържат на нескончаемата политика на забрани. Все по-често се отказва преиздаването на паспорти, за да бъдат още по-ограничени пътуванията извън страната.

Президентът Си непрекъснато препотвърждава подхода на "нулев COVID-19" и малцина очакват някаква промяна преди 2023 г. Този китайски модел на агресивен био авторитаризъм без времеви хоризонт на либерализация е все по-отблъскващ.

Преблеми с "дълговите клопки"

Последните няколко години проблематизираха сериозно и представата за страната като добронамерен източник на финансова подкрепа. Повечето пратки с техника, маски и други материали около пандемията се оказаха търговски сделки, а шумните пиар операции просто ги маскираха.

Нарастват и проблемите с т.нар. "дългова клопка", която Пекин често поставя на държавите, трупащи задължения към него. Миналата година Черна гора едва не фалира след старта на плащанията по дълга от над милиард евро за част от магистралата към Сърбия, която се финансира и строи от китайската страна.

Натрупаните задължения към Китай бяха съществен фактор и във фалита на Шри Ланка след дълъг период на ускорено отпускане за най-различни проекти. През последните години на Пекин дори се наложи да отпуска средства, за да избегне колапс в Коломбо, но безуспешно. Пакистан вече пое китайски дългове на стойност 62 милиарда долара.

Проблемите обаче са вече отвъд изброените страни. Наскоро проучване на Rhodium Group показа, че само за 2020 и 2021 г. на китайците се е наложило да предоговорят външни заеми на стойност 52 милиарда долара. Това е сигурна индикация за нарастващи проблеми с много от прословутите проекти по инициативата "Пояс и път". За периода от 2001 г. насам, общата сума за преговаряне е вече 118 милиарда долара или почти 20% от всички външни кредити, предоставени от Китай.

Нещо повече, наскоро AidData разкри съществуването на десетки спасителни заеми, предоставяни от китайски държавни институции с оглед избягване на фалити. Такива са получавали Пакистан, Аржентина, Беларус, Египет, Монголия, Нигерия, Турция, Украйна и Шри Ланка. Замбия фалира през 2020 г., а почти 40% от общия ѝ дълг е към Пекин.

Връщане на държавата на запад

Поредицата от кризи отслабиха и едно предимство пред Запада, което често се приписваше на Китай от различни коментатори и политици. Това е силата на държавата и нейната способност да интервенира, да овладява бързо трудности, да генерира чувство на предвидимост и сигурност.

Няма съмнение, че част от привлекателността на съвременния авторитаризъм произтича от мощта на държавната намеса. Някои дори я представят за системно предимство на режими като тези в Русия, Китай, Турция и други.

Последното десетилетие обаче генерира множество кризи, които върнаха мястото на националната държава в политическия процес и социалния живот на западния свят. Те включват пандемията около COVID-19, енергийните турбуленции и преход, първата голяма инфлационна вълна от десетилетия, войната в Украйна, завръщането на производства и други. И в това отношение Пекин губи инерция и привлекателност.

Въобще, само за няколко години наглед неспирната траектория на нарастващо влияние се пречупи и комунистическият режим в Пекин тепърва ще трябва да овладява репутационните удари. А те следват един след друг.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Владимир Шопов

    Владимир Шопов е завършил Лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001), съветник на министъра на външните работи (2014 - 2016).

Facebook форум

Най-ново видео

Ларс Нордби от Велико Търново
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:24 0:00
XS
SM
MD
LG