Връзки за достъпност

Извънредни новини

Стефка Костадинова и рекордът, който никой не може да подобри


Стефка Костадинова

Колизеумът и Циркус максимус са двете места, които в древния Рим събират тълпите за невероятни зрелища и предоставят събития, които рядко могат да бъдат видени повече от веднъж.

Над 10 века по-късно, когато състезанията в двата антични комплекса вече не се провеждат, 8 км. на север по поречието на Тибър, на 30 август 1987 г. олимпийският стадион във Вечния град, препълнен с фенове, закратко притихва. В сектора за високия скок с червено и бяло, с номер 64 застава 22-годишната състезателка, която е фаворит в състезанието. Тя вече си е осигурила световната титла след опит от 206 см., който не може да бъде преодолян от конкурентката ѝ Тамара Бикова от СССР.

Младото момиче е притежателка на световния рекорд в дисциплината, поставен година по-рано в София. Тя е звездата в спорта със световни титли от европейски и световни първенства в зала. Но стадионът е притихнал, защото очаква да се случи едно от онези неща, които не могат да бъдат видени повече от веднъж. Летвата е качена на 209 см. – състезателката ще опита да подобри собствения си рекорд.

Първият опит е неуспешен. Вторият e едно от постиженията ѝ, които я поставят в класациите за най-добрите атлети за всички времена и я правят една от първите 23 атлети в световен мащаб, удостоени с място в Залата на славата на Международна асоциация на лекоатлетическите федерации (ИААФ). Това постижение остава ненадминато и до днес.

На 30 август 2022 г. се навършиха 35 години от световния рекорд на Стефка Костадинова от Световното първенство в Рим от 1987 г.

„35 години на Олимп! 35 години недостижима! 35 години минаха, рекордът ти не пада! Не пада, защото е уникален! Честито, Стефка Костадинова!“, написа във Фейсбук най-успелият български футболист Христо Стоичков.

Стефка Костадинова е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив. Първите спортове, които тренира са гимнастика и плуване, но скоро след това се оказва на стадиона, където се насочва към високия скок. Тази промяна и помага за бързия прогрес в кариерата. На 14 вече е майстор на спорта, а три години по-късно вече преодолява летва, качена на 190 см. През 1984 г., на 19 за пръв път преодолява 2 м.

Първите две големи постижения идват през 1985 г. от световните и европейски първенства на закрито в Париж и Пирея. Тя печели златни медали и в двете надпревари.

Тя има шанса да израсне около много силни състезателки във високия скок и винаги споменава именно тази конкуренция като една от причините за големите си успехи.

Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе рекордите

„Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе рекордите“, казва по-късно Костадинова. Например на финала в Рим, където тя поставя знаменития си рекорд, участват още две българки Людмила Жечева и Светлана Исаева. През 1984 г. Жечева е скочила 207 см. и е поставила световен рекорд, който Костадинова чупи в София през май 1986 г. с постижение от 208 см.

В деня, в който поставя рекорда в Рим, нещата не започват по идеалния начин.

„Това, което не съм забравил от този ден е голямото напрежение. На квалификациите Стефка секна врата си и бе като блокирана във врата, а е ясно колко е важно да е здрава изцяло, но със схванат врат е доста трудно да се състезава на ниво“, спомня си нейния треньор Николай Петров.

Тогава контактите между треньор и състезател са забранени, но Петров е уверен в своята състезателка, която по-късно му става съпруга и майка на сина им. На шега си спомня, че заради концентрацията и напрежението Костадинова не разбира за поставения от Бен Джонсън рекорд на 100 м.

Освен титлата в Рим, тя има още 15 златни и 2 сребърни медала. Най-сериозното постижение е олимпийската ѝ титла в Атланта през 1996 г. Последната ѝ световна титла в Гьотеборг през 1995 г. идва по-малко от година, след като ражда.

Стефка Костадинова получава златен медал от игрите в Атланта през 1996 г.
Стефка Костадинова получава златен медал от игрите в Атланта през 1996 г.

През кариерата си Костадинова има общо 6 поправки на световни рекорди. Сред най-добрите 10 резултата в историята на женския висок скок 10 от 23 опита са направени от Костадинова. 5 от общо 9-те опита над 207 см в историята също са нейни. В официални състезания има 197 успешни опита на височина над 200 см. в 130 състезания, в които участва.

„България има много достойни и велики спортисти. През годините те са прославяли страната ни по цял свят, били са сред най-успешните ни „посланици“ и аз се радвам, че съм една от тях“, казва Костадинова.

През ноември 2005 г., само няколко години след като прекратява състезателната си кариера, Костадинова е избрана за председател на Българския олимпийски комитет (БОК), който преди това е оглявяван над 20 години от Иван Славков. Тя е на поста и до днес.

Тя е начело на олимпийския комитет и по време на Олимпийските игри в Токио, които се оказаха сред най-успешните в последните години.

„В тежки условия, при пандемия и при отложени с година по-късно игри, в една необикновена и обгърната в рестрикции олимпиада успяха да се реализират. И да докажат, че българският спорт не е мъртъв“, каза Костадинова за постиженията на българските атлети на олимпиадата.

Костадинова е четири пъти спортист номер 1 на България и пет пъти най-добър спортист на Балканите. През 1996 г. ѝ е връчен орден „Стара планина“ I степен. Почетен гражданин е на Пловдив.

  • 16x9 Image

    Николай Лавчиев

    Николай Лавчиев е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Учил е социология, журналистика и спортен мениджмънт. Интересува се от международна политика, енергетика и промените в съвременните общества.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG