Връзки за достъпност

Извънредни новини

Льо Корбюзие - архитектът, който греши


Льо Корбюзие

Льо Корбюзие (Шарл Едуард Жанре-Гри), архитект, дизайнер, урбанист, писател, художник

(1887 - 1965)

Произход: Франция, Швейцария, богато семейство

Образование: Гравьор от училище по изкуствата в Ла Шо дьо Фон, Швейцария

Интереси: Рисуване, архитектура, история на изкуството, пътешествия, журналистика

Известен: Теоретик на архитектурата - формулира „петте принципа на модерната архитектура“, известни сгради във Франция, Индия, САЩ, Швейцария, Германия, Латинска Америка

Той е сред най-влиятелните, но и най-остро критикуваните архитекти на 20 век. Познат е като Льо Корбюзие, личният му гений е почти безспорен, идеите му - почти изцяло спорни.

„Къщата е машина за живеене“, твърди той - думи, които го определят като тоталитарен мислител, а архитектурата му – като антихуманна.

„Пътят с много завои е за магаретата, правият път – за хората“, казва Корбюзие и залага в мащабните си градоустройствени визии прави пътища. Проектът му за Париж предвижда да се съборят една трета от сградите в центъра и да се вдигнат 13 небостъргача от бетон и стъкло с жилища, офиси, магазини, кина, театри. Наоколо - паркове в геометрични форми, с трева и бетонни пейки, прорязани от магистрали.

Ужасната идея е отхвърлена, без дори да се обсъжда. Същото правят с мащабните му предложения и други градове по света. Но някои му се връзват. Индийският премиер Джавахарлал Неру му възлага градоустройствен план за Чандигарх, столицата на Пенджаб. Корбюзие лично прави основните административни сгради – Законодателното събрание, Секретариата, Върховния съд.

Първата прилича на бетонно разрушение от бомбардировка, втората – на вход за провинциален плаж, а третата – на ужасна социалистическа панелка. И, вероятно за да демонстрира модерно мислене, за външен асансьор на панелката е оставен хаспелът, с който работниците вдигат материали. На всичкото отгоре, сградите са сред огромни голи пространства, не са съобразени нито с топлия и влажен климат на Индия, нито с буйната индийска природа, в която не се вписват.

Един британец нарича стила на Корбюзие „дисфункционалният функционализъм“. И е прав, на теория той държи, но на практика не се интересува от функционалността, която засяга живеещите.

Богат почитател наема Корбюзие за квартал от еднофамилни сгради за неговите работници. И той сътворява 51 къщи от бетон и стъкло, външни колони, малко носещи стени, огромни прозорци, градини на покрива. Хората идват, но сградите са адски неудобни и ги променят. А след 50 години почитателите на Корбюзие пищят до Бога, че гениалното му селище е разрушено, докато непредубеденото око отбелязва, че всъщност едва сега жилищата на Корбюзие звучат човешки.

Няколко пъти свързвам Корбюзие със „стил“, но ако чуе, ще ми се кара. Той е категоричен, че стилът не съществува. Заради неговата интелигентност и изтънчено изразяване, човек може лесно да се подведе по теоретичните му писания.

Много популярни например са петте му принципа, които Корбюзие счита за принципи на модерната архитектура въобще. Първият е, че къщите се градят на стабилни стоманобетонни колони, което намалява или премахва нуждата от носещи стени. Вторият е „свободният план“ - като имаш малко или никакви носещи стени, можеш да разместваш вътрешните. Трето, стръмният покрив става плосък и може да бъде градина, басейн или спортна зала. Четвърто, големи прозорци и много светлина. И пето – свободна фасада, която може дори да е изцяло стъклена.

Звучи добре - но питайте хората, които живеят в това.

Льо Корбюзие е интересна птица. Роден е Шарл Едуар Жанре-Гри в Швейцария през 1887. Учи в занаятчийско училище, запалва се по рисуването и архитектурата, през 1905, преди завършването, проектира първата къща – вила Файе. Още не е развил „революционната“ идея, че, за да е даден творец най-велик, трябва да скъса с всичко старо - така че вилата е приятно място. Той има и добри дизайнерски продукти, например шезлонгът „Корбюзие“, едно наистина удобно приспособление, класика на дизайна от 20 век.

Шарл строи нова къща за родителите си, те се настаняват, но бързо се изнасят – тя изобщо не е удобна за живеене.

После се запалва по модния железобетон и базира на него всички проекти, включително църквата „Нотр дам дю О“ в Роншан. Сградата е с фантастичен силует, който идва от сякаш мекия бетонов покрив и прозорци в различна големина, които осветяват специфични места във вътрешното пространство. Но има голям недостатък – липсва топлина и човешко измерение, така нужни за всеки храм.

През 30-те и 40-те Корбюзие се забърква с тоталитарните режими, чието желание за огромни проекти му импонира силно. Мусолини го кани да чете лекции в Рим, Сталин му възлага строеж на профсъюзен дом в Москва, сближава се с френските фашисти и пише в тяхното издание, говори с надежда за възможността Хитлер да промени Европа, а след окупацията, сътрудничи с Виши.

Не знам как става, но след войната всичко това изчезва като с вълшебна пръчица и той е само прочут теоретик на архитектурата, почитан и търсен за поръчки по цял свят.

Льо Корбюзие има слабо сърце и умира през 1965 г., докато плува в Средиземно море. Накрая е разочарован, вижда живота си като поредица провали и с горчивина казва: „Животът е прав, архитектът греши!“

Гробът е маркиран с бетонен блок, който вероятно му тежи и отвъд.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG