Връзки за достъпност

Извънредни новини

Елинор Бъргстийн и нейните "Мръсни танци", които станаха на 35


Елинор Бъргстийн през 2007 г. Снимката е архивна.

„Метафора на Америка през лятото на 1963 г.“. Така Ню Йорк Таймс описва един от най-популярните филми в историята на киното. Става въпрос за „Мръсни танци“ – глобалния хит с Патрик Суейзи и Дженифър Грей. На 21 август се навършиха 35 години от момента, в който лентата излиза на широкия екран.

Елинор Бъргстийн е писателката, сценаристка и продуцентка, която стои зад филма, превърнал се в емблематичен за цяло едно поколение. Той печели 4 наглади Златен глобус, две награди Грами и още редица отличия от различни фестивали.

Много от зрителите днес свързват филма и с песента „The Time Of My Life“, която печели награда Оскар за най-добра оригинална песен.

Бъргстийн е родена в Бруклин през април 1938 г. Като тийнейджърка е активна латинотанцьорка и дори се явява в местни състезания. Като по-голяма получава висшето си образование в Пенсилванския университет. Докато е студентка, става инструктор в едно от студията за танци на известния балетист и бизнесмен Артър Мъри.

Скоро след завършването си тя започва да пише, а работата ѝ намира място в някои от най-реномираните издания в САЩ. Още от 60-те години на XX век тя се занимава с въпроси, за които се говори твърде малко по това време – мястото на жените в обществото и техните права, сексуалното пристрастяване и други.

Първият сценарий, който Бъргстийн пише, е за филма „Мой ред“ с участието на Майкъл Дъглас и Джил Клейбърг. Работи още по филми като комедията „Систър акт“ с Упи Голдбърг, „Нека да съм аз“ с Патрик Стюарт и Кембъл Скот и други.

Най-големият ѝ успех, разбира се, е свързан с „Мръсни танци“, в който заема ключова роля в цялата продукция. Още тогава критиката се вълнува от въпроса дали лентата представя живота на самата Елинор.

„Историята на "Мръсни танци" не е историята на живота ми, но във филма има фрагменти от него“, казва тя през 2021 г.

Бъргстийн казва, че двете главни героини във филма са повлияни от собствената ѝ биография. Нейният произход е свързан с либерално, еврейско семейство, което често посещава района на Катскилс, където през 60-те се развива действието във филма. Както Джони Касъл - персонажа, изигран от Суейзи, Бъргстийн е умела „танцьорка на мръсни танци“, която се учи по време на домашни купони, а по-късно се изявява като инструктор.

„Обичам да танцувам. Политиката беше много важна за мен“, казва Елинор.

Освен с романтиката и танците филмът се занимава и с друга важна тема – тази за аборта. Тогава тя е по-скоро табу в САЩ, а в днешно време е повод за остро противопоставяне между двете водещи политически сили, както и вътре в обществото. Множество правозащитници и адвокати, които се занимават с правото на аборт в страната, определят показаното в лентата като „златен стандарт“ на филмовото изобразяване на прекратяването на бременността.

„Филмът предлага състрадателно описание на аборта, в което жената, която го търси, не е демонизирана с първичните притеснения за здравето и която запазва възможността си да има деца в бъдеще, вместо да се изправя пред етичната дилема на това да сподели или не за решението си“, пише филмовият и медиен експерт Янис Циомакис.

В сценария тя прави и стъпка назад към тема, която в края на 80-те се смята за изтъркана – войната във Виетнам.

„Исках да представя този момент, защото много млади мъже могат да бъдат изпратени да се бият на друго място и в друго време“, казва Бъргстийн.

Филмът е голям успех и дори надскача очакванията на екипа, който стои зад него. Първоначалните очаквания са, че той ще бъде гледан основно от тийнеджърите, но той добива много по-широка популярност и става един от най-популярните филми в световен мащаб за годината с приходи от 170 млн. долара.

По-късно той става и номер едно в класациите за наем от видеотеките в страната и се превръща в първия филм, чийто продажби достигат над 1 млн. копия. Той продължава да има и рекордни продажби при преиздаването му през 1987 г., както и след като минава на дисков носител през 2007 г.

Различни класации го поставят в челото на най-популярните филми сред женската аудитория за всички времена и му дават названието „Междузвездни войни за момичета“.

В крайна сметка заради дългите години, в които филмът остава актуален заради въпросите, които повдига, Елинор решава, че той трябва да намери място и по-близо до зрителите. Поради тази причина тя решава да го постави на сцена. Това ѝ позволява да добави и нови сцени, които хвърлят допълнителна светлина върху отделните персонажи.

Сценичната версия на „Мръсни танци“ също има голям успех и се играе на сцени в над 30 страни като печели множество награди и чупи рекорди по продажби.

В последните години Елинор се е отдала на общ проект заедно с композитора Пол Нюмън.

Големият успех на историята от „Мръсни танци“ обаче продължава да е едно нещата, които я правят много щастлива, а по думите ѝ новият сценичен живот на историята е „благословия“.

„Хора на всякакви възрасти го гледат заедно. Баби и дядовци с техните деца, а те със своите, всички го гледат заедно. За мен това е като да стигна до луната, много съм благодарна“.

  • 16x9 Image

    Николай Лавчиев

    Николай Лавчиев е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Учил е социология, журналистика и спортен мениджмънт. Интересува се от международна политика, енергетика и промените в съвременните общества.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG