Връзки за достъпност

Извънредни новини

Кое е вярното: Служебното правителство ли сваля цената на бензина?


Президентът на "Лукойл" Вадим Воробьов и президентът на България Румен Радев по време на срещата им на 8 септември в София.
Президентът на "Лукойл" Вадим Воробьов и президентът на България Румен Радев по време на срещата им на 8 септември в София.

Президентът отдаде намаляването на цената на бензина на усилията на служебното правителство и на срещата си с ръководството на руската петролна компания "Лукойл", която доминира пазара в България. Цената наистина върви надолу, но дали заслугата е на назначеното от Радев служебно правителство?

Първо се срещна с ръководството на "Лукойл". После каза, че цената на техните бензиностанции вече е по-ниска и обеща още резултати с думите, че "това е началото на процеса". Началото на процеса беше неговата среща с шефовете на руската компания, която е основният играч на българския пазар на бензин и дизел.

Така президентът Румен Радев изпрати послание, че цените на горивата започват да поевтиняват благодарение на положените усилия - от него и от назначеното от него служебно правителство, както и заради благосклонността на руската "Лукойл".

Може ли обаче едно служебно правителство да свали за няколко дни цените на горивата на пазар, който по принцип е свободен и се намира под контрола на регулатор? Простият отговор на този въпрос би трябвало да бъде „не“.

В продължение на месец президентът и представители на кабинета говореха за „хаос и разруха“ в енергетиката, но досега споменаваха само газа. Те опитваха да влязат във връзка с "Газпром", за да договорят възобновяване на доставките, които руската компания спря едностранно през април.

На този фон срещите с висшето ръководство на руския петролен гигант "Лукойл" дойдоха изненадващо. Основна тема е била наложеното от ЕС петролно ембарго срещу Русия и отражението върху работата на "Лукойл", която притежава най-голямата рафинерия в България.

Президентът Румен Радев обаче добави към тази тема и цените по бензиностанциите. И в началото на срещата миналата седмица, и два дни по-късно пред журналисти.

„Може би сте видели цената на бензина е под 3 лв. на бензиностанциите на „Лукойл“ и това е началото на процеса“, каза в събота президентът, като свърза това с действията на правителството, които по думите му са довели и до овладяване на нивата на инфлацията и намалената цена на газа за октомври.

Свободна Европа провери фактите и разговаря с експерти. Проверката показа, че не е вярно, че действията на правителството са довели до понижаването на цените. Освен това нито в събота, нито в неделя, нито в понеделник средните цени на бензиностанциите на руската компания в страната не бяха под 3 лв. за литър от най-масовия бензин, А95.

Според икономиста Красен Станчев именно изненадващата среща с "Лукойл" е причината за изказването на Радев.

Той очевидно търси някакво оправдание на много странното посещение.
Красен Станчев, икономист

„Той очевидно търси някакво оправдание на много странното посещение на 8 септември, очевидно по покана на правителството и негова лична“, каза Станчев.

За икономиста Лъчезар Богданов пък намалението на цените на горивата за България всъщност е малко и закъснява. Това е така, защото рафинерията на „Лукойл“ е поставена в изключително благоприятна ситуацията заради договорените от правителството на Кирил Петков през май изключения от европейското ембарго на руски петрол. България ще има право да внася руски петрол по море още две години.

А дали цената пада заради действията на правителството? Всъщност намаление има в цяла Европа, където правителствата не са служебни. Според Станчев и Богданов тенденцията за намаляване на цените в повечето страни се дължи на състоянието на глобалните пазари и доставките на петрол. Спадът в България е следствие именно от тoва и няма общо с действията на кабинета на президента.

Срещата с „Лукойл“ и думите на Радев

Според официалните съобщения от срещите в четвъртък тема на разговорите между президента, премиера и представителите на „Лукойл“ е било осигуряването на пазара на горива във връзка с предстоящото влизане в сила на петролното ембарго, което ЕС наложи на Русия.

Забраната за внос по морски пътища влиза в сила в края на 2022 г., но правителството на Кирил Петков договори за България да бъде направено изключение до края на 2024 г. Тогава единствено София получи изключение за доставките по море, а Петков представи това като възможност рафинерията на „Лукойл“ да се адаптира към обработка на неруски петрол.

Тогава беше договорено от края на 2022 г. да бъде спрян износът на руски петролни продукти от България, за да бъде запазена конкуренцията на европейските и на пазарите в трети страни.

По време на срещата в четвъртък Радев описа „важната роля“ на „Лукойл“ като „основен производител на горива, притежаващ преобладаващ дял на пазара у нас“. От руската компания пък обявиха, че имат план за действията си от декември 2022 г., когато европейското ембарго започва да действа и как „Лукойл“ ще оперира след края на 2024 г., когато няма да може да внася руски петрол в България. Точките в този план не бяха разяснени.

Ние се договорихме и ще продължим да разговаряме с българското правителство.
Вадим Воробьов, президент на "Лукойл"

„Ние се договорихме и ще продължим да разговаряме с българското правителство за изработване на средносрочни мерки в един по-кратък период от време за да поддържаме икономиката“, каза президентът на „Лукойл“ Вадим Воробьов.

Още в края на август служебните министри на енергетиката и икономиката Росен Христов и Никола Стоянов обявиха, че са провели срещи с представители на руската компания, на които е била дискутирана цената на горивата.

В крайна сметка, освен че похвали служебното си правителство, в събота Румен Радев обвини кабинета „Петков“ заради предстоящите ограничения, свързани с руския петрол, които тепърва започват.

„Три десетилетия след началото на демократичните промени в България все още има политици, които са готови да жертват икономиката и благосъстоянието на хората в името на идеология. Нито български бизнес, нито българското общество могат да търпят повече такива експерименти, нито да плащат цената на нечии зависимости“, каза Радев.

Той добави, че предишното правителство трябва да отговаря за забраната на внос на руски петрол след 2024 г., както и за забраната на износ на продукти от руски петрол след края на 2022 г. Основа страна и по двата въпроса е "Лукойл", чиито шефове президентът покани на среща.

А поевтиня ли бензинът?

Въпреки че Радев обяви цена от под 3 лв. на бензиностанциите на „Лукойл“ от събота, данните от специализирания сайт fuelo показват, че средната цена по обектите от веригата не са толкова евтини. На 10 септември средната цена е 3,10 лв., на 11 септември е 3,07 лв., а 12 септември е 3,06 лв или 1,57 евро.

На някои обекти на „Лукойл“ се намират цени на масовия бензин A95H, които са със стотинка или две под 3 лв. В нито една от големите вериги, включително на руския гигант, обаче средната цена на обектите не е под 3 лв.

В България все още действа схема за подпомагане на потребителите с по 25 стотинки на литър бензин, която се покрива от бюджета. Така крайната цена всъщност е под 3 лева.

Вглеждане в нивата на цените за последната година обаче показва, че спадът изобщо не е свързан със служебното правителство.

Така например в началото на войната в Украйна, която изкриви тенденциите на пазара, литър бензин в България се продава на цена от 2,55 лв. (1,31 евро). Най-високата цена е регистрирана в началото на юли на нива от 3,40 лв. (1,74 евро) за литър, но от тогава постепенно спада. Правителството на Гълъб Донев встъпи на власт в началото на август, когато цената за литър бензин беше 3,34 лв.

Защо е такава цената

Най-масовото гориво А95H в България е почти изцяло произвеждано от рафинерията „Лукойл Нефтохим“. Близо 2/3 от производството на тези горива пък е свързано с преработка на руския сорт петрол Уралс. От началото на войната в Украйна цената на Уралс на няколко пъти падна значително спрямо тази на сорта Брент, която е основната отправна точка за движенията на световните пазари. Към днешна дата сортът Уралс се продава за около 70 долара, Брент се котира на над 94 долара.

По данни на Министерството на финансите основен дял във внесените обеми в периода януари - април заема вносът на суров петрол с произход Русия - 71,1 %, като в сравнение с периода януари-април 2021 г. внесените количества с произход Русия нарастват с 65,5 %.

По-ниските цени на суровината обаче не водят до по-ниски крайни цени на горивата. Причината е, че рафинерията „Лукойл Нефтохим“ не търгува директно с тях, а само преработва петрола "на ишлеме". Разликата в цените се губи в сложната схема от свързани руски фирми, чрез които горивата в България стигат до крайния потребител.

Според Лъчезар Богданов именно ситуацията на „Лукойл“ в България, която позволява големи печалби за компанията, но не и ниски цени за потребителите, е една от причините българското правителство да може да поиска корекция от руснаците. Според него изключението от петролното ембарго до 2024 г. е основно в полза на „Лукойл“ и заради това сега правителството може да настоява за намаление на цените.

„Лукойл“ се опитва да си припише заслуга, че е свалил цените, а в замяна иска нещо да получи.
Лъчезар Богданов, икономист

„Лукойл“ казва „ще свалим с 10-15 стотинки, ама в замяна ни дайте неограничено да изнасяме въпреки санкциите“. Самата идея да имаме изключение от ембаргото е на българския пазар да има продукти с по-ниска цена т.е. това не е някаква заслуга. „Лукойл“ се опитва да си припише заслуга, че е свалил цените, а в замяна иска нещо да получи. Според мен е обратното – те трябва да свалят цените, защото вече са получили изобщо правото да ползват руски петрол“, казва още той.

Според Богданов всичко това е възможно в България, тъй като пазарът, по подобие на този на газ и електроенергия, е изкривен заради монополните позиции в него.

Какво се случва в Европа и падат ли цените там

В същото време без да има изключение от ембаргото или с производство на горива при употреба на неруски петрол, цените намаляват и в цяла Европа.

В някои страни цените се доближават до нивата си преди началото на войната в Украйна, която доведе до сериозните изкривявания на световните и европейските пазари.

Това с горивата е общ феномен.
Красен Станчев, икономист

„Това с [спада на цената на] горивата е общ феномен и се дължи на няколко фактора. Основното нещо, непосредственият фактор, е спадът на цените на международните стокови борси. Всяка една елементарна проверка може да го установи“, казва Красен Станчев. По думите му това не е свързано само с допълнителното поевтиняване на руския петрол, който все по-малко се доставя директно до Европа, но и с тенденцията на спад и при доставките от други точки.

Така например в Румъния на 24 февруари средната цена на литър бензин е 6,96 леи (1,42 евро). Тя достига пика си в началото на юли при равнища от малко над 8,60 леи (1,75 евро) за литър, а днес вече е 7,59 леи (1,55 евро).

В една от големите икономики в ЕС Франция цената на 24 февруари е 1,79 евро за литър, а пикът е от средата на юни при цена от 2,77 евро. Днес във Франция средната цена е 1,68 евро за литър т.е. по-ниска от тази преди войната.

„Падат цените навсякъде в Европа последните седмици, така или иначе. Т.е. тук като свали цената „Лукойл“ с 10 ст. или 15 ст., по-скоро това не е защото се е срещнал с Румен Радев, а защото така или иначе почват да падат цените и те просто следват тренда, защото все пак има някаква конкуренция. Но моята хипотеза е че трябва да паднат още цените, ако се ползва руски петрол“, каза Лъчезар Богданов.

  • 16x9 Image

    Николай Лавчиев

    Николай Лавчиев е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Учил е социология, журналистика и спортен мениджмънт. Интересува се от международна политика, енергетика и промените в съвременните общества.

XS
SM
MD
LG