Връзки за достъпност

Извънредни новини

"В селата ще останат само жени". Как един мобилизиран умря, преди да стигне фронта


Дмитрий Сидоров отказва да се крие от мобилизацията и намира смъртта си

В руската република Бурятия беше погребан първият мъж, мобилизиран да воюва в Украйна. От времето, в което е бил призован, до времето, в което е починал, са изминали само 12 дни. Дори не е успял да стигне до фронта.

Вашето мнение е важно за нас

Участвайте в проучването, за да подобрим нашия сайт. Отнема само 5 минути.

Дмитрий Сидоров беше погребан на 21 октомври в Илка - родното му село. То е на 90 км от Улан-Уде, столицата на сибирската република.

Дмитрий е бил на 23 години. Заедно с други военнослужещи той е пътувал в автомобил, който е избухнал, затова го погребват в затворен ковчег, разказва репортаж на Sibir.Realii.

Местните хора се събират край старата селска къща. В далечината има линейка. До оградата чакат военни музиканти. Един от тях държи руското знаме.

В къщата до ковчега седят майката и четирите сестри на Дмитрий. На главите си имат черни траурни ленти. Майката гледа втренчено снимката на сина си. Сестрите бършат сълзите си и кимат с глава, приемайки съболезнования. А съседите редят:

"Толкова млад беше. Каква мъка, мъка... Горката Оксана, как ще го преживее, той беше най-малкото ѝ дете. Животът му току-що беше започнал, беше добър танцьор...".

Семейството не може да прежали младия Дмитрий
Семейството не може да прежали младия Дмитрий

Една жена излиза от къщата с лице, подпухнало от сълзи, и разказва:

"Дима се обади на майка си от Ростов и каза: "Мамо, сега ни изпращат там". Няколко часа по-късно го нямаше... Преди това се беше върнал само за два дни в Бурятия от Новосибирск, където работеше от няколко месеца. Искаше да помогне на майка си. Но веднага го мобилизираха. Не разбирам защо направо го изпратиха в Украйна, къде са обещаните обучения? Той дори не видя очите на началниците си".

Близката на семейството допълва, че Дмитрий е имал лошо зрение, минус 5 диоптъра. Но когато се е оплакал, че носи лещи и не вижда добре, са му отговорили, че е трябвало да им каже по-рано. Майка му е изпратила очила, защото къде в окопите ще си измие лещите?

Според негови съселяни в автомобила с Дмитрий пътували 9 души и всички са загинали. Сред тях е имало още един мобилизиран мъж от Бурятия, който е живеел в съседното село Новоилинск. Той обаче е погребан няколко дни по-рано, защото тялото му е идентифицирано веднага, за разлика от това на Дмитрий.

"Пътували са през Украйна. По пътя са попаднали на детониращ кабел на мина. Шофьорът не е спрял, за да се огледа. Тогава се е чула експлозия. И това е всичко", плаче бащата Сергей, който погребва единствения си син.

Той никога не е живял с майката, но казва, че винаги се е опитвал да помага на сина си и често са общували, въпреки че не живее в Илка.

През 2017 г. Дмитрий е призован на задължителна военна служба, след което му е предложен договор, но той отказва. Но когато мобилизацията е обявена и идва призовка, той не се укрива.

Много хора се крият и бягат от мобилизацията, но моят син не беше такъв

"Опитах се да му намеря работа в руските железници, после на друго място, но той искаше да е близо до майка си. Отиде на война веднага след като го призоваха. Много хора се крият и бягат от мобилизацията, но моят син не беше такъв, не можеше да го направи", казва още Сергей и съжалява, че не е успял да спася сина си.

Въпреки тежката загуба, той продължава така:

"Но ние трябва да убием фашистите! На мен не ми позволяват, стар съм, но твърде много хора ги съжаляват. Правилно е да започнат бомбардировки сега. И е добре, че назначиха [Сергей Суровикин за командир в Украйна], той е добър човек! Започна да воюва активно. Това трябваше да стане по-рано, защото [украинците] започват да ни атакуват".

Местна жена, дошла за погрребението, е на същото мнение: "Нищо чудно, че момчетата умират. Всеки път сме по-близо до победата. Трябва да победим тези нацисти. Зеленски започна войната. Всичко започна с него. Там всичко [принадлежи] на Русия, а те самите ядат от нея. Да смажат всички тези гниди, заради които умират нашите момчета!".

Съседите обаче повече жалят погубения млад живот:

"Дори не успя да стигне до фронта, а беше убит. Отиде да се бие за страната си, но не можа да стреля. Умря напразно. На кого и защо е нужно това?".

Те и почти всички жители на Илка излизат от домовете си, за да гледат погребалното шествие.

Тържествен митинг в памет на героя

Преди него местната администрация обявява, че ще има митинг в памет на Дмитрий Сидоров. Събират се около триста души. В центъра на площада е поставен ковчегът, обвит в руското знаме, звучи химнът.

Войници тържествено носят ковчега на загиналия
Войници тържествено носят ковчега на загиналия

Водещият започва да чете биографията на Дмитрий. Тя не е много дълга за 23 години живот. Докато учи в училище, две години е член на танцовата група "Восторг" и на военно-патриотичния клуб "Парашутист". След това се дипломира като автомеханик в Техникума по строителство и градско стопанство в Улан-Уде. После постъпва в армията, след нея работи като механик на подвижния състав в Улан-Уде, а после в охранителна фирма.

"На 22 септември 2022 г. Дмитрий получава призовка в рамките на частичната мобилизация на гражданите. На 4 октомври Дмитрий загива при изпълнение на военния си дълг по време на специална военна операция на територията на Украйна", казва още водещият.

Данните показват, че най-малко 294 военнослужещи от Бурятия са загинали по време на войната - един от най-високите показатели за такава смъртност в страната.

Тържествената церемония по изпращането на героя
Тържествената церемония по изпращането на героя

"Днес се сбогуваме с Дмитрий Сидоров, истински герой на нашата страна, истински войник от нашата армия. Много е жалко, когато нашите млади момчета си отиват толкова рано. Но той не се страхуваше да отиде и да изпълни военния си дълг. Лека му пръст", казва областният управител.

Обявена е минута мълчание. Отново свири военният оркестър и отнасят тържествено ковчега.

Вече на гробищата спускат ковчега под звука на изстрели.

"Дано военният комисар сънува очите на убитите"

След погребението се надига гняв. Местният жител Сергей казва, че „вече няма сили“:

"Знаете ли какви мъже умират? Най-добрите, работниците. А наркоманите и алкохолиците остават. По-добре да пращат тях, поне да се поправят. Това хлапе нямаше време да стигне до фронта, а се върна в цинков ковчег, мамка му! И сега почнаха митинги, леят се красиви думи. Никой не ни е нападал. Ако ни нападнат, аз лично ще отида да воювам. Но така, да отидеш някъде и да си заложиш главата, защо, по дяволите, е необходимо?!".

Местна жена добавя, че я е страх да погледне майката, на която няма кой да върне сина.

Аз самата ще отида там да умра, но няма да дам детето си на никого

"Имам внук на 20 години, няма да го дам! Аз самата ще отида там да умра, но няма да дам детето си на никого. Взеха и двамата синове на една приятелка, единият вече почина, ако и другият умре, как ще живее?", казва жителката на Илка.

"Чухте ли военния комисар колко красиво говори за патриотизма и прочее? А през септември самите те дойдоха през нощта като разбойници. Нахлуха в къщите, сякаш са си у тях, момчетата бяха взети почти насила, дори не им беше позволено да си съберат нещата. После се обадиха на майките си, те им събраха вещите", добавя тя.

Разказва, че така "нагло" са откарани около 50 души. Някои са взети по грешка, след което са освободени. А от останалите - "кой ще се върне жив, и кой, като Дима, в ковчег?", пита тя.

"Наистина ли медалите и [компенсацията за смъртта] ще заменят убитите за майките и жените? Дано военният комисар нощем сънува очите на убитите момчета от нашата област! Самият той, предполагам, не бърза да отиде там", казва още жената.

В Илка живеят около 1000 души, които ще намаляват с всеки човек, загинал във войната
В Илка живеят около 1000 души, които ще намаляват с всеки човек, загинал във войната

„Това е вече третият убит от нашето село, третият!“, почти крещи Марина Латишева.

Първият е бил войник по договор, само на 26 г. Вторият - 42-годишен доброволец. Децата му са останали без баща, жена му е вдовица. И в съседните села е така - от Брян вече има седем души, от Новоилинск - четирима убити.

"Дъщеря ми живее в Кяхта и казва така: целият град е празен, има само много военни и всяка седмица погребения. Защо да умират? Това са си наши момчета. Не мога да понеса всичко това. Защо ги водят на сигурна смърт? Не са подушвали барут, не знаят как да стрелят. Умират за нищо, като пушечно месо. Скоро в селата ще останат само жени...", възмущава се още Марина от далечната от Москва Бурятия.

"Срам ме е". Какво казват руснаци, които бягат от мобилизацията
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:42 0:00
  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG