Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Предприети са мерки". Какво казваме, когато повтаряме думите на някой пресцентър


Светла Енчева на фона на микрофони на медии. Колаж.

Езикът на новините може да ни откаже от самите новини. Особено ако си служи с готови формули от пресцентровете.

„Извършват се процесуално-следствени действия“, „предприети са мерки“, "разпоредено е" – подобни изрази са всекидневие в представянето на новините и не се замисляме много-много над тях. Широката им употреба в медиите е обяснима – журналистите, които ги използват, предават определена информация във вида, в който са я получили от пресцентрове или представители на институции.

Най-често това се познава по няколко неясни неща в един текст. Ето пример.

Кой говори и какво прави

Този език съдържа специализирана терминология, зад която често не е ясно какво стои. Често се използва и пасивен залог, от който пък не става ясно кой е субектът на действието. А в новината или репортажа не се изясняват тези неща.

„Предприети са мерки“ е израз, който не означава много. Какво точно е направено, кой го е направил и дали то е адекватно на ситуацията, към която се отнася? Дали мярката върши толкова работа, колкото фургоните без вода, ток, отопление и мебели за пострадалите от наводненията в Карловско? Или дали полицаят, хванат да упражнява насилие, се е отървал „мярката“ формално мъмрене, след което е продължил да пердаши арестанти?

Същото важи за израза „извършват се процесуално-следствени действия“. Какво ни казва това? Покрай войната в Украйна мнозина научиха, че контранастъпателни действия и контранастъпление са различни неща. Следствени действия същото ли е като разследване? Кое им е процесуалното и кой ги извършва – полицаи, следователи, прокурори?

Вероятно юристите знаят отговорите на тези въпроси, но не и широката публика.

Вероятно юристите знаят отговорите на тези въпроси, но не и широката публика. Смея да предположа и че повечето журналисти, употребяващи този израз, също не са наясно със смисъла му. По аналогичен начин стои въпросът с „образувано е досъдебно производство“, както и с още множество изрази и термини, които сме свикнали да приемаме като част от пейзажа.

Внезапно преминаване в сегашно време

Друг от признаците на институционализирания език в медиите е внезапното преминаване в сегашно време, особено при описание на престъпления, катастрофи или инциденти. Пример (измислен, но типичен):

„Възрастната жена е пресичала кръстовището на път към магазина. В този момент автомобилът преминава на червено с превишена скорост…“

За разследващите органи е разбираемо да използват сегашно време – така се опитват да реконструират фактите максимално достоверно, все едно събитието се е случило пред очите им. Но медиите нямат смислено основание да сменят времето посред новината или репортажа.

С институционализиран език – към разчовечаване

Езикът на институциите естествено представя тяхната гледна точка, а не тази на хората, които тяхната работа засяга. Освен това в България са медийно свръхпредставени силовите институции, особено полицията, както и прокуратурата, другото название за която е „държавното обвинение“. А през тяхната призма хората изглеждат престъпници и виновни до доказване на противното.

Да си припомним формулировката на прокуратурата, получила широко медийно разпространение, за „обвинения в 18 престъпления хазартен бос Васил Божков“. Целта ѝ беше обществото да приеме като аксиома, че обвиняемият е голям престъпник, без да си задава логичния въпрос защо той не е осъден за нито едно от въпросните престъпления.

При този тип представяне на информацията обикновено липсват гледните точки на специалисти, правозащитници, представители на неправителствения сектор, още по-малко на самите „обичайни заподозрени“.

Проверките за дрога на пътя например трябваше да засегнат самите полицаи, за да се сетят те, че с точността на тестовете има проблем. А след тях – и медиите. И чак тогава да се даде думата на експерти и юристи, на които този проблем е известен от години, както и на потърпевши от грешни резултати.

По същия начин, когато се говори за „мигранти, незаконно пресекли границата“, рядко се търси позицията на специалисти по миграционно право (да не говорим пък на бежанци). А те биха обяснили, че преминалите граница могат най-законно да поискат убежище. И освен това се ползват и с други права по силата на международни документи, които България е ратифицирала. На първо място – с правото да не бъдат подлагани на унижения и изтезания.

Защо се институционализира медийният език?

Вероятно институционализирането на журналистическия език се дължи отчасти на печалното място, което България заема в класацията за медийна свобода на „Репортери без граница“. Освен това някои журналисти са по-склонни да приемат на доверие казаното от институциите, отколкото от други източници. Особено в контекста на неспирни атаки срещу неправителствения сектор.

Tака просто е по-лесно.

Но често причината е и в това, че така просто е по-лесно. Да се опиташ да разбереш нещо и да успееш да го предадеш на аудиторията си така, че и тя да го схване, не е лесна задача. По-лесно е да се демонстрира заемане на страната на хората с популистки въпроси към политици като „знаете ли каква е цената на кашкавала“ и с репортажи със скършени от мъка близки на жертви.

В подкрепа на тази причина е и обстоятелството, че всъщност не само институционален език се пресъздава едно към едно, а понякога и проектен. Примерно: „целта на проекта е да…“, „в рамките на проекта ще се извършат следните дейности“…

По каквито и причини да се случва институционализирането на медийния език, в колкото по-голяма степен се среща то, в същата степен журналистиката абдикира от основната си мисия – да информира в името на обществения интерес.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Светла Енчева

    Светла Енчева е завършила философия в Софийския университет. Преподавала е социология, работила е като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Редовна авторка е в "Тоест". Фокус на интересите ѝ са човешките права. Сега съвместява журналистиката, социологията и преподаването на немски език. Основателка е на сайта Genderland.

Facebook форум

Най-ново видео

Как едно кафене в Киев работи въпреки липсата на ток
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:46 0:00
XS
SM
MD
LG