Апелативният съд във Варна отказа екстрадицията на Алексей Алчин в Русия. Магистратите посочиха, че има риск положението на руснака да бъде утежнено заради политическите му убеждения, а правата му да бъдат нарушени, ако бъде предаден на руските власти.
Русия поиска България да предаде руснака заради старо обвинение за укриване на данъци, но защитата му твърдеше, че обвинението е политически мотивирано. Преди Русия да поиска екстрадицията му, Алчин участва в протест срещу руската инвазия в Украйна и изгори руския си паспорт в знак на несъгласие с войната.
Варненският апелативен съд отмени решението на Окръжния съд в града, който по-рано беше разрешил екстрадицията на руския гражданин. Съдът отмени и мярката за неотклонение на Алчин и той излезе от ареста, където беше от началото на август. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
"Днес Варненският апелативен съд показа на света, че България се придържа към европейските принципи за правата на човека, свободата и правото на живот", каза Алексей Алчин след излизането си от ареста. Той поздрави украинския народ и пожела победа на Украйна във войната.
"Абсолютни основания"
Апелативният съд във Варна посочи, че има риск ако Алчин бъде екстрадиран, "положението му да бъде утежнено с оглед политическите му убеждения, а правата му в наказателното производство [...] да бъдат накърнени."
Като аргументи в подкрепа на това заключение магистратите цитират резолюции на Европейския парламент по повод "непрекъснатите репресии срещу гражданското общество и защитниците на правата на човека в Русия" и доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) за състоянието на човешките права в Русия.
"Не остава съмнение, че Русия е засилила репресиите срещу мирни демонстранти, защитници на човешките права и активисти на гражданското общество и протестиращи срещу войната", пише в мотивите на съда, цитирани от пресслужбата му.
"Промените в руското законодателство се използват за упражняване на съдебен тормоз срещу изразяващите несъгласие в страната и чужбина с водената политика на страната."
Съдиите посочват, че Русия вече не е част от Съвета на Европа и това значи, че Европейският съд по правата на човека вече няма как да контролира дали правата на хората се спазват там. Освен това Русия е отстранена от Съвета по правата на човека на ООН, с което "се препятства всякаква възможност за разследване на твърдения за нарушения на човешките права."
Магистратите посочват също, че в Русия има "сериозен системен проблем с произволни задържания, липса на мотиви в съдебните актове, забавени разглеждания на обжалването на мерки за неотклонение, липса на справедлив процес при разглеждане на задържането, лоши условия в местата за лишаване от свобода".
Според съда това са "абсолютни основания за отказ от екстрадиция".
В хода на делото прокуратурата е поискала съдът да потвърди екстрадицията на Алчин. Защитата му е поискала решението на Окръжния съд да бъде отменено, защото не са предоставени адекватни гаранции, че правата и достойнството му ще бъдат защитени и че той няма да бъде преследван по политически причини.
Рискът Алчин да бъде екстрадиран стана причина журналисти, преподаватели и правозащитници да поискат президентът Румен Радев да му даде политическо убежище. Българският евродепутат Радан Кънев призова Европейската комисия да издаде ясна препоръка към страните членки на ЕС за спиране на всички процедури за екстрадиране на руски граждани от ЕС към Руската Федерация.
