Силна кралица, жена на ръба на нервна криза, която прекалява с алкохола, учителка, която има сексуални отношения със свой ученик, един от най-красивите приказни образи, Катрин Хепбърн или дори Боб Дилън. Това са малка част от ролите, в които тя се превъплъщава. За част от тях е номинирана и за Оскар. Присъствието ѝ е толкова силно, че в някои анимации цели образи се базират на нейни роли.
Мнозина я смятат за една от най-добрите актриси на модерното кино, но въпреки славата и успехите си тя не спира да се предизвиква с всяко свое появяване пред камерата и на сцената.
През уикенда на кинофестивала във Венеция Кейт Бланшет спечели „Купа Волпи“ - наградата за най-добра женска роля за участието си във филма „Тар“.
Лентата проследява драматичната история на известна германска композиторка и диригентка на име Лидия Тар. Тя е нарцистична, надменна, манипулативна, деспотична, дава шанс на подчинените си на база личните си пристрастия и се възползва сексуално от по-слабите около нея.
Кинокритиците определиха ролята на Бланшет като брилянтна и такава, която повдига редица въпроси във връзка със социални феномени като движението “metoo”, животът на хората с голям талант, мястото на жените в света на изкуството и по-конкретно в света на класическата музика и други. Според експертите това изпълнение, както и наградата от Венеция, са ранни предпоставки за номинация и евентуално завоюване на нов Оскар от страна на Бланшет, както и за самия филм.
Опитвам се никога да не се оказвам в ролята на съдия и жури на образа
„Опитвам се никога да не се оказвам в ролята на съдия и жури на образа. И аз и Тод уважаваме много публиката и казваме: „какво мислите вие“. Това не е затворен наратив, а, надявам се, е филм, който кани публиката за разговор“, казва Бланшет.
Тод е режисьорът и сценарист на филма Тод Фийлд. По думите му той пише сценария специално за Бланшет и твърди, че без нея е нямало да има филм. Това е първият му филм от 15 години насам, като за последно той работи по номинирания за три Оскара, включително за главна женска роля и адаптиран сценарий „Малки деца“.
Катрин Елийс Бланшет е родена на 14 май 1969 г. в едно от предградията на Мелбърн. Майка ѝ, която е австралийка, се занимава с продажба на недвижими имоти, а баща ѝ, който е американец и част от флота на САЩ, по-късно работи като рекламист. Тя има английски, шотландски и френски корени.
По думите ѝ като малка е „отчасти екстроверт, отчасти много затворена“, а като тийнеджър често се облича като момче и преминава през периоди, в които е увлечена по гот и пънк културите.
„Ани Ленъкс беше моята героиня. Носех вратовръзки и ризи и играех мъже“, казва Бланшет.
Още в училище започва да се увлича по изкуството, а по-късно за година в университета в Мелбърн учи икономика и изкуства. Прекъсва обучението си, защото пътува в чужбина, а докато е в Египет и предлагат да изиграе мажоретка в местна продукция.
Месеци по-късно се завръща в Австралия, където се записва Националния институт за драматични изкуства, където получава бакалавърска степен.
В началото на актьорската си кариера през 1992 г. тя се изявява повече на сцената и дори дебютира в постановка с известния актьор Джефри Ръш. Само година по-късно тя получава наградата за най-добра дебютантка на театралната сцена в Сидни. Постепенно започва да се снима и в кратки филми и сериали, а първата ѝ по-голяма роля в идва през 1997 г. в „Оскар и Лусинда“, където си партнира с Ралф Файнс.
Отне ми много време да свикна с идеята, че ме заснема статична или движеща се камера
„Отне ми много време да свикна с идеята, че ме заснема статична или движеща се камера“, казва по-късно Бланшет за прехода си от театъра към киното.
Първият ѝ истински хит, който издига кариерата ѝ на по-високо ниво е в историческата драма „Елизабет“, където играе кралица Елизабет I. За тази си роля тя печели Златен глобус и БАФТА, както и първа номинация за Оскар.
Следват участия в много успешни продукция като „Талантливия господин Рипли“, „Хевън“, „Авиаторът“, където получава първия си Оскар за поддържаща роля и др. Голяма слава ѝ носи и участието и в световния хит по трилогията за „Властелина на пръстените“.
„Няма много момичета във вселаната на Толкин. Толкова много обичах ролята си, че казах на Питър (Джаксън) и Фран (Уолш) да ме направят джудже“, казва Бланшет по време на снимките си за друга от поредиците на Толкин – „Хобит“, която излиза десетилетие след „Властелина“.
В кариерата си тя има много участия във филми на Уди Алън. Именно заради ролята си в един от филмите на Алън – „Син жасмин“ тя печели Оскар и за главна женска роля през 2013 г.
Образите, които поставя на екран са толкова силни, че два от персонажите ѝ – този на Галадриел във „Властелина на пръстените“ и този на д-р Ирина Спалко от „Индиана Джоунс“ вдъхновяват образи в анимационни поредици на „Дисни“.
Заедно със съпруга си Андрю Ъптън тя става директор на театралната трупа на Сидни през 2008 г. и се връща на сцената. Любовта ѝ към актьорската игра без камера я води през 2017 г. и до Бродуей, където играе в представление по Чехов.
Освен с ролите си Бланшет е и известна активистка. През годините е била част и от няколко фондации за опазване на околната среда като проекта на Ал Гор, Фондацията за консервация на Австралия, както и международна организация, която финансира изграждането на соларни мощности в Африка.
Тя работи и като посланик към Върховния комисариат на ООН за бежанците. През годините поема мисии в Йордания, Ливан, Бангладеш и Сирия.
Със съпруга си Андрю има брак от 1997 г., а двамата имат трима сина и една дъщеря.
„Прекарвам толкова много време като някой друг. Искам да имам повече време да бъда себе си“, казва актрисата.
